Ако облека болката ти,
кожата ми ще угасне.
Ще спра да сънувам
изгубеното време.
Октомври ще падне ...

Какво намираш толкова във мен?!
Пред жена, изгубвам глас, като хлапак,
а, когато съм до болка откровен,
в очите й превръщам се в глупак!
--- ...

Не знам - с какъв имунитет,
сдобил съм се през тези зими.
Но вече - векове подред,
лекарства никакви не взимам.
Не боледувам - от скорбут, ...

> Най-дълбокият ни страх не е, че сме несъвършени. Най-дълбокият ни страх е, че сме невероятно силни. Светлината в нас, а не тъмнината, ни плаши най-много.
>
> Нелсън Мандела
Не съм жена с много голяма социална активност, но все пак имам поглед върху мишленията, амбиците и стремежите на определен кр ...

Едно момиче в тълпата...
Било́ във края на войната
(каквото и да се рече́!) –
едно момиче във тълпата
издирвало едно момче... ...

Една есенна вечер
и две чаши със вино,
три лалета на нашата маса!
Четири очи- множество погледи!
Четири очи- никакви думи! ...

Омръзна ми тази работа с продажба на бижута и се оглеждах в сайтовете за нещо ново, но нищо не излизаше за сега, затова исках или не отключих витрината и после влязох в магазина. Не бях пил кафе и главата ми беше разбъркана от снощи. Ах, тази Сюзан…лудувахме до малките часове с нея… Май уиски, текил ...

> „Мислите - трудните, мислите - скръбните“
>
> Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка, ...

Свикнах да губя, знам аз цената
на предмети, на хóра, на чувства.
Смяна на любим, да правим в сърцата,
май е някакво странно изкуство.
Но това е за малките хора, ...

И на теб лека нощ,
и на теб добро утро.
Всяка дума е нож,
а усмивката — кýтре.
Не протягам ръце, ...

"Ти ме лъжеш тъй изкусно,
но го правиш със любов!
"Мила,любовта е изкуство
и за нея с тебе съм готов!"
"Но ще кажа пък на мама, ...

Моята вълча порода е твърде безчинно човешка.
Нахално човешка! Забравям почти, че съм вълк.
Сред вълчАците вия на куче, хъм... глупава грешка,
а сред хора зверея на подлост и казват ми - зъл.
Проигравам си сляпо на глутната сган битието, ...

Гатанка, инспирирана от фейсбук приятеля ми Sasa Maric
Докато дебнел да не го изненада чакáл с подскоци и прибежки зайо се отправил към пресъхналата африканска баричка да утоли налегналата го от дни жажда.
Тогава той видял прелюбопитна гледка, която оставила трайна следа в съзнанието му. Шест слона ...

Звезди сияят в мрака,
с лъчи милват майката земя.
Душата ми теб чака,
че е ранена, тъжна и сама.
Луната в нощта съзирам, ...

Аз съм твоята плажна хавлия,
обгръщам те и солената влага изпивам.
Аз съм направен цял от хартия,
твоят дневник съм... и така сърцето ти имам...
Аз съм чашата ти сутрешна за кафето, ...

По рамките на този стих ще прочетеш,
(ужасен избор в тия траурни агенции)
че в злато и сребро да се умре,
е всъщност комплексирана претенция.
И фалшът на изпращане защо е? ...

Какво е животът
Живот ли е животът без ракия,
без вино и без хубави жени!
Ден след ден да караш на версия
за да дочакаш по-щастливи дни? ...

Кукай, кукай, куковице
в мрака, под стария клен.
Кукай, кукай, куковице,
само ти се сети за мен.
Кукай, кукай, куковице, ...

Кой ни нарече висши същества,
каква ирония съдбата сплете?!
От биене в гърди и пиршества,
дали пораснаха ни умовете?
Препускане, потомство, суета, ...

Слънцето отдавна беше изгряло, когато Расим се върна на саята. Закъснял беше да пусне овцете и те проблейваха начесто. Жена му шеташе около колибата. Приближавайки я, той и подаде сноп горски ягоди.
- На. За децата. – Рамзина взе ягодите погледна го с големите си черни очи и рече:
- Хавая си си губи ...

Най-силно мълча, когато боли.
Когато дълбоко не съм си простила.
Когато преглъщам непроляти сълзи
и покоя си още не съм преоткрила.
Най-силно се чувам, когато съм тиха. ...

Хей, ти, виждаш ли
ангелите в небето!?!
Какво?
Пак ли халюцинирам!?
Ей там са погледни! ...

Нощ - морска, лунна пътека.
Вечер след вечер и преди 100 века
Бавно сменили се стари картини,
Още красиви дори след толова години...
Вятърът вдигнал няколко песъчинки, ...

Няма да те видя сред листата,
но какво, но какво от това?
Макар да си девето чудо ти на света –
кой ли вярва днес в чудесата?
Измислени вселени измислят нас, ...

Случайността е думичка такава,
Която винаги без обяснение остава,
И когато срещнеш си случайно любовта
Не е случайност драги, а съдба.
Не е случайност, че в ден обикновен ...

Защо ме гледаш така?
Не ме ли гледаше с тези очи,
когато ме лъжеше нагло,
че искаш да бъдеш със мен?
Защо ми протягаш ръка? ...

ти си една такава
маргаритка
от цимента израснала
път си проправила
към сърцето ми градско ...

Втора песен от новият ми проект. Отново препоръчвам да се слуша с хубави слушалки, за да се потопите изцяло в илюзията и кръговрата на Самсара!

Понякога е притеснително,
колко сме невежи,
само отрицателно да гледаме,
залети от брътвежи.
С обвивка от хумор, ...

Бях тръгнал към крайградската си вила,
през рамото си бях преметнал вила,
нарамил раничка със мъничко храна,
в носа си чоплех раничка и свирках си с уста.
Небето бе с цвят син, но заваля ужасно, ...

Слънце е изгряло вън.
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? - ...

В твоя поглед
езерно-дълбок
виждам, мила,
всичката унилост,
сякаш някой ...

Колко малко ни трябва да бъдем обичани –
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...

Неверието от душите си да изкореним,
и на негово място доверие да засадим.
В сърцата ни, гневът и алчността,
да заменим със съпричастността.
Думите си на две да съкратим, ...