Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 595 резултата
Приятелю,
пиша ти и все недописвам...
Страхувам се да не докосна
твоите собствени страдания,
да не сипя сол в зарастваща рана, ...
пиша ти и все недописвам...
Страхувам се да не докосна
твоите собствени страдания,
да не сипя сол в зарастваща рана, ...
289
Из " Дневникът на Арти "
...
Пак във малката количка
Като в " Дядовата ръкавичка"
Се набутахме петима - ...
...
Пак във малката количка
Като в " Дядовата ръкавичка"
Се набутахме петима - ...
427
Приказка за пораснали...
Разкошно дълъг пенюар
във цвят на мляко със кафе́...
Под него: само „жива жар“...
... И нищичко излишно... Не!... ...
Разкошно дълъг пенюар
във цвят на мляко със кафе́...
Под него: само „жива жар“...
... И нищичко излишно... Не!... ...
392
1
Седем ключа ни спират сърцето
да не бие от обич и мъка.
Седем съчки събрах с битието,
та понякога огън да стъкнем.
Седем извора драконът брани, ...
да не бие от обич и мъка.
Седем съчки събрах с битието,
та понякога огън да стъкнем.
Седем извора драконът брани, ...
614
2
6
Когато се усмихваш,
зная,
че някъде си скрил
трапчинка,
в която се редуват - ...
зная,
че някъде си скрил
трапчинка,
в която се редуват - ...
770
…скъсана рокля, скъсано копче,
скъсани боти, скъсано джобче,
скъсани шевове, скъсана нишка,
скъсана кучешка здрава каишка…
…скъсана страница, скъсана риза, ...
скъсани боти, скъсано джобче,
скъсани шевове, скъсана нишка,
скъсана кучешка здрава каишка…
…скъсана страница, скъсана риза, ...
580
6
"Всичко мога чрез Иисуса Христа,
който ме укрепва" - (Филипяни 4:13)
* * *
В безсънните нощи говоря с звездите.
И нашите две – потърсих при тях. ...
който ме укрепва" - (Филипяни 4:13)
* * *
В безсънните нощи говоря с звездите.
И нашите две – потърсих при тях. ...
805
7
14
От петъкът съм запретнала ръкави. Та нали тази е първата задушница след смъртта на моя Спас, цялото село ще гледа как съм се приготвила. И съм сама. Отиде си Спас внезапно и ни дете, ни коте ми остави, За тази пуста ракия се ожени. Казваха ми хората, ала кой да чуе? Харесах го поразника. Пък и хубав ...
969
1
3
Кално е и от небето
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае ...
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае ...
1142
13
21
Остани.
Когато съм студена като лед
или изпепелявам същ пожари,
остани!
Когато думи стрелям, ала улучват като стрели... ...
Когато съм студена като лед
или изпепелявам същ пожари,
остани!
Когато думи стрелям, ала улучват като стрели... ...
687
1
Думите, които не изричаме,
в тайни се вричаме.
Затваряме нечия нечистотия,
душата пълним с мръсотия.
Ще викнете срещу мен – ...
в тайни се вричаме.
Затваряме нечия нечистотия,
душата пълним с мръсотия.
Ще викнете срещу мен – ...
437
Награда ли е съвестта ни чиста?
Престорени са всичките лъжи
изричани в устата на подлеца,
той вечно дебне в тихите гори,
да хване някоя наивна жертва. ...
Престорени са всичките лъжи
изричани в устата на подлеца,
той вечно дебне в тихите гори,
да хване някоя наивна жертва. ...
601
1
Грижата за човека - първа грижа на жената!
Силата на духа и волята отличават хората от животните, инстинктите и вродените рефлекси са оправдания на слабите.
От ъгъла на живота:
Тъпи, остри, питагорови...
животът от ъгли е сборове, ...
Силата на духа и волята отличават хората от животните, инстинктите и вродените рефлекси са оправдания на слабите.
От ъгъла на живота:
Тъпи, остри, питагорови...
животът от ъгли е сборове, ...
678
6
18
На няколко преки от кръчмата,
онази "парцел 108",
понякога бързо се мръква,
а друг път денят е на косъм.
На ореха, който я пази ...
онази "парцел 108",
понякога бързо се мръква,
а друг път денят е на косъм.
На ореха, който я пази ...
641
2
1
Недей следи с очите си детето,
играещо край бялата стена,
за него ти и аз в небитието
преминахме след първия му час.
Не ни дължи то нищо - само гени, ...
играещо край бялата стена,
за него ти и аз в небитието
преминахме след първия му час.
Не ни дължи то нищо - само гени, ...
435
5
9
Мъжете ми са притаени в мрака,
осеян с лампи като гаснещи очи.
Настръхнали в дъжда, незнайни – чакат.
В мъгла по ъглите неверие клечи.
Нощта замята струйки като корди ...
осеян с лампи като гаснещи очи.
Настръхнали в дъжда, незнайни – чакат.
В мъгла по ъглите неверие клечи.
Нощта замята струйки като корди ...
1820
6
15
Нямам право да участвам в предизвикателството: ,,Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял?", но качвам това стихотворение, което е по темата.
Чака ме Париж
Как искам да отида аз в Париж!
Модерно е да бъдем франкофони.
Излязъл ми късметът, току виж, ...
Чака ме Париж
Как искам да отида аз в Париж!
Модерно е да бъдем франкофони.
Излязъл ми късметът, току виж, ...
625
4
3
Посвещавам на Отец Храбър(Тадеи) Марков, от гр. Пловдив
Един отец с усмивка блага
пристъпва тихо в късен ден.
Нощта над Пловдив сънно ляга,
притихва в залез този ден... ...
Един отец с усмивка блага
пристъпва тихо в късен ден.
Нощта над Пловдив сънно ляга,
притихва в залез този ден... ...
361
2
2
Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...
2018
14
32
На ръба
Автор – Величка Николова – Литатру
Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е, ...
Автор – Величка Николова – Литатру
Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е, ...
743
1
6
Не, каквото ми да казвате – добри хора са родните политикани! Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено мисленето да започва на другия ден – с въпроса: “Защо?”.
Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога щ ...
Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога щ ...
433
2
10
Налага ни се да мислим през уикенда. При това без алкохол. Което е все пак нещо – иначе ще е обикновен ден, а не за размисъл. Макар че – какво ново в това? Цял живот ни се налага да избираме, да пробираме, да се лутаме. А понякога дори да улучваме доброто, красивото, нужното.
Като започнем от личния ...
Като започнем от личния ...
375
2
2
Завет
Достатъчно живях на този свят!
Достатъчно ме влаачеше тълпата!
Добре живях, ала не бях богат.
Стоях със двата крака на земята. ...
Достатъчно живях на този свят!
Достатъчно ме влаачеше тълпата!
Добре живях, ала не бях богат.
Стоях със двата крака на земята. ...
485
1
Със тебе спим, но всъщност пак се любим,
неспирни, неуморни...
Намираме се без да се загубим,
как обичам твоите прекрасни форми...
Преливаме в космически екстаз, ...
неспирни, неуморни...
Намираме се без да се загубим,
как обичам твоите прекрасни форми...
Преливаме в космически екстаз, ...
704
2
8
Готова съм за полет и перката върти се...
Във каква посока, моля? Айде, не чуди се!
Не искам посока! Искам във време!
Където е пролет и добри чудеса дремят!
Отивам при тях с космическа скорост! ...
Във каква посока, моля? Айде, не чуди се!
Не искам посока! Искам във време!
Където е пролет и добри чудеса дремят!
Отивам при тях с космическа скорост! ...
973
3
10
Разпуква се рубиненият изгрев,
пробуденият ден за миг поруменя.
Във струните небесни виждам пристан,
защитена съм в прегръдката на утринта.
Дочувам шепота на Вятъра, ...
пробуденият ден за миг поруменя.
Във струните небесни виждам пристан,
защитена съм в прегръдката на утринта.
Дочувам шепота на Вятъра, ...
643
1
Мисля си за теб,
плача през нощта.
Мислите са лед...
Как да го стопя?
Ти ме възроди, ...
плача през нощта.
Мислите са лед...
Как да го стопя?
Ти ме възроди, ...
492
Родната ни политическа класа страда от остър, хроничен метеоризъм*. Той се дължи на дългото преяждане с власт, нездравословното корумпиране и самокорумпиране, което отлага в нея огромни потоци от финансови ресурси. Те генерират ендогенни** процеси. Всичко това не причинява социален срам у политическ ...
544
Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...
1226
14
17
Оставил си следи в душата,
по които вечно при тебе да се връщам.
И всеки опит да надвия съдбата
в истински провал се превръща.
Оставил си в молитвите ми име, ...
по които вечно при тебе да се връщам.
И всеки опит да надвия съдбата
в истински провал се превръща.
Оставил си в молитвите ми име, ...
460
Не знам кога
познах безкрайността:
един миг
с теб
или вечността, ...
познах безкрайността:
един миг
с теб
или вечността, ...
518
1
1
1310
4
3
Една запалена цигара,
устни пламенни трептят...
Чакат на далечна гара,
твойто име те зоват...
В тоз тъй мрачен зимен ден ...
устни пламенни трептят...
Чакат на далечна гара,
твойто име те зоват...
В тоз тъй мрачен зимен ден ...
450
Снощи легнах да поспя,
бързо грабна ме съня.
В хола сам съм и стоя,
имам перка на гърба.
Бързо литвам над града, ...
бързо грабна ме съня.
В хола сам съм и стоя,
имам перка на гърба.
Бързо литвам над града, ...
1068
5
14
1508
3
10
Да можех тази нощ да се изгубя
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът ...
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът ...
815
7
27
Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...
1749
16
24
"ГЕРБ пенсийката ми осигури,
как аз да се спра да ги обичам!?
Е, малко за "Графа" се поопозори,
но ще си мълча, че за парите тичам."
как аз да се спра да ги обичам!?
Е, малко за "Графа" се поопозори,
но ще си мълча, че за парите тичам."
521
Работата на учителя е призвание. Което никога не съм усещала.
Вероятно защото в гимназията прекарвах половината си време в това да бъда кошмар за кой да е даскал. Лошото в случая беше, че хем бях кошмар, хем нямаше как да ми пишат двойка (учех си, просто). Затова сме стигали до куриозни случаи с тов ...
Вероятно защото в гимназията прекарвах половината си време в това да бъда кошмар за кой да е даскал. Лошото в случая беше, че хем бях кошмар, хем нямаше как да ми пишат двойка (учех си, просто). Затова сме стигали до куриозни случаи с тов ...
1221
7
Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.
В самотна разходка с отломки от спомен ...
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.
В самотна разходка с отломки от спомен ...
882
7
8
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
