Животът ми е книга - неподвързана,
изписана с мечти и чудеса.
Когато моят капнал ден - от бързане,
разтвори я -заспива на часа.
А в сънищата чакат го русалките, ...

ГРАДЪТ
От Атанас Маринов
Живея в този град твърде отдавна. И по този въпрос няма две мнения. Когато се събудех всяка сутрин, виждах все същите физиономии. Някъде бях чел, че когато се застоиш на определено място, сякаш се срастваш с околната обстановка. Заричах се, че няма да допусна това да се случ ...

По ,,Румантика" на Лулу
Не съм си аз дори предполагáл,
че ще Ви срещна в тоз забутан край.
Тъй както край реката съм вървял,
дочул съм от водата плясък май. ...

Свири луд сатир
на стара флейта,
и вдъхновява го "Война и мир",
макар и непрочел и лист от книгата...
Пее арии с божествен глас ...

Морето не е винаги във синьо,
а крие много, много цветове.
Щом със вълнѝ като пенливо вино
отправи се към стръмни брегове,
тогава се превръща във дантели ...

Не казах на небесното око,
че старата липа ме омагьоса
и уж заспивам, не броя до сто,
а после съм по покривите боса.
Антени няма. Никой не лови ...

Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени на пода лежат.
Сини и розови, леко начупени
все още хрупкави и с аромат,
който ръцете на баба са вплели. ...

Изкрещѝ, че съм всичко за теб!
Но така само аз, че да зная.
И под цялото синьо небе
на любов този свят ще ухае.
Протегни две ръце да ме търсят! ...

IV
Сградата на „Радио - телевизионни сервизи” се намираше в старата част на Поморие.
Когато тя и Владимир се качиха на втория етаж, завариха брат ѝ заедно с колегите му в трапезарията, насядали около масите, отрупани с храна и напитки, в компанията на няколко непознати жени. Изненадващо Петър също б ...

Понякога нямам небе
и птиците тъжно умират.
Светът се е счупил на две
парчета. А може би хиляди.
Порой по сърцето вали. ...

Кожата ти, ръцете ми.
Дъх на страст и копнеж.
Лудостта на сърцето
И от влага - валеж.
Топли устни и жажда. ...

Днес, във времето на пандемия, когато все повече попадаме в примките на страха и тревожността, когато позволяваме безнадеждността да ни завладява, е нужно да си припомним думите на нашия Господ и Спасител Исус Христос: „И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови ез ...

Червеното безумно ти отива –
такава роза, кой ли е видял?
По тялото ти багрите разливат,
усещане за страст сред огън цял.
Червеното разгаря те неволно, ...

«Кък искам у вудъта чиста,
ей тъй на, крак да си накисна…»
/низнайна селска пуитеса/
Ду извур чист на ина пуляна,
ей тъй на, спрях са запъхтяна, ...

Той бе от Венера,
А тя беше от Марс.
Уж любов бе намерил
А пък стана тя фарс.
Той беше с антени, ...

В огледалото виждам понякога
една сянка, една загубена сянка.
Илюзиите не се раждат в мечтите.
Така както мечтите не живеят в забрава.
Нищо повече от думи. ...

Ти толкова ми липсваше че вчера,
когато се разхождах край реката,
случайно се препънах и намерих,
кора от бор затрупана в листата.
От нея си издялках малка лодка ...

Възходът, постигнат с цената на морално падение, също е падение.

Защо ме питаш колко съм живяла
и гледаш с този поглед “неглиже”,
нима изглеждам глупава и стара,
или се нося твърде демоде!
Така е, не разбирам от живота ...

Тати цял живот строил тази къща.
Заеми, изнемогване...
И защо?
Преди да се пресели в Отвъдното
казал на мама: ...

Ще се заключа
с триста ключа,
с триста ключа,
криви и ръждясали
ще се заключа. ...

Когато тази вечер се изправиш
опасно неочакван пак пред мен
и ризата си лека ти оставиш
на спалнята ми – силно запленен...
Не с дланите си ме гали тогава, ...

Епитимия (порицание) е извънредно задължение, което се налага от духовник за извършени грехове, изповядани пред него. Може да бъде под формата на различни духовни упражнения, четене на молитви, период на пост, лишаване за определено време от причастие и др. Епитимията е практикувана още от апостолск ...

Сънувам те-нежен и силен
Всяка клетка в мене настръхва.
Прегръщаш ме нежно... Галиш ме...
Изтръпвам!
Усещам ръцете ти. Палиш ме с нежност.. ...

Щом дяволът раздавал лошотията,
излял е с кофи жлъчката в душите
Дори зад овчи кожи да се криете,
то вълча същност не остава скрита.
Катранът не пожалил - от казаните, ...

Нежност синя устни гали,
слънце лятно ги целува.
Вечност топла с жар воали
вее пламък. Тръпка лунна
гмурва се в очи безбрежни - ...

Старата кола е нужна само за успокоение. Да седи пред блока като паметник и да припомня на собственика, че е там.
Срещна ме съседът отгоре.
- Продавате ли я?
Учудено го погледнах. Не ми е минавало през ума дори.
- Трябва да питам мъжа ми. - Смрънках за отговор. ...

Рано, рано, с весела походка
катеричка рунтавелка тръгна на разходка
по малката пътечка, през зелената горичка
да налее в стомничка студена водичка.
Когато стигна на полянката в средата, ...