Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 603 резултата
Зася три срички в почвата на долната земя,
и щом покълнаха, се влюби неусетно в тях.
Обгрижва ги. Растяха те, а с тях и аз растях.
Сдобих се с цвят, стебло със тръни и с небе.
Капризният ми аромат бодеше хорски длани, ...
  750  10 
Жени бе...! Пустите му жени... ! Какво ли не ни карат да правим, заради някакво си пикливо месо!
Такава велика мисъл осени кмета Здравчо Ненков, докато разглеждаше еротичното списание, което от няколко седмици криеше под купчината от папки в кабинета си.
В тази пролетна сутрин беше подранил за работ ...
  1274  15 
Аз съм от тези хора, които,
си тръгват завинаги, ранени веднъж.
Не вярваш, че може да бъде разбито,
сърце, според теб като камък, на мъж.
Има ли смисъл назад да се връщам, ...
  1092 
Под колелата на грабливата му птица
изхвръкнаха пера – като вода.
Бе погледът му яркочерен – като спица,
пробягваща сред пръски резеда.
По балната ми рокля се оттече пяна, ...
  547 
Нощ и есен се тайно целуват.
Тишината е толкоз омайна,
И брилянти във въздуха плуват,
Всеки носи във себе си тайна.
Вечер есенна тиха и хладна. ...
  656 
Той
1
Само той не отвори очите си, но беше по-буден от всички останали. Над 500 000 години опит го бяха научили на много неща. Яростта от гибелта на един от потомството му се разгоря, като разтопено олово из вените му, но това не накара могъщото, над два метрово тяло дори да трепне.
Бавно, почти лен ...
  602 
Небето казват днес е тъмно...
Мъгла горчива го покрива.
Поглеждам – виждам белота!
Във облаците щастие заспива.
Морето казват днес е сиво... ...
  560  15 
Общо-взето, Надежда Семьоновна приличаше на обикновена отрудена човешка жена. И за да не изневери на този образ, тя ни почна от вратата:
- Кажете - обърна се тя към Глухарьов,– нали няма да нараните моя Коля?
Това вече почваше да ме дразни – в крайна сметка аз бях Различната и й бях старша по ранг.
...
  907 
2050 година
Бащата на Асен беше от ония луди учени, които не се отказваха и търпеливо провеждаха своите опити в продължение на години. В своята измислена лаборатория, той изобрети машина на времето. Идеята за машина на времето беше стара, много автори - фантасти описваха машината по различни начини. ...
  953 
Човекът често, уви, иска да има
много имоти и пари,
иска само да взима
и това го поквари.
Той, разбира се, забрави, ...
  648 
Всеки ден се караме с Ева, по-точно, тя ми се кара, защото напирам да изляза сутрин, когато тя тръгва за работа. Това продължава вече няколко години откакто се възстанових от инцидента с автобуса. Е, тя не ме държи непрекъснато вкъщи - рано сутрин и късно вечер ме извежда на разходка, а през почивни ...
  1132 
  1055 
Сърцето ти е бяло. И не пуска
от хватката си нашите души.
Това, което казваш – пълен въздух -
ала пред него лесно се мълчи.
Защото се опарих от лъжата ти, ...
  1336 
Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град ...
  1132  14 
04.11.2019
Гадателите...
На мода са гадателите днес. И официално –
сеанси и реклами по вестници, телепрограми
правят! И някога ги имаше, но нелегално ...
  1507  22 
Казвам се ноември и тъгата,
вятър шарен тайничко довя,
от листа съшивам пак дъгата,
но преди да свърша заваля.
Казвам се ноември и съм нежна, ...
  1078 
…скътана жълта паричка във джобче,
хлебче и сиренце в платнено вързопче,
скътани спомени и детска мечта,
скътана от посредственото, красота…
…скътана картичка и сувенир, ...
  787 
С тебе дишам до забрава,
всеки миг е красота,
с тебе слънцето изгрява,
с теб потъвам и в нощта!
И така щастлив понесен, ...
  794 
Пространствени минутите прииждат,
създават в умовете светове,
в душите ни стихиите не стихват,
понечили да сътворяват брегове.
Понякога сред преспи от забрава ...
  666 
Заведи ме в Испания
във потънал от изгреви град,
с тротоари,
по които жените люлеят бедра
изпод тънките рокли, ...
  423 
Моят плаж от октомври до юни
е под слънце с морета на юг.
Край океана са топлите дюни,
всяка зима отлитам от тук.
Не оставам на никому длъжен ...
  1200  15 
Не ходи около мен, а до мен
Автор – Величка Николова – Литатру
Дъжд се сипе
над мен
в моя ...
  1767  13 
Какви субстанции бях пила,
че да се влюбя в теб тогава?!
Каква бе тази странна сила –
да те обичам до забрава?
Дали ми чавка бе изпила ...
  973  15 
  1098 
  1097 
  2532 
Срещам позната. Беснееща. Връща се от болницата. А пътем ходила в аптека, преди това пак в болницата…
Предписали й някаква инжекция. Една само. За 200 лева.
Намерила ги, взела рецептата и отишла в аптеката. Където й казали, че ще поръчат инжекцията – да мине пак. Помолила да й звъннат – няма как все ...
  630 
Преди
и в накòлни жилища
била е
любов окриляща,
а днес ...
  256 
Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...
  2894  13  25 
‘Hey, mama, don't stress your mind
We coming home tonight
Hey, mama, we gonna be alright
Dry those eyes’
Телефонът на Алекс иззвъня с познатата песен на Джонас Блу и тя на секундата вдигна, все едно беше на живот и смърт. Подсмихнах се – това беше песничка за жадни за приключения тийнове, а доколкот ...
  825 
Не беше точно мъж. Беше вълк. И беше единак.
В очите му горяха алено разлистени пожари.
Зад тях с дихание стаено биеше сърцето бясно.
Разтвори се душата ми, прегърнах неговия мрак.
Докосна ме, в сърцето ми неистово припари. ...
  1232  10  14 
Досега сякаш само тебе съм търсила!
И сега те познах, а и ти ме позна!
С топли длани погали душата измъчена,
слънчев лъч ме докосна и надежда изгря!
Цял живот сякаш този трепет съм чакала! ...
  1526 
Вечност...4
Подхвана ни Нечакан Вихър
с красив Каприз в безумен зов -
и с нежен повей лъхна тихо
край нас: „Внезапната любов...“ ...
  1221 
Разбрах.
Осъзнах, макар и не навреме.
Че добротата ми смятали са я за лицемерна:
приятели, близки на душата ми също.
"Тя е лоша. Ужасен човек. Не се сприятелявай с нея." - ...
  566 
"Прабългарите" от гетата
определят ни съдбата.
Кебапчета вече не желаят,
за коя партия гласуват не знаят.
Който им даде парички - ...
  525 
Затворих душата си в мидена черупка...
Песъчинка златна - притисна се до нея.
И сляха се сълзите - звездните...
И бисерна въздишка се отрони,
за живота, за мечтите ...
  779 
И пак бях сама. Поредната разходка с надеждата да си прочистя акъла и най-после да го забравя. Седнах на една скала край реката извън града и се замислих за живота. В този момент се обърнах и забелязах едно момче да се приближава към мен. Ама разбира се. Тази земя е толкова пренаселена, че човек ням ...
  443 
Очаквам те, Любов, като дихание,
спасяващо от смърт, като надежда,
като Вяра и нежно, омайно ухание,
като искреност и бурна копнежност.
Очаквам те - проклиняна и желана, ...
  317 
Ноември, притихнал под тежка мъгла,
вече съблече горите до клони,
с листата направи меки легла,
земята да топли, студа да прогони.
И нито е мрачен, нито се мръщи, ...
  795 
Не те очаквам вече. Не пристигай!
За теб домът ми бързо опустя.
Не - тухлите, бетона и стените му,
а влюбената ми, обичаща душа...
Недей да ме обичаш повече! ...
  456 
Предложения
: ??:??