Толкова бях заорала из кривото –
трева под копитата тежките сгазена
Да, но инатът ми пръкна се в нивата –
тъй гола, без нищичко ценно за пазене.
И на коляно пречупвах си римите – ...

Хей, дечица, тук ли сте?
Нещо много ми мълчите...
Я запляскайте с ръце
и се включвайте в игрите.
Ето, топка се търкаля ...

-И това ако не е най-великият полицейски инспектор на всички времена!
Станислав Симеонов бавно се обърна по посока на познатия глас и изгледа преценяващо притежателя му отдолу нагоре.
-Добра вечер и на теб, втори най-велик! Какво търсиш в тая дупка по това време, Деляне?
-Че какво му е на кръчмето, ...

/из „Събраните съчинения на Удивителния Вергилий“ – песента на Джиа, когато разбра, че не може да спаси дъщеря си/
От третия, отчаян път
не слизам в Долните селения.
Ще бъде… стръмен е върхът
към новите ми вдъхновения. ...

Не съм случайно тук.
Не съм прашинка от Сахара (примерно),
довяна със мусоните
в прегръдката
на облаци, ...

Антихристът
Най-накрая се появи. Както беше предсказал Йоан в евангелието си.
Преди хилядолетия.
Появи се на моята улица.
Висок. Красив. Чернокос. Млад. С тяло, изваяно от длетото на маестро, или от безкрайните потни часове във фитнес-клуба... С множество причудливи татуировки, покрили с невъобразим ...

Обади се любов, не ме мъчи.
Не усещаш ли, че с мене искам да си само ти?
Обади се любов, недей мълчи, защото моето сърце за теб тъжи.
Глас в пустиня моят е сега.
Глас и само ехо, сякаш съм във тъмна пещера. ...

Мразя те!
Омразата - ти това събуди в мен!
Мразя те!
От мене, всичко взе и пак не стигна!
Мразя те! ...

Усмивката ти слънчева изгрява
и нищо, че сега е люта зима.
Вълшебният ти взор леда стопява.
В очите чудни нежността е лава,
в душата топлина от обич има. ...

Преди да изпълзи змия отровна
от мрака на греховната ти същност;
преди да изречеш хапливо слово,
което след това към теб се връща;
преброй до три, вържи езика здраво! ...

Облитам свечерените полета,
оглеждам притаените треви.
Озърта се проблясваща комета,
отронва огнен дъжд искри.
Угасва бързо, силно притъмнява, ...

Ето я и твоята маска - тъмнината.
Кураж, сън мой, появи се!
Ела и ме прегърни така, както знам, че само ти можеш.
А аз ще се престоря, че не те познавам
като те забравя.

ЩЕ
===
Ще мечтая
Ще ми липсваш
Винаги ...

Като повеят в бурните реки,
като поглед в душата на дете,
като отварянето на врата,
като феникса в огъня си изгорял,
преродил се от пепелта- ...

Не знам дали студено е, защото
декември свъси побелели вежди,
или човешката умора
в очите ми се заоглежда.
Небето падна с тежък грохот, ...

Навива вятърът мъглата пак на тънки клони,
от натъженото небе прокапва дъжд и жал за лято
Омазнен вестник пес покрай дувара гони,
поне мирише му на хапване – охолно и богато.
В градината ми сухи стръкове, по небесата драскат, ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

ЛАБИРИНТ
В мен
безброй
пътеки
се преплитат – ...

Историята на капитана, обикалящ Земята с кораб без да спира, защото при тръгването забравил да вземе котва…
хххх
Мъжът трябва да има пари. А жената мъж..
хххх
В семейството единият задължително трябва да е мъж… ...

Казват, много бил бодлив,
а дали разбират, че
крие се добро момче,
зад образа така свадлив?
Кой това ще го разбере, ...

Седем слънчеви усмивки
под дъгата ми дари!
Седем зими да ме стоплят
във студените ми дни!
Седем нежни думи ...

Ранно утро.Бучащите коли и стъпките на хората,бързащи за работа,събудиха Рита.Немската овчарка отвори очи и радостно изскочи от малката колиба.През пролуките на терасата проследи бягащите коли по улицата.Подуши с ноздри въздуха,напоен с отровни газове и си спомни с умиление чистия родопски въздух на ...

Отидох на тази среща с огромно нежелание. Първо – защото не бях във форма, и второ – защото се опасявах да не дойде Мартин. Не исках да го виждам, по-скоро не исках той да вижда мен. Да, отношенията ни бяха особени. Всъщност какви ти отношения! От пет години не се бяхме засичали. Той не ми се обажда ...

Всичко
Какво като си точка,
щом хиляди съдби
във теб,
на картата се случват?! ...

Видях те нежна, лекокрила,
тъй чиста като пролетна роса.
В дланите прилежно свила
тъга и болка, красота.
Крила разперила ефирно, ...

Понякога съм толкоз празна…
В душата нищо не трепти
и мислите в посоки разни
забиват се като стрели.
Но не улучват тишината ...

Днес ... човешкият дух е подложен на невероятно тежко изпитание: безброй материални изкушения принуждават хората да се съобразяват предимно с преходните ценности, прехвърляйки с лека ръка духовното щастие на заден план, сякаш то е уникална старинна монета без никаква стойност!