Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 595 резултата
Приятелю,
пиша ти и все недописвам...
Страхувам се да не докосна
твоите собствени страдания,
да не сипя сол в зарастваща рана, ...
  289 
Из " Дневникът на Арти "
...
Пак във малката количка
Като в " Дядовата ръкавичка"
Се набутахме петима - ...
  427 
Приказка за пораснали...
Разкошно дълъг пенюар
във цвят на мляко със кафе́...
Под него: само „жива жар“...
... И нищичко излишно... Не!... ...
  392 
Седем ключа ни спират сърцето
да не бие от обич и мъка.
Седем съчки събрах с битието,
та понякога огън да стъкнем.
Седем извора драконът брани, ...
  614 
Когато се усмихваш,
зная,
че някъде си скрил
трапчинка,
в която се редуват - ...
  768 
…скъсана рокля, скъсано копче,
скъсани боти, скъсано джобче,
скъсани шевове, скъсана нишка,
скъсана кучешка здрава каишка…
…скъсана страница, скъсана риза, ...
  580 
"Всичко мога чрез Иисуса Христа,
който ме укрепва" - (Филипяни 4:13)
* * *
В безсънните нощи говоря с звездите.
И нашите две – потърсих при тях. ...
  805  14 
От петъкът съм запретнала ръкави. Та нали тази е първата задушница след смъртта на моя Спас, цялото село ще гледа как съм се приготвила. И съм сама. Отиде си Спас внезапно и ни дете, ни коте ми остави, За тази пуста ракия се ожени. Казваха ми хората, ала кой да чуе? Харесах го поразника. Пък и хубав ...
  969 
Кално е и от небето
стъпки тъгата чертае
в кипнала гробищна пръст.
Килнат от чакане кръст
иска от мен да узнае ...
  1142  13  21 
Остани.
Когато съм студена като лед
или изпепелявам същ пожари,
остани!
Когато думи стрелям, ала улучват като стрели... ...
  685 
Думите, които не изричаме,
в тайни се вричаме.
Затваряме нечия нечистотия,
душата пълним с мръсотия.
Ще викнете срещу мен – ...
  437 
Награда ли е съвестта ни чиста?
Престорени са всичките лъжи
изричани в устата на подлеца,
той вечно дебне в тихите гори,
да хване някоя наивна жертва. ...
  601 
Грижата за човека - първа грижа на жената!
Силата на духа и волята отличават хората от животните, инстинктите и вродените рефлекси са оправдания на слабите.
От ъгъла на живота:
Тъпи, остри, питагорови...
животът от ъгли е сборове, ...
  678  18 
На няколко преки от кръчмата,
онази "парцел 108",
понякога бързо се мръква,
а друг път денят е на косъм.
На ореха, който я пази ...
  641 
Недей следи с очите си детето,
играещо край бялата стена,
за него ти и аз в небитието
преминахме след първия му час.
Не ни дължи то нищо - само гени, ...
  435 
Мъжете ми са притаени в мрака,
осеян с лампи като гаснещи очи.
Настръхнали в дъжда, незнайни – чакат.
В мъгла по ъглите неверие клечи.
Нощта замята струйки като корди ...
  1820  15 
Нямам право да участвам в предизвикателството: ,,Ако имах перка на гърба, като Карлсон, накъде бих отлетял?", но качвам това стихотворение, което е по темата.
Чака ме Париж
Как искам да отида аз в Париж!
Модерно е да бъдем франкофони.
Излязъл ми късметът, току виж, ...
  625 
Посвещавам на Отец Храбър(Тадеи) Марков, от гр. Пловдив
Един отец с усмивка блага
пристъпва тихо в късен ден.
Нощта над Пловдив сънно ляга,
притихва в залез този ден... ...
  361 
Къде бих отлетяла без крила?!
Нали все тях подрязва ги съдбата,
но аз отново търся си беля
и слагам си главата във торбата.
Очаквано, от сутрин та до мрак, ...
  2018  14  32 
На ръба
Автор – Величка Николова – Литатру
Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е, ...
  743 
Не, каквото ми да казвате – добри хора са родните политикани! Правят си от време на време избори, а преди това ни подаряват един ден. За размисли. Макар обикновено мисленето да започва на другия ден – с въпроса: “Защо?”.
Разбира се, ние сме оптимисти. Учените-оптимисти даже вече са определили кога щ ...
  433  10 
Налага ни се да мислим през уикенда. При това без алкохол. Което е все пак нещо – иначе ще е обикновен ден, а не за размисъл. Макар че – какво ново в това? Цял живот ни се налага да избираме, да пробираме, да се лутаме. А понякога дори да улучваме доброто, красивото, нужното.
Като започнем от личния ...
  375 
Завет
Достатъчно живях на този свят!
Достатъчно ме влаачеше тълпата!
Добре живях, ала не бях богат.
Стоях със двата крака на земята. ...
  485 
Със тебе спим, но всъщност пак се любим,
неспирни, неуморни...
Намираме се без да се загубим,
как обичам твоите прекрасни форми...
Преливаме в космически екстаз, ...
  695 
Готова съм за полет и перката върти се...
Във каква посока, моля? Айде, не чуди се!
Не искам посока! Искам във време!
Където е пролет и добри чудеса дремят!
Отивам при тях с космическа скорост! ...
  973  10 
Разпуква се рубиненият изгрев,
пробуденият ден за миг поруменя.
Във струните небесни виждам пристан,
защитена съм в прегръдката на утринта.
Дочувам шепота на Вятъра, ...
  643 
Мисля си за теб,
плача през нощта.
Мислите са лед...
Как да го стопя?
Ти ме възроди, ...
  492 
Родната ни политическа класа страда от остър, хроничен метеоризъм*. Той се дължи на дългото преяждане с власт, нездравословното корумпиране и самокорумпиране, което отлага в нея огромни потоци от финансови ресурси. Те генерират ендогенни** процеси. Всичко това не причинява социален срам у политическ ...
  544 
Къде ли в този свят не съм била?
Замръквах и в колиби, и палати.
Съших си с болка дрипави крила,
от планът си за бягство и мечтата.
Нагоре гледах, смръщено небе. ...
  1226  14  17 
Оставил си следи в душата,
по които вечно при тебе да се връщам.
И всеки опит да надвия съдбата
в истински провал се превръща.
Оставил си в молитвите ми име, ...
  460 
Не знам кога
познах безкрайността:
един миг
с теб
или вечността, ...
  518 
  1310 
Една запалена цигара,
устни пламенни трептят...
Чакат на далечна гара,
твойто име те зоват...
В тоз тъй мрачен зимен ден ...
  450 
Снощи легнах да поспя,
бързо грабна ме съня.
В хола сам съм и стоя,
имам перка на гърба.
Бързо литвам над града, ...
  1068  14 
  1508  10 
Да можех тази нощ да се изгубя
сред топлите поля на твойта плът*...
Дори да се простя с покой и хубост,
дори да съм изправена пред съд...
Страстта ми да намери кът ...
  815  27 
Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...
  1749  16  24 
"ГЕРБ пенсийката ми осигури,
как аз да се спра да ги обичам!?
Е, малко за "Графа" се поопозори,
но ще си мълча, че за парите тичам."
  521 
Работата на учителя е призвание. Което никога не съм усещала.
Вероятно защото в гимназията прекарвах половината си време в това да бъда кошмар за кой да е даскал. Лошото в случая беше, че хем бях кошмар, хем нямаше как да ми пишат двойка (учех си, просто). Затова сме стигали до куриозни случаи с тов ...
  1221 
Една бяла сянка среднощ ще премине
под твоя отворен прозорец.
Вървя след светулките в лунни градини
и с вятъра сам си говоря.
В самотна разходка с отломки от спомен ...
  882 
Предложения
: ??:??