Метла да е, ама руса,
бедър а ла Лепа Брена.
Силиконите да друса,
с джуки ярко начервени.
Молове, промоции всичко, ...

Нема!
Всичко то налапва –
и салам,
и вафла,
нищо не отказва, ...

Аз летя във тъмнината,
но е светло моето сърце.
Думите крещят в тишината,
а достигат ли до теб?
Винаги стоя под дъждовете, ...

В карантина сме сега!
Май е доста трудно по света!
Превишила нещо съм с храната –
трябва лепка на устата!
Колко гладна съм сега! ...

Апостолът на Вярата
На нашата вяра си апостол ти Боже,
която носим в сърцата,тупти в гърдите!
Ти казваш ни че с вяра всичко може
и усещаме думите ти дълбоко е душите! ...

Една жена като цигулка,
извита в пищните си форми,
била е някога момиче,
а днес звучи като симфония.
Една жена като Мадона, ...

18+
Приказка за пораснали...
Разкошно дълъг пенюар
във цвят на мляко със кафе́...
Под него: само „жива жар“... ...

Разпети петък... 2
Ей двайсет века вече от тогава
и все с надежда чакаме – Христос
от мъртвите (за божия прослава!)
отново да възкръсне венценос... ...

Оставих овехтялата си кожа.
Заключих старите си мисли,
стари чувства, страхове.
Облякох новата си дреха,
oправих си косата ...

Притихнала съм, безметежно спя,
люлее ме в забрава златна времето.
Жребецът бял на дните ми успя,
дизгините да скъса. С нощ на стремето.
Не искам да ви слушам. Тишина. ...

Разпети петък. Мирише на 20-и април.
На моя рожден ден мирише (така ще го кажа)
Мирише на черното расо на поп Богомил.
Мирише на мръсни игри и на паплач продажна.
Разпети петък! Мирише на маски и страх. ...

13 октомври, 1762 година:
Нямаше ме за пет минути. Или поне така ми се стори смъртта.
Една никаква, измършавяла, облечена с дрипи, без косата, както хората обичат да преувеличават и много често нереални качества да и предават. Не че нещо, но това са пълни глупости, както повечето “изобретения” измис ...

Дъ Уикенд - Рай или Лас Вегас
I'm paying for all my father's sins
So I'mma thank him for you
I'mma thank him for you
My serotonin's gone a while ago ...

ЕПИЛОГ
Според мен, пътят към смисъла на живота, ми беше показан нагледно от Рада, когато ме беше помолила да доплувам с нея до камъните с мидите и рапаните. Първоначално се опасявах да плувам с нея, тъй като разстоянието до камъните беше голямо, а да плувам добре не умеех. И това беше страх не живот ...

На стената в офиса ми тя стои,
изящна, уникална и красива!
Нарисувана през твоите очи,
на Катерина беше досадила.
"Защо стои при нас това? ...

„А на третия ден Той възкръсна от мъртвите”
Без страдание няма изкупление, без изкупление няма спасение, без спасение няма вечен живот, а нямаме ли вече живот, земният ни значи е бил напразен. Без проливане на кръв няма завет между Бога и хората. Без тази кръв да е свята покривало над греховете ни н ...

Според мен светът го подпали Международната Банка и Международният валутен фонд/МВФ/.
Същите тези банки контролират и Европейската банка за развитие и възстановяване.
Тези които ги притежават - владеят света. Тези които притежават Федералният Резерв на САЩ - те печатат парите и раздават заеми на дър ...

17.04.2020
Има някои видове алкохол, които и досега не са ми по дРоба.
17.04.2020
Ако не излизам от ума на някого, това е, защото спазвам карантината.
17.04.2020 ...

Всяка вечер в леглото приказки редя
И да искам да прекъсна- аз не мога да се спра!
Тази вечер аз нареждам приказка една –
За детенце малко, сладко и голяма доброта!
Всеки ден си той играе с малко куче зло ...

Живяло някога, някъде в едно далечно кралство едно момиче. То нямало име. Всички го наричали Нищото или Никой. Животът му никак не бил лек, че чий живот е лек ако го наричат Нищо или Никой. И въпреки, че било нищо - душата му била голяма и светла. Но понеже било Нищо, всички скоро го забравили, а ду ...

Ако ви кажа, че взе да ме съклетисва вкъщи, ще повярвате! И няма как, защото вече месец съм принуден да търпя компанията на художничката. Взех да я наблюдавам под око, защото ме подгони едно съмнение, че тая не е човек, бе! Не може нормален човек по цял ден да мята четки, при това с чалма! Не и ли ш ...

В последното безлуние,
преди да коленичи мрака,
заточих всичките си надежди
на твоя остров-сърце,
с вещерската си кръв ...

Задавиха огньовете от макове
на Господа напуканите устни.
С короната от тръни бавно капеше
Божествената кръв, да го напусне.
Под болката огъна светлината ...

Открих го. Държа в ръката си безценното. След цял час ровене в шумата го намерих. Малък. Дамски. Покрит със скъпоценни камъни. Мъртви са, но всеки момент ще накарат механизма да проговори. От лукс. Сигурно струва повече от колата ми. А тя не е евтина.
Скъпите вещи ме напрягат. Не ги търпя. Въпреки, ...

Една приказна, бяла луна -
тази нощ във стъклата наднича.
Може би... се закача с дъжда,
като влюбено младо момиче.
Той И пише мокър, мил стих - ...

Минаха се няколко дни откакто навърших 17 години, времето беше все тъй горещо и променливо. Един ден, ако вали дъжд, на другия ще грее ярко слънце.Скоро наближаваше панаира в града, много хора, различни атракции и много храна. Всяка година ходим с Ема на градския панаир, играем на различни игри и пе ...

Аутсайдери ви наричат те,
а аз - мои братя бедни.
Да живеете добре ми е мечтата,
но засега сте жертви бледни.
Вие плачете, аз зная, ...

Всеки човек върви по своя път в живота. И неизменно по него среща много хора. В някои от тях се влюбва. Други влизат в приятелския му кръг. А с трети, просто се разминава. За да продължи да върви напред, понякога е нужно да коригира походката си, да забави своите крачки. Да запази себе си и другите. ...

фентъзи (с привкус на еротика)
Полъхна ветрец и сенките на тюлените завеси се раздвижиха подобно на призрачни видения от един въображаем свят. Свят, прекрасен в своето осезаемо, но непонятно, иреално присъствие! Сенките се преплитаха и разплитаха безконечно. Движенията им ставаха все по-бавни докато ...

Тази вечер пак лягам сама,
а в леглото отчайващо пусто,
тегне тягостна тишина
и сълзи по лицето се спускат.
Чувам само един тежък дъх ...

Аз ходя рядко на пазар -
сред тази карантина.
Но свърших спирта за беда
и влязох в магазина.
А там видях почти пред мен - ...

Ела, не се страхувай,
доближи ги тези мои устни,
с езика ми нехайно затанцувай,
покажи ми колко са ти нужни!
Тялото ти нека плътно да застане, ...

Исус кръста Си носеше едвам,
на главата Си - венец от тръни,
предаден от Юда, останал сам,
на кръста Той беше разпънат.
Но после Той възкръснал, ...

Не ми достига въздух в тази нощ –
днес беше пролет, толкова безмълвна.
Не бях добър, не бях и твърде лош,
а тоя свят, гръб сякаш ми обърна.
Априлска прах обземаше ме цял, ...

Не ме е яд, че няма да те имам!
Гневя се от това, че се разминахме.
Че някак си се спрягаме във минало,
преди да изживеем тялом, сливане.
Понеже аз си тръгвам. Без заплаха. ...

Аз не искам нищо,
нищо друго на света,
освен по мъничко да имам -
най-ценните за мен неща!
С чиста съвест вечер да заспивам, ...

Мечтата все върви пред мен,
примамва и ми свети.
Загатва, че е достижима,
обсипва ме с конфети.
Тя помни всичко - обещания, ...