Разтворих аспирин на морна вечер.
В очите – плувнали пожари.
Да, су́шав юлски ден и крак повлече,
та вятърът я доожари.
Луната пе́ри се. Мурафетлийски ...

Пет Шоп Бойз - То е Грях
Далечен поглед като хвърля аз,
към живота си назад,
вечно чувството на срам долавям,
винаги аз бил съм обвиняван. ...

На никой никога не завидях,
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини, ...

Живели в малка квартира с детето си. Времената били такива. Кризи и недоимък. Или може би на тях нищо повече не им трябвало. Обичали се истински и се подкрепяли. Той все ѝ повтарял, че любовта му е по-силна от живота, а тя се усмихвала и му отговаряла, че е всичко за нея. Били млади и влюбени. Живот ...

и в на осѝте
гнездата — Тя — Бла̀гата
вест — най-блага̀та

Незнайно как, след като Камъкът бе претопен, той придоби духовен разум и способност да се придвижва от едно място на друго, а също и да променя големината си. И като видя, че всички останали камъни бяха взети, за да възпълнят небесата, а той единствен остана неизбран и непотребен, Камъкът се изпълни ...

Откраднах ти бремето,
подносих ти времето
със някакъв странен стомах
напразно
отминали ...

Редят се дните,
броеница,
животът ги отпраща
със усмивка или яд
и после отбелязва ...

- Този андроид можеше и да убие Зорин. Но го изпуснахте. Провалихте се, когато Ви беше в ръцете и пропуснахте уникална възможност – гласът на притежателя му просто беше бесен.
Лицето му все още не се виждаше. Но сянката, хвърляна по него беше зловеща.
- Крис, ти си мое второ аз. Аз никога няма да ст ...

Пареща рана в едно дете стои.
Расте със него.В очите му въпроси.
Влачи – детство, младост - да прегори.
През живота за други рани – проси.
Парещата рана в една жена стои ...

Още в Стария Завет Бог обещава да бъде благосклонен т.е. отзивчив, състрадателен и доброжелателен към онези, които нарича „свои“, които Го зачитат, вярват Му и са готови да изпълняват Неговите изисквания: „ Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; ...

От облаците сякаш слезе,
обгърна ме сладка мъгла,
топъл вятър зашушна из мене,
небето ми дъжд закопня.
И усетих, че зимата всъщност е ...

Една звезда сега ме вика
от тоз далечен небосвод.
И с всяка дума на езика
претеглям своя си живот.
Вървял по земен път до тука, ...

Доказано съм негодник. Никога не споря по този въпрос. Трудно се плува срещу течението. И срещу фактите. Като си признавам, не се надявам на прошка, а на това, че все някога ще се променя. Според Дара ставам за приятел, но не и за мъж. Обаче иска да има дете от мен. Вероятно симпатиите ù към персона ...

IV
Нейният прекрасен рицар!...
Вулканът на чувствата, заспал повече от двадесет години, неочаквано изригна с неподозирана сила и горещата лава потече по вените ѝ…
Отпусна се трепереща на леглото… Цялата ѝ самоувереност на зряла жена, която след по-малко от две години щеше да празнува своя петдесетго ...

Ставай, Белчо! Развиделява вече! Утринният хлад гони нощните ти кошмари! Дори не ми ги разказвай! Нали знаеш - до обяд сънищата не бива да се разказват! После, след пладне ми спомени за Роко, кученцето, как си го сънувал, живо, и за дъщеря си (като малка), как плаче, докато ти и майка й се карате. Н ...

Кръговратът
на разочарованието
не дава миг
спокойствие
винаги е ...

За истината
На всеки истината е в главата,
но не винаги е на устата!
От коронавирус
Не дай си, Боже, да се разболееш, ...

Композитор Петя Ченкина, аранжор Росен Радев-Роко, текст Петя Ченкина, вокал - Петя Ченкина, Росен Радев, соло акордеон Росен Радев, записано в студио Балкантон 1998г.

КЪЩА ОТ ДУМИ
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка. ...

Президентът отново слезе на площада като Харун ал-Рашид, дегизиран като въплъщение на честността и загрижеността за своя народ. Той зове за сваляне на кабинета, за нова конституция и предсрочни и честни парламентарни избори. "Мутри вън!" и наказание за виновниците - настоящото правителство на Българ ...

Глава VII
Капакът на пода изскърца и тя се озова из под него. В един вързоп беше свила краешник хляб и буца сирене, и малкия кухненски нож. В една малка бъкличка имаше и вино-червено. И една малка кутийка, завита в извезана кърпа.
Тръгна Горка. Тръгна по пътеката дето я извеждаше от селото. Излезе о ...

14. И такива работи стават
Следващият час „Б“ паралелката е в кабинета, но – с библиотекарката. Класният го няма, извикаха го през междучасието. И повечето се сещат защо…
В стаята са почти всички. Седят, отворили са телефони и айфони, мълчат. От време на време някой побутва съседа си, оня отрицателн ...

Ще примижат
далечните полета
до оазисите под дъгите.

Цъфтят със бели цветове,
после вържат и дават плод-
жълти, алени, зелени,
но не стават за компот!
За салати са чудесни, ...

Поглеждам обратното в мене си.
Там е едно тъжно момиче...
То всъщност е затвор на малкото ми „аз”.
Тогава бягам и се усмихвам... с очи...
И ме виждате... такава каквато искам да бъда. ...

Отказа се да ме слуша сърцето,
за тебе то тъгува и ето –
очите ми сълзи не побират,
мечтите ми взеха да умират...
Не, не, не, не е на добре, ...

Обичам да си лафя,
да говоря
със дилафа,
или със моя...
Не, не със него (тук намигвам), ...

Тихо беше твърде дълго!
Ще събудим съвестта.
Тръгваме по пътя дружно!
Ще посрещнем сутринта.
Залезът на тези дни, ...

Ако някога спреш да живееш на дребно,
ще осъзнаеш цената на много неща.
Например, колко огромна душа е потребна,
за да платиш на всичко високата цена.
Ако някога спреш, за да се огледаш, ...

Опитах се да те забравя.
(И с друга бях, но няма шанс)
Година, две. И пак не става.
Обичам те - какъв инат!
Но ти така и не разбра. ...

Пристъпвам по смълчани коридори
и в тишината нищичко не чувам...
Вратите зеят, никой да говори...
И ми е странно, сякаш го сънувам...
Дори цветята сякаш нещо чакат, ...

Ще заговори стара любов,
ще копнее за твоята целувка,
както онази нощ,
в която нещо запърха...
Твоите очи ще говорят, ...

Пътуване. Мълчание във влак.
Дихание на цвете от Балкана.
Желание да се обикнем пак
до дъното на клетъчна мембрана.
Ухание на мъж и на жена... ...

Признай си греховете, чедо,
и ще видиш как ще ти олекне.
Попът над възглавницата ми висеше.
Затворих очи и се молех да изчезне.
Последно причастие ли, отче? ...

Летен полъх – музика вдъхна,
топъл миг над тъгата изгря.
И шумът от вълната откъсна -
нежен плисък, звънна сълза.
Кратък миг коренче спусна, ...