Магистрали, магистрали...
Ка Пе Пе до Ка Пе Пе.
Декларации, скандали...
Стига вече! Хайде де!
Генерали, генерали... ...

Рилската обител винаги е била естественият дом за мощите на българския светец Йоан Рилски – закрилникът на целия български народ. Обителта, която той основава в смутните времена на X век оцелява през вековете на мрачното робство, за да свети като ярка звезда в небосвода на нашата красива родина. Чуд ...

Искам, аз да бъда едно цяло,
не просто образ огледален,
искам да не печеля или губя,
един да съм, за това жадувам...
Искам врата вярна в мрака да открия, ...

Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...

Стаята за разпити в офиса на Нощния патрул не е чак толкова впечатляваща, колкото тази в Дневния, но определено оказа влияние на нашия задържан. Впрочем, и на моя колега-човек. Не съм влизала все още в стаята за разпити в районното, не е имало такъв случай, но съм убедена, че нашата в Патрула по нищ ...

Борбата със себе си.
Толкова измислено понятие!
Това, което те определя, са решенията които взимаш. И го правиш винаги според собствения си морален и етичен код.
Ако в този процес има борба, тя не е с теб самия. Изобщо не е така. Може да има несъответствие с насаждани мнения, убеждения, моди - тради ...

Най-хубаво е да те събуждат гугутки. Гукат. Гу-гу-гуу. И го повтарят. Не е като бухал. Не като славей. Нито чучулига. Часовник е.
Яд го беше, че сега не го изпращаха. Мълчаха.
Вървеше и си мислеше за това, докато умуваше как може да се прехвърлят менителници и записи на заповед с един обикновен, а з ...

Новият ден
... Едва събуден вдъхвам настървено
последните капризи на съня,
щом въздуха е натежал край мене
от аромат на влюбена Жена... ...

Някоя вечер когато огрее луната,
а градът сякаш уморено заспи.
Ще дойде,ще седне до теб на кревата,
приятелка нова със сини очи.
Тихичко ще те милва без думи, ...

Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.
Ръката си за щастие подавай ...

Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...

Когато те видях, разбрах че си за мен,
но отслабвах с всеки изминал ден,
това ли е любовта,
която те кара да се чувстваш слаб?
Не, не искам да я изпитвам, ...

Слънчевите лъчи си проправяха път през процепа на спуснатите завеси и галеха нежно лицето на Вероника. Тя бавно отвори очи. Изправи се, но мъжка ръка нежно я дръпна обратно.
- Ще закъснеем за работа, днес сме първа смяна, забрави ли? – Вероника се обърна към мъжа до себе си.
- Обичам те, Рони! Толко ...

Ах, какво се случи с нашето красиво куче,
дето дядо ни дори нарича я "любима"?
Имало си рима с името Карина,
няма лято, няма зима, пуска
я в кревата да му спинка до главата; ...

Отправя ли взор към небето,
обсипано с дребни звезди,
тъй нещо ме жегва в сърцето
и питам : „Нима сме сами?“
Щом изгубя и сетната вяра ...

Около мен навърташ се ти.
Най-невинно със мен чатиш си.
Знаем границата, но сякаш подсъзнателно надяваме се, че нещо ще се промени.
Аз, ти. Видя ли те, изпитвам срам
и сякаш като малко дете ...

Когато пролетта разлее цвят,
лицата озаряват се с усмивки.
В уханни нощи люляци цъфтят,
лалетата пламтят с искрящи пръски.
Когато пролетта разлее цвят, ...

На планетата му не цъфтеше ръж
и беше тихо чак до съвършенство
Тя дойде и плисна трескав дъжд
разлисти се сърцето на всемира
Смали се сякаш до трохи гневът, ...

Сън ли е щом те зърна , докоснах образа ти , като перце.
Замръзнах , а ти се появи в съня...беше загорял от нежен сатен , мил и чувствителен .
Бях пряма , но решителна.
О, сладък сън , мисъл на крисрали осветиха стаята ми.
Огледах се незапно в твоя облик , спяш и реален. ...

Сковано тяло,
безмислено желание!
Животът вяло
изпадна в безсъзнание.
Събудих се в болничната стая, ...

Уморих се да преследвам призрак...
Призрака на "ние" с "може би" отпред
Уморих се да се стискам да не питам
Ако днес ме искаш, дали утре още ще
Уморих се от напразната надежда ...

Животът ми е синьо и зелено.
Небесна кръв крилата ми разтваря.
Летя, с вълните морски, несломена,
с душа на цвете - кацнало в безкрая.
Звезда от плът съм и блестя в тревата, ...

Пристъпвам тихо и ръка подала,
усмихвам се. Облича ме дъгата.
Води ме, към зората - вишна бяла,
целунала в просъница Земята.
Съшиха ми хвърчило корморани, ...

Къщата на охлюва
Моите тъмни заблуди,
моите светли мечти,
къде ги животът прокуди,
къде ги животът разби ? ...

Ти си огънят,
който разпалва пожари.
Лумнали пламъци...
дъжд от искри...
Страстна феерия... ...

Иванчо: Тате, чух за някакъв Муфтачийски.
Той има ли нещо общо с коронавируса?
Бащата: Не, синко. Този е друг и не е генерал!

Мой истински живот, не ме оставяй,
бори се и усмихвай своя ден.
В доброто на света чрез мен повярвай,
което пази той за теб и мен.
Безбройни светли мигове очакват ...

Не, не е студен тоя януари, както не беше студен и миналия, и по-миналия, особено, ако си облечен за зима, а снегът все още липсва. Днес ми беше ден за излизане из центъра на града, имах да свърша някои отдавна отложени неща. Преди няколко дни няколко пациента ми кашляха в лицето, докато ги преглежд ...

А генерал Майтапчийски си заминава. Не, засега НОЩ-ният клуб на погребалните агенти съществува. Но му отнеха мазохистично-садистичните забавления сутрин /че и вечер/ върху нервите на хората…
Употребен, омърсен и изхвърлен… Както всяка пачавра.
хххх
С типичната си последователност и логичност, НОЩ-ни ...

Звънка ми собственикът на фирмата, дето поддържа асансьора. Минава срокът, пък от нашия вход такса няма.
Отивам на третия етаж, дето живее дежурната по събирането на парите. Поне аз смятам, че е тя. Оказва се, че трябва да е комшийката й. Отдавна пенсионерка, мъжът й преди повече от десет години се ...

Житейски терзания 16
...
И аз съм в кюпа
на пълна дезинфекция,
следи под лупа ...

Със знак "плюс" се ползва зарядът
на всяко отминаващо вълнение.
За да прерасне до предел на асамблея,
решават значенията на верните прочити.

Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...

Щастието няма материя, няма тежест, нито консистенция.
Стига да не го търсиш – намира те. Намериш ли го – липсва ти.
Стоях пред караваната на плажа, бях си я купил със спестените ми пари, които разбира се бяха последните ми, и размишлявах върху този така претенциозен и екзистенциален казус. Бях преп ...

https://blitz.bg/obshtestvo/regioni/tezi-dumi-za-pochinalata-d-r-ivanova-raztrsikha-tsyala-blgariya-snimka_news743239.html?fbclid=IwAR0QGP7pMKmGjEXDftB4PiR7Rv_qFAlV6mLxVta_SuANGUcMiPKIXT3Ahk8
"Здравей, българино! Прощавай, че ти отнемам от огромната радост, че вече можеш да ходиш из парковете и да п ...

Дано да ме чакаш от другата страна на ключалката,
защото името ми в този свят е Самота.
Отвъд е тук и божества няма
или са забравили,
че сме на тази планета. ...

Колко много безгрижно море ни разделя!
Ти брега си, а аз - онзи див хоризонт,
към когото свободният вятър отвежда
кораб пълен с непреживяна любов,
изгоряла с въздишка. ...

И Владе Миркович наистина я докопа. Заплаши я, че ще подшушне където трябва коя е тя, чия дъщеря е и как е попаднала тук. Той искаше пари. Пари, за да се купи мълчанието му. Милица първо се опъна, но намери колата си със счупено стъкло, а после апартамента си с разбита ключалка. Ченгетата не откриха ...

Венчелистчета ябълков цвят...
по кожата...
Нежно докоснати устни –
копринени...
Сочно открехнали стон... ...