Често си мисля ...дали не съм сбъркан!
Дали изобщо си заслужава!?
Да пиша за обич ,обич и слава.
Нима това са нещата важни?
На мен душата ми страда, ...

Погребвам тъмни, черни мисли,
тежки, отлежали, хванали ръжда,
здраво впили се във мойте жили,
оставям ги най-накрая на брега.
Погребвам тъмни, черни думи, ...

Аз не мога да бъда нито твой, ни на друга
и не мога да бъда нито кукла, ни вещ,
затова те моля, направи ми услуга,
ела и убий ме. Изгори ме във пещ!
Изгори ме да няма и помен от нищо, ...

Желания пробуждат тъмнината
и пламват по неоновите склери
зеници на разгулни булеварди
гримирани с усмивки неизменни.
От влюбения ъгъл на прозорец, ...

Лепят се етикети,
раздават се съвети,
някой журира,
друг се самопрезентира,
трети рамки слага, ...

Защо поетите обичат небесата -
защото самите те са волни птици.
Защо поетите заглеждат се в звездите -
така рисуват свойте песни
по синьото небе със падащи звезди. ...

Щом се свърши дъхът на последните люляци в бяло,
и пресъхне дъждът, а от стръмното пътят тежи,
ще катериш с упорство деня, а на кръста ти ялов
ще се ражда съмнение бил ли си някога жив.
Ще задаваш на ехото своите трудни въпроси, ...

Общество сме "модерно", разправят,
с технологиите в крак сме били.
Но както в производствата масови,
случва се и човешката партида
днес брак да роди. ...

Вече два месеца Чико Чиков беше под карантина. Два месеца не беше си показвал муцуната навън. Маймунската му душа страдаше за чист въздух и безбрежни зелени пространства, за лианите от детството му, по които се носеха като хали с приятелчето му от маймунарника, Тарзан. Затворен между 4 панела на “До ...

Мисли си художника на ум...
каква е таз картина?
Изрисувана, динамична,
тъй магична!
Ала крие се зад нея истината неясна. ...

НОЩНО ПЪТЕШЕСТВИЕ
Както си лежа и размишлявам
за това, това и онова,
изведнъж усещам, че отплавам
надалеч от своята глава. ...

Лятото си тръгна
и тръгна ти в една,
а аз в обратната посока.
Не зная ще си спомняш ли за мен
и аз дали ще помня ...

– Ти как мислиш дали ние човеците сме специални? – отвърна поглед към мен и ме попита все едно й хрумна нещо.
– Какво имаш предвид специални? Всеки човек е различен – отговорих аз.
– Аз мисля, че всеки човек е създаден да извърши мисия на земята. Не мислиш ли, че има нещо по- голямо и велико от това ...

Чувствам се като старинна сграда, която тъмнината, чрез някакъв магичен способ реставрира. Позакърпва похабената ми фасада.
Свикнах постепенно. Да се разхождам през нощта. По улиците на града. Сам с кучето.
Така избягвам слънцето. Гади ми се от него и всичките му лицемерни поклонници. Страня от обек ...

Научи се поне на омраза…
В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам. ...

И този сън ще има край,
когато заревото светне -
със пурпур ярък несмутим,
разлят в сподавено небе,
с мечта душата да потрепне. ...

Иван Есенски
КАЖЕТЕ НА ТРЕВАТА ДА ПОЧАКА!
Кажете ù:
– Готов е той, но трябва
да свърши със сеитбата на хляба, ...

1.
Не веднъж се влюбвах, влюбвах аз
от прелестите женски запленен
и някак ненадейно, и завчас
стрели на Ерос впиваха се в мен. ...

Обречен си, когато виждаш великани
във мелниците. Доброта в случайния човек.
Когато светлина струи от светите ти рани
и за приятеля готов си да умреш.
Обречен си на самота и присмех. ...

С тиха песен подранил щурец,
вместо мен при тебе ще се връща.
Тъмният прозорец - без гледец
и домът - смаляващ се до къща.
Плъзналият в дворчето бръшлян, ...

/из сборника с ужасии "Тя"/
- Още едно кафенце ще пийна… Аха, и ти ще си сипеш… Ами така е – с тая карантина не можем се видя, все по телефона пием кафе. Не може приказка да си продумаме като хората, да видим кой коя кога къде как…
А, самичка съм. Само моят е в източната спалня, ама него кой го брои ...

Ако облека болката ти,
кожата ми ще угасне.
Ще спра да сънувам
изгубеното време.
Октомври ще падне ...

Какво намираш толкова във мен?!
Пред жена, изгубвам глас, като хлапак,
а, когато съм до болка откровен,
в очите й превръщам се в глупак!
--- ...

Не знам - с какъв имунитет,
сдобил съм се през тези зими.
Но вече - векове подред,
лекарства никакви не взимам.
Не боледувам - от скорбут, ...

> Най-дълбокият ни страх не е, че сме несъвършени. Най-дълбокият ни страх е, че сме невероятно силни. Светлината в нас, а не тъмнината, ни плаши най-много.
>
> Нелсън Мандела
Не съм жена с много голяма социална активност, но все пак имам поглед върху мишленията, амбиците и стремежите на определен кр ...

Едно момиче в тълпата...
Било́ във края на войната
(каквото и да се рече́!) –
едно момиче във тълпата
издирвало едно момче... ...

Една есенна вечер
и две чаши със вино,
три лалета на нашата маса!
Четири очи- множество погледи!
Четири очи- никакви думи! ...

Омръзна ми тази работа с продажба на бижута и се оглеждах в сайтовете за нещо ново, но нищо не излизаше за сега, затова исках или не отключих витрината и после влязох в магазина. Не бях пил кафе и главата ми беше разбъркана от снощи. Ах, тази Сюзан…лудувахме до малките часове с нея… Май уиски, текил ...

> „Мислите - трудните, мислите - скръбните“
>
> Спаска Гацева
…щопуркат като деца.
Скришом играем на гоненка, криенка, ...

Свикнах да губя, знам аз цената
на предмети, на хóра, на чувства.
Смяна на любим, да правим в сърцата,
май е някакво странно изкуство.
Но това е за малките хора, ...

И на теб лека нощ,
и на теб добро утро.
Всяка дума е нож,
а усмивката — кýтре.
Не протягам ръце, ...

"Ти ме лъжеш тъй изкусно,
но го правиш със любов!
"Мила,любовта е изкуство
и за нея с тебе съм готов!"
"Но ще кажа пък на мама, ...