Животът ми премина - дим и пепел...
Изстрелях халосните си патрони.
Разпънат лидер на илюзиите слепи,
синджирно разположени в кордони.
Достигнах с плуване до два-три бряга, ...

човек
не бива
да се
величае
че вири ...

Страхът от неизвестното ни плаши,
блокира всяка благородна мисъл,
сковава тежко сетивата наши,
лишавайки живота ни от смисъл.
Страхът е мощно пропагандно средство ...

Когато тъжните очи заспиват,
сътворени и измислени лъчи заливат.
Лицето твое с ласки да покрият,
гальовните ми чувства да разкрият.
А сутрин с погледа вглъбен ...

По идея на една ромка, грижеща се за болния си баща:
студ ― иде ти да
грабнеш с голи ръце
запалена печка
..................................... ...

В Морето влюбени мъже́...
Магия в синьото се крие
и дърпа ни като с въже́...
Морето, корабът и ние –
в Морето влюбени мъже́... ...

Един предпразничен поздрав към всички съфорумци!
Музика и аранжимент Иван Неделчев Текст -Евгения Свидна

Изгубена в безсмислени очи
и изгревите виждах като болни.
Веднъж ме заговориха, на ти,
ала тогава още не говорех.
Потънала в нелепа равнина ...

Опаковах сърцето си. Да не може да диша.
Да не търси звезди в декемврийската киша.
Твърде много боля ме и обича без мяра.
Не, не искам ни миг лудостта да повтаря.
Затова го заших в извехтяла торбица ...

Ще украсяваме елхата
с хубави играчки, гирлянди.
Ще дойде Дядо Коледа с шейната,
ще пеят коледни песни музиканти.
Сняг ще вали навън, ...

Каква магия ти направила си с мен, защото непрекъснато за теб си мисля всеки ден?
Навярно си магьосница, да знаеш ти, и твоята магия е красотата ти, нали?
Омая ме със думи, със жестове дори и оттук нататък моето сърце за тебе ще тупти.
Трябва да го знаеш не от друг, а от самия мен, че истинска любов ...

– Колко весело момиче беше и как се промени, сега е вечно вкисната, каквото и да ѝ кажеш, пуфти от досада. Някога очите ѝ сияеха, все ми правеше изненади. Връщам се – чакат ме манджи от най-екзотични до най-традиционни. Определено ме обичаше много. То и сега сигурно ме обича, но се промени.
– Не й п ...

Дългът-един от най-силните мотиви, от които се ръководи разумното човечество. Първоначално, просто инстинкт за самосъхранение и продължение на вида, но с напредването на цивилизацията се е превърнал в нещо, което едновременно да бъде носено с чест и тъга.
Дългът към себе си и към най-скъпото, което ...

Ама много съм красив
(като втори Аполон)
плюс това и талантлив -
Мъж мечта, като бонбон!...
Тялото, на Херкурес - ...

Ти си ми любов и надежда,
ти си ми мъка и радост,
ти си моята химера
на непостигнати желания.
Как без теб щях да оживея, ...

С парите за хляб, в чекмеджето на скрина, под покривките сгънати скрити,
в кръчмата влизах, и аз като мъж, пиех наравно с неверни на дом и семейство мъже.
Силно говорех, в гърдите се биех,чувствах се силен и не броях чаши изпити,
и глътка по глътка около шията стягах купено с грешни стотинки въже.
И ...

" Следвай ме! " ми казваш и през смях
затичваш се по стъпалата стръмни.
На замъка в подземията тъмни
потъваш ти сега. Не те е страх.
Какво ли аз от тебе не видях? ...

Благодаря за живота, Създателю мой!
За молекулите въздух, издишан и вдишан...
За прецъфтялата пролет, за летния зной…
За песента и словата, които аз пиша.
Благодаря Ти за ореха, тупнал пред мен. ...

Любими мой, къде си?
В прегръдките на друга ли се криеш?
И там си мислиш, че добре си,
опитвайки любовта към мене да убиеш!?
Хайде..., затвари очи и я целувай, ...

(Берлинската стена)
Беше ограда... като никоя друга.
Беше висока, много висока...
С много очи и много уши.
Не спеше никога... ...

Две български обувки,
красиви лъскави надувки
две български обувки са на път
не бива никак да се съдерат
създадени напред да крача ...

Потече безвреме сънят наобратно,
направи завой в невъзможност да спре,
заля бреговете вълнá безвъзвратно,
отнесе ни сала в открито море.
Едничък любовният блян му е флагът, ...

Айде, айде ставай, Брат!
Ше ти рéдим коледен обрат!
Да не хващаш вируса Корона!
Да си смéниш скоро телефона!
Кървавици триста на балкона! ...

Градът е бял. Замръзнал. Спи.
Не го събуждай. Тихо!
Снегът, най-белият вали
и сипе бели стихове.
Пътеката помежду нас ...

Защо този свят така се промени...
какво направихме - къде сгрешихме?
Затрупахме се със ненужни вещи,
затворихме душите си във клетка!
И сега виждам, че отдавна сме ...

Игра, нали?
Дали?
и следващият ход
аз знам
не един, ...

Дали от студовете тишина
и мен, и теб със спомен ни прегърна,
та всеки седнал вкъщи с топлина
към времето отминало се върна.
Дали това ни стига за сега ...

Честита ти Коледа, скъпи Орфее!
Набързо ти пиша, дано да успее
писмото по-скоро до тебе да стигне,
че пощата бави се в тежката зима.
Желая ти здраве, пази се от лошо. ...

Тишина. Изведнъж в стаята чух дълбока въздишка. А бях сама.

Понякога се чувстваш непотребен,
копнееш за човешка топлина,
за онзи миг, единствен и вълшебен,
който в душата пали светлина.
Понякога загледал се напред, ...

Ако знаеше, че утре идва краят,
щеше ли да споделиш своите терзания?
Щеше ли да целунеш човека,
за който тайно, всяка нощ си мислиш?
Щеше ли да подариш прегръдка ...

Спи до мене непробудно
някаква жена
И на мен, и на нея й е чудно
коя е тя сега?
С години тя се крие ...

Нижа мигове на Август.
Те са топла огърлица:
Морските утра и нощите,
сянката на синя птица.
Изгорели слънчогледи ...