Ей, Дездемоне, откакто те взех,
живота съвсем ми отрови.
Отде те намерих, бе дявол проклет,
от пъкъла кой те изрови?!
То нямам покой нито ден, нито нощ, ...

на Валентина Йотова
Ветровете на Сахара
затварят в лоното
на неулегналите пясъци
хорски глъч и омара. ...

Семейството без огън топли.
Огнището му все гори…
То чува жалните ти вопли,
дори когато нощем спи.
Семейството до теб е даже ...

Вълшебна, казват, е нощта на Рождество!
Мечтите сбъдвала и прави чудеса!
Затуй на дядо Коледа изпратих му писмо
с желания различни, да го улесня.
Списък дълъг седнах и написах, ...

Безброй облачета при Слънчо долетяха,
лъчите му закриха с пухкави тела,
от тях капчици над земята полетяха,
като тънка сребърна мъгла.
На детската площадка няма ги децата, ...

Топло, слънце и море...
И двама - завиващи вълни по залез.
По пясъка делечно нагорещен, мидите прощават се със светлината.
И всичко тук мирише на любов, на сол и на обещание.
Във вечност превръща се моментът, в който той, подпийнал я прегърне. ...

Отвориха се моите очи.
Минутите хвърчаха и не спираха.
Своят първи връх изкачих,
първи стих моите пръсти бродираха.
Над морето се издигна луната ...

Нежни пламъци ме изгарят,
трепти приятно сърцето мое,
дар са от в небето Царят,
всички звезди са твои.
Топли ме сладък блян, ...

В Пустинята...
Пустинята във своето величие
общува през нощи́те с Вечността,
а Времето заварено е ничие
и нашето се връща в утринта... ...

В дома си чувстваш ли се гост
е по-добре да си далече.
Излишен си на този мост
към миналото водещ вече.
Дори тъгата да разкъсва ...

Аз ли криво Ти се молих?
Ти ли недочу, не знам.
Влизам все в погрешни роли –
вечно съм за смях и срам.
Плача с глас, за псето старо, ...

На екрана – някакъв професор. Обяснява колко хубава е ваксината, дето правителството е закупило. Вярно – не е минала никакви проверки, няма разрешение за ползване, особено подозрително е приетото /!/ искане да няма недоволства от нея и фирмата да не носи НИКАКВА ОТГОВОРНОСТ за евентуални последствия ...

Първият слънчев лъч се плъзна над увисналата врата на кошарата и освети балите със сено до яслите. Овцете се раздвижиха. Те си знаеха – сега ще се появи господарят, преметнал небрежно гегата зад врата, ще изсвири с уста и ще тръгне към полето. Кучетата ще се втурнат към първите овце, те ще заскачат ...

Десперадо Клинчев, по майка - Бандерас, излезе на терасата, протегна се като персийски котарак край включен калорифер и пусна поглед над кварталната шир. Ежедневието си течеше обичайно: комините коминяха, бездомниците бездомничеха, безделниците се биеха, за да се сгреят в хладната утрин, а слънцето ...

Ето я усмивката, разсича,
като белег моето лице.
Зная как до лудост се Обича,
знам и болката от счупено сърце.
Опознал съм я монетата, но знам, ...

Най-мрачното време от годината винаги е съпроводено с най-приятните емоции. Празнична украса, аромати на сладки лакомства и пикантни напитки, време за най-близките... Хората стават по-смирени, когато правят равносметка на изминалата година. Разбират, че изтичащите между пръстите им минути са най-цен ...

Индиговото ми настроение
разтваря хищни лапи
за да наруши равновесието...
Промъква се мълчаливо...
И се сблъсква със светлото в мен… ...

Пресрещнаха се слънчеви вълни –
имплозия!
Отвъд, отвъд,
отвъд очите и плътта,
отвъд фасади, улици и тротоари, ...

“Мразехте се от люлката“, обичаше да казва майката на дебелото. Още когато семействата живееха в старата къща на дядото в центъра, двете момчета не се понасяха.
Баба им все разказваше една и съща случка – в мига, в който се научило да борави с кибрит, момчето на по-големия брат на секундата се опита ...

От скука щом се търси любовта,
тогава се прескачат важните неща.
Чувства и слова се раждат в самота,
топли се душата в пламъчето на свещта.
Когато идва, тя не топли, тя връхлита, ...

Твърде дълго ли спах?
Или кратко бях будна?
Не видях онзи паяк
как оплете си лудост
и във мрежи те впримчи. ...

Бях си тръгнала...
Ей така! Просто си тръгнах!
Легнах в ливадата и си казах..Така ще умра! Ще лежа тук...и няма да ставам и ще умра!
Жал ми е само за този, който ще ме намери...Кой знае, на какво ли ще мязам...
Но се реших и това е! ...

Не робувай на минало време
и по пътя си свой остави
светлина и забравено бреме,
ведрина и дечица добри.
Не целувай страха, а бленувай ...

Човекът на нея ѝ вика "кокетката".
И нейна е само на самотата клетката.
В нея стояла е толкова дълго,
че дори да излезе стои зад решетката.
Словата красиви са нейната плетка.. ...

Когато най-малко я очакваш и те връхлита.
Когато сигурен си в нея, тя ще те изпита.
Когато търсиш я все я няма.
Но да я изпиташ, ще ти трябва да повярваш.
Това нарича се любов. ...

Светът ми се променя - виждам аз
видение изгряло във нощта.
Една жена сияе в звезден час,
така необяснимо, с красота.
Лицето й е приказна мечта, ...

Надежда в мен веднъж се породи
за мене всъщност неочаквано дори
надеждата не дойде, ей така
предвождаше я тягосна тъга
със мисли лоши и печални ...

Край мене пак порасна тишината
с един глас по-малко. И ме прегърна
горчивата тъга на празнотата,
защото мама към небето тръгна.
Остана ми вината за несправяне. ...

Пъстра, пъстра рокля,
тънък момин кръст.
Жадни óчи мокря,
поглед хвърка връст.
Мъжки скрити мисли ...