Тръгна Зайо за водица
и се спъна в карфица.
Уж е малка и е жалка,
но заплака Зая си за майка.
Плаче и сълзи реди: ...

Боли ме от човеците,
които злото в себе си допускат,
които газят и забравят клетвите
и заповеди Божии пропускат!
Боли ме от техните изгубени души, ...

Ще заспя,
очите ли затворя.
Мислите леят се
в простора.
Няма ги дилемите, ...

Видът на голата, русокоса жена, изскочила сякаш от нищото, почти успя да го изненада. Само секунда по-късно вече бе ударил спирачката и още преди колата да спре, отваряше вратата.
- Помогнете ми, о, Боже. Приятеля ми, той... мъртъв е... Мъртъв е, мъртъв е - в гласът отекваха истерични нотки, а покри ...

Недейте да рушите тишината,
безсмислените думи нямат стойност.
В безмълвието има нещо свято,
от много думи лъха непристойно.
Хармонията винаги е тиха, ...

Съблякох луната.
Звездите нежно свалих.
Протегнах си сърцето над земята.
С устни пресъхнали
от горчивина, стиснах си сърцето, ...

Наболяло е времето...!
От тревожни въпроси...
Затова, че закътахме
човешките ценности!
И тихо времето отронва ...

Разбирам… Чувам…Неизменно е.
Мечтите падайки умират.
Както прохождат неродените,
а в стъпките сълзи извират…
Разбирам... Чувам... Бог високо е. ...

Не си загубих пролетта –
намерих я в тревата под брезата.
С великденско яйце в пръстта
прогоних болестта, бедата.
Сега прокарва стебълце ...

Главният редактор на вестник "Нова демокрация" влезе в кабинета си, хвърли един поглед на кореспонденцията и приседна върху бюрото. Взе всички писма и, едно по едно, се осведоми за подателите им.
"Нищо спешно" - каза си той наум и седна в креслото си. Набра един телефонен номер и делово се осведоми: ...

Като звездички се въртим във вечността,
за миг сме спрели на Земята.
За да се учим на любов
и да открием замисъла на нещата.
Измислица е времето, ...

След като изпратих детето до училище се разрових из чекмеджетата, в които криеше важните си неща. Да, не правих нещо хубаво, но просто се нуждаех от поне една причина защо ни напусна. Ако беше жив, щеше да преобърне целия свят, но щеше да накаже човека, който е бъркал в нещата му. Погледът ми спря н ...

С времето все повече се убеждавам, че познаваме само лика си от огледалото. Другото лице - това на вътрешната същност, все повече избледнява и губи очертания. Тъй, до прозрението , че прекарваме живота си непознати за другите и те за нас.Сигурен съм, че някой, някога е отправял зов към мен, но не съ ...

Разсейват се миражите. Мъглата
изпълнена с илюзии изчезва.
Пречистена душата ми и трезва
потъва преохотно в синевата.
Ухание на пролет. Красота ...

Короната похлупи ни в затвор
и къщите ни станаха по-сиви,
страхът намери във душите коридор,
от черни вести и прогнози диви.
И черквите затвориха врати. ...

Как си, мамо? Как си на небето?
Свършиха ли болките за теб?
Или още стяга ти сърцето?
Справям ли се с този живот нелеп?
Гледаш ме отгоре, негодуваш, ...

Зората целуваше върховете на вековните борове и събуждаше многогласния птичи хор, когато Расим влезе в Чукуркьой. Не беше трудно да се намери кащата на агата - най-голямата в селото, с тьонинки бели кумине, с дванайсет ката пенджуре, със гюмюшени порти и алтънени халки. Расим приближи портите и се о ...

Някога, в далечни времена,
там на края на света,
стар козар живял
и козите си пасял.
Сутрин рано ги извеждал ...

Някога живяла малка птичка
с криле прекрасни, с бляскави пера,
създадена за волност, сам самичка
в небето да се рее... в свобода.
Сутрин се събуждала с усмивка, ...

Мачу Пикчу *
Преди Колумб, конки́стадорите –
петнайсет века след Христа́
един народ изтрил Историята си
и завещал на Вечността... ...

Защото беше тъмно, заваля.
А тъмното започваше отвътре.
И нямаше ни намек за дъга,
ни пролетно събудили се бързеи.
Изля се, сякаш бе небесен вик, ...

Подути са и почервенили като кръв 👁️
Затяга се около врата невидимата връв
Целогодишно тече водопадът в моите очи
И да прехапя езика, мозъкът не ще замълчи
Трафик от черни мисли, светофарът блокира ...

Целувка, набързо открадната от рамото ми... Полуразголено... И тази вечер вече не е същата. А така също и аз. И е позволено...
Устни - безразсъдни. Желаят устните ми... Полуразтворени... И с теб е свършено... Изгарят... Малко мисли... Думи - искрени...
Целуваш... Капки от шампанско по кожата ми... И ...

Когато измяна
простреля ума,
душата пияна
ридае в дома.
За обич копняла – ...

Хората не се определят от техните имена, но в този ден бях твърдо решен да науча Нейното!
Пътувах в градския автобус, както всеки учебен ден по това време. Живея на първата спирка на автобуса, затова винаги когато се кача в този безсрамен час и седна на най-задната седалка или както аз я наричам - „ ...

Семена на надеждата сеят умели сеячи
на земята в димящите черни бразди.
Луд южняк, полудял от скорýшата, палаво скача
и в гърди на девойка авлига гнезди.
Бели облаци гони овчарят невидим в небето ...

Мъдър глас - дълбоко скръбен.
Най-тихо ми напомня рая.
Бодър кръст във мене влюбен;
Дълбока светлина - чия е?
Аз зная името ти: Азраил. ...

Няма ден. Няма нощ. Няма край.
Щом си тръгнал към нищо и никой.
Колко болки преглътна за Рай
Дето уж тебе чака. Завинаги
И отказа да късаш цветя, ...

(Проект с анкети, предварителен вариант)
Авторитетът на учителя е от първостепенно значение за създаването на интерес към ученето при учениците. Учителят отваря врата към света на познанието и негова задача е да създаде правилно отношение към преподаваното от него, както и към ученето като цяло във ...

Като пролетен лист потреперва денят.
Като струна, очаквала дълго гальовна ръка.
Напористо и малко дори на инат,
синеок минзухар е отворил разлистен бокал.
Тъй, не чул за погрома в човешкия род, ...

Дрогиран младеж уби Милен Цветков. Избягали двама – гаджето на убиеца и приятелчето му. Което се оказва син на Лъчо Мозъка. Депутат от ГЕРБ, личен лекар на Борисов, гинеколог…
Каскета веднага скри следствието под собствен контрол.
Защо ли хората не вярват в справедливостта и възмездието? Защо смятат ...

Не! Не мога ...
песните ми секват
в тези дни на изнемога
и на клетви ...,
когато и времето ...

Пресъхна радостта във мен
и всичките ми топли извори замряха,
погълна ме тъгата в мъртъв плен
и сто очи отвори тишината.
Не хвърляй камък зад гърба си, ...

Простете на поета, не мълчи
еднакво пред страстта и суетата
и целият му ужас си личи,
когато си намества очилата...
На болката в отчаяния вик, ...