4.
Зария забременя. Толкова се надявах братовчедът да се кротне и най-после да порасне. Появата на едно дете може да промени семейството към по-добро, но може и да го провали. Не съм знаела до този момент какво става в главата на Зария и какво е намислила. Всички чакахме с нетърпение раждането на де ...

От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА: В ГОРАТА
Донесеното съобщение в двореца на Циклок То говореше за недвусмислена среща между оракула и принцесата. Циклок То върна вестоносеца с обратно изискване срещата да бъде на негова територия, а освен това даде изрично пожелание тя да бъде проведена в прочутите афилиеви ...

Да имаш мама означава
да имаш покровителка голяма.
Орлица, страшна за света,
зорко пази малките деца.
Рицар в доспехи златни ...

Където се срещат нощта с деня е студено. Усеща се утринен хлад. От страх от непознатото и неизпитвани досега чувства. С всяка минута, топлина облича въздуха. Влюбват се. Вдишват от първите лъчи и споделят най-съкровените мигове в слънчева прекръдка. И кой, ако не морето е този художник, който може д ...

Кръвта и се разстилаше като огнена лава във вените, а веселото потрепване в стомаха на освободени, сякаш от плен пърхащи с криле, пеперуди, беше отдавна потънало в прашните шкафове на времето. Сякаш излязла от посивяла кал, душата и се бореше с неродени, изстреляни напосоки мисли, сгърчени от вражду ...

Започнах да не разпознавам себе си. Бях аз, но търсех утешение за болката. Усмивката превръщаше се в клоунска гримаса. Добротата изстиваше като ледена висулка. Потърсих лек за своята рана, ала не намерих. Попитах се отново ли сгреших, не бях ли права... Мечтаех за теб и за морето, което отразяваше л ...

Духовната Любов не е онази,
която ни предлагат в ъгли тъмни,
с изпълнени с цинизъм фрази,
по улиците на живота стръмни.
И Вярата не бъркай с суеверие, ...

Това не е стих... стих за теб. Това е стих,
който ми позволява да преживея отсъствието ти.
Внезапна мисъл предизвиква моето биополе...
Допирът на пръстите ти е оставил следи,
които стремглаво препускат по кожата... ...

Строшиха се вентилите,
изригват ядно пара.
На площада са рептилите
с вувузели и фанфари.
Червена тарантула, ...

Понякога изгубвам се в нощта,
търсейки несъществуващ път към твоето сърце,
преследвам гаснещ лъч от светлина,
в очакване измамно, до тебе да ме доведе.
Понякога оставам сам в гората, ...

Седем нощи сатен и такава луна се показа,
не заспиваха седем доволно пияни щурчета
и помислил сънят, че душа оживява за празник,
примири се, когато кълбото магично засвети.
Седем бавни води, седем пъти щастливо преляха. ...

Кафето горчи от недоспиване
и ухае на блян по нощта.
На бавни глътки с теб го изпиваме,
но и за двама ни не е дошла утринта.
Душите се крият под завивките, ...

Умните хора са тъжни,
умните хора мълчат.
Сякаш неволно са длъжни,
да изтърпят този свят.
Умните рядко се смеят, ...

Задъхани са дългите ни нощи
и многоточия са твоите ръце.
Над теб политам, после падам... още!
И ме настига Седмото небе.
Събирам капките по голото ти тяло, ...

Думи, като люспи на влечуго,
свличат се по път от самотата
към градините с цвета на другост.
И за да запълнят празнотата,
и да облекат телата голи - ...

Аз минах под дъжда вбесен,
под капките прозирно морни.
Не бе студено в този ден -
през юли бе, цъфтяха рози.
Във локвите събрана скръб, ...

Открадни си целувка
по залез. Да е в ярко-червено.
Много топла милувка
е небето. А аз откровено
ще запомня дъха ти - ...

обезлюдяване —
бледнеещо пред
обезчовечаване

В очите на врабче е отразен,
светът ни, като житно зрънце малък.
Изплакан от страхливците рефрен -
горчи, засяда - твърд, вчерашен залък.
И джойстик е в ръката на дете, ...

АУТОДАФЕ
за трудолюбив народ
Автор - Величка Николова - Литатру1
Пристигна, пристигна днес топлият юли.
Надипли на бали узряло жито. ...

https://www.youtube.com/watch?v=ZmwBfYmtGMg

Смълчана, китарата плаче без глас,
потръпват самотните струни.
Отлитна към бенда небесен и джаз
се лее над топлите дюни.
Балади съдбовни повтаря наум, ...

Оплака с жена ми. На излизане изпуснала входната врата и оная треснала. Върху й се нахвърлил един комшия – Марин, наричан Дрисльото.
Бе, то аз внимавам, ама и на мен ми се е случвало да изпусна вратата. Виждал съм и други, обаче забележки не правя – ами случва се, да не са утрепали някого…
След седм ...

Good Grief
"So, what would you little maniacs like to do first?"
Watching through my fingers, watching through my fingers
Shut my eyes and count to ten
It goes in one ear out the other, one ear out the other ...

I've Given Up On You
You used to make me feel like I could walk on water
Now most nights I'm just sinking down
and down
You're the reason why I can't listen to those same songs, I used to ...

Помня, че унесено държах опашката на най-божествената скарида в света. Със садистично удоволствие и воайорско любопитство минах с пръст по едрото ѝ тяло, очите ми обхождаха беззащитните, съблазнителни форми, докато капки маслено-винен сос капеха в чинията, а аз, допряла устни до разголената вече плъ ...

Излезе на двора, разтривайки слепоочията си в опит да осъзнае видяното и чутото току-що. Огледа се - няколкото греди, струпани под навеса в долния край на двора на хижата, щяха да свършат добра работа на първо време.
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...