Назад – само спомени.
Напред – няма посока.
По средата – нямо мълчание,
И всичко потънало в мрак.
Без теб – няма пътека, ...

Смолян
(пролетна импресия)
И на хотелския балкон застигнат
от шепота на тази красота
съм, дето всеки връх възбог издигнат ...

След шумна, луда веселба,
заринат в чаши и бутилки,
обвзе ме чувство на тъга.
В главата както и преди,
отново хаос и мътилка... ...

Видях я! Да, видях я...
На влажен ноемврийски ден в мъглата.
На уличен художник в акварела.
На коледен базар в тълпата.
Там нейде в светлината на тунела. ...

Утрото на този ден предвещаваше нещо хубаво. Теофил го подушваше, някакси го чувстваше с всички фибри на тялото си. Не можеше да обясни какво точно беше особеното в това утро – дали гальовният ветрец, който подухваше от изток, дали играта на слънчевите лъчи по стъклото на прозореца, дали закачливото ...

Предупреждение! Пускано е тук преди година. Но, внезапно осъзнах, че съм пророкувал доста неща от ставащото. И рекох да повторя - във връзка с постоянната актуалност...
Ама писна ми да съм добър пророк...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към ...

Какво учехме?
Много неща. Най-напред – как се чете. Как се чете вестник, как се слушат новини, как се гледа телевизионна емисия.
С търсенето на подтекста. Тъй като ВИНАГИ има текст, направен с определена цел, и подтекст, който се мъчат да скрият от потребителя - зрител, слушател, читател.
И ВИНАГИ и ...

(Всички прилики и съвпадения с имена и събития са случайни. Разказът е изцяло художествена измислица)
I
- И така, победителят в конкурса за финансиране от Европейския фонд за екологична и социална икономика е … проектът на компанията "НАСЕКОМО". – Водещата направи пауза и погледна очаквателно към за ...

Не ме разбираш, казваш. И го знам.
Такава съм – логично-нелогична.
Захвърлям на боклука страх и срам,
отказвам да съм мирна и прилична!
Смущават ли те белите коси ...

Заглавието звучи на език хинди, съдържанието е изненада. Не засягам пряко тази тема, взимам нещата много но сериозно, но нека да погледнем малко от добрата и забавната страна, че то това ни остава в тези тежки времена. :)

Днес ръката ми е топла -
огънче, запалено със съчки,
пламък , потреперил с обич,
нужда от човешка същност.
Поеми я, аз не се срамувам ...

Когато всичко свърши,
ще съм друга.
Тъй пророкуват първите
и мъдрите писатели.
Дано са прави. ...

Всеки ден в осем часа
гледаме мъдрото му лице.
Дисциплина яка - начаса,
събуди се, стадо овце!
Който пръв е по пагон, ...

В първите дни на пролетта, времето е променливо. Така, както и настроенията на човека. Ту слънчево, ту вали дъжд. Понякога дори и снегът наднича, сякаш е забравил да вземе последните снежинки и да ги прибере до следващата зима. Но все пак е пролет и слънчевите дни са повече. В един такъв ден, Емилия ...

Вечерта беше най - красивата и прохладна септемврийска вечер. Лек ветрец поклащаше кипрото перденце на прозореца. Тя припряно ходеше от стая в стая, все едно имаше цял замък, а не само стая и кухня. Всяко местенце, всяко ъгълче подреждаше с мисъл за него... Мечтаеха за голяма къща, в която да посрещ ...

Мерак да имам? Имам го в излишък!...
И колко ли мастило пропилях?...
Тетрадките... един огромен списък...
Докато един ден... разбрах...
Мерак, добре, но имам ли талант? ...

Дадоха ти
второстепенна
роля на
самовлюбения
Нарцис ...

Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е пролет, пък е мраз, ...

Терзание... Безмилостно пристяга
и плът, и дух с прегръдката си яка
едната съвест в тежко изпитание,
и пита съдно, и без колебание:
" Защо от себе си далеч избяга? " ...

Превърнах се в паниран кашкавал –
златистата коричка хруска, хруска...
Сияе в панаирен карнавал
цвъртящо слънце и в кръга препуска.
Летящи кончета, коли, конфети ...

Пустинният керван...
(триптих)
1. Отдавна не бродят кервани в Пустинята,
но искам сега да си спомним за тях,
понеже макар да са време изминато ...

Сватба...
...На първо либе не се кумува...
Народна песен
Не ме раздумвай мале – ле,
макар да вехна тъжен ...

Така наречените Визионери на света... изискват от нас, обикновените хора, да виждаме Изгрева и Залеза през техните очи, да нямаме поглед върху нещата от живота - да нямаме свой собствен живот и мнение!!!

Снежен март, неприятен. Студът пронизва костите, а злобният вятър бръсне лицето и навява ледени снежинки в очите. Тялото ми трудно понася тези зимни условия на прага на дългоочакваната пролет. А тя се мотае незнайно къде и удължава агонията ми. Някак се уморих да ми е студено, да навличам дебели дре ...

Ако човек има възможност да живее вечно, ако това му коства да обрече на вечен Ад този, който го обича, би ли го направил? Аз бих…
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...

L'esercito del selfie
Такаджи, Кетра, Лоренцо Фрагола & Ариза - На селфито войската
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Merli (Takagi), Fabio Clemente (Ketra) & Tommaso Paradiso
----------------------------------------- ...

Ще се настаня някъде до теб. В леглото, което е попивало историите за мен. Ще те прегърна нежно. Страстно. Ще заровя лице в косите ти. Ще си моят нежен стон, пропътувал километри. Отдъхващ си до теб. Близо до сърцето ти.
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се сл ...

Нощите с теб… Нежен ураган от чувства. Хиляди светлинки, светещи в сърцето ми…
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимост ...

Ще има такива студени, пъплещи дни,
които изтръгват душата ти бавно,
смачкват я и сдъвкана някъде там,
свита, очаква още да страда.
Ще има такива – никакви дни, ...

Една проста история...
Поредната неразгадана теория.
За една кибритена клечка,
сама на себе си пречка.
Тластната бе от неочаквана искра. ...

Вселената направи
своя ход и
заровете се търкалят.
Часовете ни разделят.
И как да ме докоснеш, ...

Във тая прихлупена утрин,
събуди се времето болно.
Болеше го вляво – отвътре
и болката беше прободна.
Разкъсано беше му стремето ...

В рими душата ми диша,
с дъх пресеклив - от тревога.
Възпирам се - да не пиша,
отде късмет и да мога.
Бясно препускаща мисъл, ...

Глава 8 Сущий в Пустоте.
1. ( Утерянное государство)
*Ученики, было, обрадовались, стояла огромная государственная пустота, и они одни среди всей необыкновенной запущенности. Какое-то недоразумение воцарилось, всё тут пребывало не по своему назначению, Собирателя не было, потому спрятавшиеся люди бы ...