Човекът с побелелите коси -
очаква ни, когато се смрачава.
Елекът му се вее и виси –
а някъде певици се надпяват.
Пътували от запад и от юг, ...

в синевата
на очите ти
тъгата —
непозната

След като пратих потоп над света -
трупове - твари и хора,
сивата кал, дървеса, без листа,
Бог съм - калта проговори:
Дай ми мой Отче, душа, а и плът ...

Между покоя и хаоса съм…
аз – подредената…
Цялата – и извор, и жажда…
Нагазвам в тишината
с неизмислени истини, ...

Дом…
Не там,
където си се родил.
Някога.
А там, ...

ОЩЕ ЕДНО
Автор: Ибро Сухополяц – Босна и Херцеговина
(превод от хърватски)
Есен е.
За дървото на живота е тежко още ...

Тази нощ стих при мене долетя.
Побутна ме и ме събуди.
„Стани, - ми каза – и ме напиши!”
А аз сънен, нахоках го и го прогоних
и той разсърден и намусен си замина. ...

Някой е казал, че културата е набор от детайли. Спомня ли си за детсвото, в паметта ми изплуват десетки и десетки подробности от квартала, където живеех, всеки от които е само като един пиксел от панорамна снимка, но неизменно зареден с квант емоция и настроение.
Двете карета пред блока бяха ниско з ...

Вървя по своя път,
там теб не съзирам,
а наближава краят на денят,
в шепа сълзите си събирам.
Не е прищявка, суета, ...

- Спри да слагаш по 7-8 удивителни и въпросителни!
- Това е моят стил!
- Пиши на кирилица!
- taka sam sviknal.
Ако човек са учи от грешките... някои щяха да изкарват по едно висшe на месец... ...

Изгрев нов се ражда, сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,под камък сълза спи,
стъпвам по небето и бера звезди,
лястовица бяла, в сърцето ми гнезди,
от венеца звезден, мракът се стопи. ...

Забавени са немите слънца,
а аз ги чакам цял живот умишлено
и тихо вярвам, че едно от тях
ще осветява пътя ми към нищото.
В лъчите му умора ще личи, ...

Вчера изведоха Маги. Къде ли е сега? Втори ден стоя тук. Няма изход…
Дорис лежеше на матрака и гледаше в тавана. Мазилката се ронеше от влага и мухъл. Голата крушка светеше денонощно. Подлудяваше я. Нямаше дневна светлина. Нямаше прозорец. Въздухът беше застоял и противен. Все още не бяха я докосвал ...

На погребението на Мехмед бег се събраха старите приятели и ветерани от еничарските години на Осман бег. Това беше един елит от корави мъже, които бяха закалени в битките за прослава на Аллах и в името на Негово Величество Падишаха! Вестта за смъртта на младият бег, ги беше събрала в имението на Осм ...

Листопадна
Беше листопадна, в минала есен,
а носеше още лято и слънце в очите.
Да гори тъмната буря от дните
и остави следа, пъстролиста-в душите! ...

В живота съм опитвал - Кво ли не -
храна и ферментирали напитки.
С Уиски съм си кълчил коленЕ.
С Мартини съм огъвал леви китки.
Поглъщал съм бадемов концентрат. ...

Октомври е
и най-накрая - есен.
Очаквам вече
хладни дъждове.
Но слънцето блести ...

и думите са много къси
за дългия ни ден
измокрят ни въздишките
цветята потопени в синьо
над нас е само розовия облак ...

Нямам редактор,
липсват и запетаи,
мисълта ми прехвърча,
завърта цунами.
Яростно дъвча, ...

Нарисувай свят по...нов,
от душа, да грее живо.
Вдъхновено и красиво -
събуди деня с любов.
Времето е с лик суров, ...

Внимавайте с приятелите! Да не се окаже след време, че са били непознати яйца, които топлите под крилото си и от тях да се излюпят истински змийчета!

Ако някога обикнеш тишината,
може би ще чуеш сърчицето
на нещата. Може би ще видиш
светлината на душата ми.
Може би ще искаш да подишаш ...

1. Когато не виждаш пътя, всеки може да ти определя посоките.
2. Изкуството не търпи изкуственото.
2. Няма нищо по-отчайващо от път без изход, с изключение на мост в нищото.
4. Любовта е товар само за тези, които не обичат.
5. Светът е сив за всеки, който не вижда цветовете в него. ...

На един човек му се приискало нещо голямо и чисто… Изкъпал слон… Но пак не било това…
Смяната на електрическите крушки и гумичките е измислена от мъжете – за да има поне някакъв смисъл пребиваването им на дивана….
Защо разни кретени се мъчат да се промъкнат тихо в Народното събрание, а бандитите – н ...

Есента...
Тя, Есента, си идва без да пита
със пориви на ветрове внезапни,
душите ни с емоции оплита –
тъй често от Страстта неадекватни... ...

Носталгия...
Тъмните си образи оглеждат
облаци във сребърна вода,
а над тях в сподавена надежда
гледа плахо пълната Луна... ...

Край от медна пита гризна -
жилна я пчеличка.
Писна есента, капризно,
дъх стаиха всички.
Тичат животинки разни, ...

протѝв душевна
вкаменелост иска се
частица смелост

Да имаш казват тиквена глава,
налагало го времето, жестоко.
Душа ли? За какво ти е това?
Със сит търбух, не се лети високо.
И сам се изживяваш, като цар, ...

Tъркулна се почти една година
а ние сме си все така.
Търкулна се, и времето подмина
встрани да бутне общите неща.
Как си ти, денят ти как минава, ...

Ще опитам да ти се представя.
Да се клиширам обаче не мога.
Душата ми, знай, не танцува
на всяка една чута мелодия.
Слухтим ние за Песента, ...

От както се помня предпочитам мира пред войната.
Бог ми е свидетел – всеки път
изливам в стиховете си душата.
и те отиват точно там , където има нужда, да дам.
наречи го както искаш, но ...

Ръката ми не ще ти помаха,
само с очи теб ще изпратя.
Те единствени тебе видяха,
когато за обич сърцето заплака.
Устата за сбогом не ще проговори, ...

Докато всички хора се забавляваха,хапваха и пийваха из центъра на немското градче Хамбург,нашата героиня,Айшли, сега се разхождаше из един от многото паркове на града.Не бе твърде голям,обширен,но не бе тъй и малък. Времето бе студено и из улиците на града вече започна да превалява сняг,все още слаб ...

Изпях, най-хубавата песен на живота!
Да създам живот и после втори.
Да звучи кристално всяка нота,
всеки тон, пространството да пори.
А после, текстът търпеливо да дописвам, ...

Ходихме до гарата да изпратим мама.
Аз не се разплаках. Домъчня ми само
и разбрах - след седмица връщаме се вече.
Лятната ваканция бързичко изтече,
но пък бе от другите толкова различна! ...