Разсъмва се! Моите братя са будни,
събужда се български дух.
Назад остават дните трудни
песента се разнася, аз вече я чух...
Разсъмва се! В мрака нещо просветна. ...

Умря моята вечност
и аз бдя над нея...
Сезар Валиехо
Жената на моя баща любовно гледа
от снимката на минали години. ...

Няма да пестя боите, изписващи
усмивката на детските лица.
И в сговор пак четем познати книжки –
за Мечо Пух и... предани сърца.
Вълшебствата около нас празнуват! ...

Попитали радио Ереван - по какво се познават военните летци?
То отговорило: По това, че когато самолетът им пада не мислят за последствията!

Скришом бърше сълза,
но на нас се усмихва.
Бодро пет стъпала
взема, после притихва–
болката в коленете ...

Загубих ума си,
случва се постоянно.
Не мога да повярвам всъщност стигнах до тук, опитвайки се да разбера,
че адския наркотик в мен си ти.
Толкова много страдам, ...

Интригата е силата на слабия. Даже глупакът има достатъчно ум, за да вреди.
Уилям Шекспир
Изкуството на интригата предполага ум и изключва талант.
Анри Бодриралар
Хадес, наши дни ...

Не е било случайно -
подир дъжда дъгата -
корона на небето -
сияе с непомерна красота.
Ще хвръкне като птиче ...

Жребец животът вее потна грива.
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица, ...

ДУМИ С ДЪХ НА ЛИПА
Аз мога и сама да си мълча
и не е нужно да сме двама.
Макар че тежка става вечерта,
когато другия го няма. ...

Тъмнее златото.
Среброто мрачно е.
На камъче
е черен диамант.
Убива времето ...

10. Място край школото
Има го край всяко училище, във всяко селище. До сами двора, удобно и близо, закрито от погледите на възрастните. Макар всеки да знае къде е то. И какво става там.
В случая – нищо. Мястото е до големия магазин, сред гъсти храсти, наоколо се валят фасове, но няма ученици. Малкит ...

Нападнат ли те подло в гръб,
застигнат ли те хорски хули,
ти сплав излята си от друг калъп,
изтрий сълзите си по свойте скули.
Не си от хората с първичен гняв ...

Живеем, сякаш сами сме на този свят,
и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.
Най-хубав е любимият ни цвят,
и винаги е прав нашият глас.
От чуждата болка стоим настрана, ...

Влюбеният вятър...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа... ...

С Дени Белята - моят приятел,
няма да хванем от скука - ръжда!
Той в патилата, няма по-равен!
Цар е в игрите и Шут на смеха!
Вчера решихме - днес сме пирати! ...

Попитали един президент, кое е най-важното за един държавен глава?
Да е надпартиен - отговорил той без да се замисли...

Жаркото слънце се показа иззад облаците. Пекна. Стана горещо и задушно. Малките вадички и водопадчета, бълбукащи по склона на бреговете към езерото пресъхнаха, вятърът издуха мрачните облаци накъде на запад. Терасата на къщата, разположена над езерото, бързо изсъхна. Езерото, завряло по време на бур ...

И няма бряг, ни къща, ни любима,
бездомен рак пустинник - просто мъж.
И в чужда, и студена раковина,
сърцето му се шмугва неведнъж.
Сънува ли ги - чуждите небета, ...

Обич, как ухаеш на магнолии!
А в очите ми разплискваш нежност.
Вятърът флиртува със косите ми,
но го прави фино и небрежно.
Полъх ми дарява аромата ти ...

"Край Бургас вече работи първата ферма
за отглеждане на щурци" - телевизионна новина
Нима съм чула правилно? В щурци ли
насочи се гладът ни нечовешки?
Та те са беззащитни лекокрили, ...

„Безумна“ е първата поетична книга на Силвия Йорданова. В нея има свободни, бели и класически стихове, групирани в три цикъла, изразяващи полифонични душевни преживявания – невъзможна любов, надежда, болка от предателство, скръб по изгубен родител (в триптиха „Отвъд съня“), щури мечти, болезнени спо ...

- Глупости – изруга на глас Михаил – като не върви, не върви! Къде се забих в дебрите на ирационалното?!
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше ...

Дъждът рукна изведнъж като прогонен звяр и принуди двамата влюбени да се скрият под една изоставена сграда покрай града. Свечеряваше се, слънцето тъжеше зад немирните облаци и въздъхваше тежко, денят премина в неочаквано приключение.Таня и Венци се познаваха покрай обща позната, която ги убеди през ...

Седя под тръстиковия навес на брега на морето. Сянката е тежка, морският бриз се разлива по тялото ми. Музиката на бара е непозната, но приятна, леко меланхолична. Слънцето отдавна е тръгнало надолу и чадърите, и шезлонгите пред мен са почти празни. Морето е успокоило бесовете, които цял ден го кара ...