Кутията със спомени се крие -
от дните ми, осъдени на щастие.
Нагарчат черно-белите магии
в усмивки, надживели възрастта си.
Кутията със спомени е малка. ...

Лицемерно е. Няма да се смиря!
Няма да ти се кланям с молитва.
И на мене в събота ми е страст.
Много важно, че си хулен и бит...
И какво, като помощ дирил съм? ...

Излъжи, че е ясно небето,
вярвам ти, без да гледам, дали?
Излъжи, че е топло морето,
в пясъка да оставим следи.
Излъжи, че обичаш ме още, ...

Пътят
Глас без звук, болка без вопъл,
рана без белег, нощ без светулки,
небе без звезди, вятър без трепет,
стъпки без следи, картина без щрихи, ...

Не беше блус, а беше черен джаз,
разбуди мрака със синкопи.
Заплака саксофонът с дрезгав глас
и тишината... бавно се затопли.
Прегръщаш ме. Оставяш ме без дъх. ...

Дай ръка! Ще вървим
пряко през магистралата!
Забранено, нали?
Ще ни псуват, така ли?
Предизвикваме смут? ...

необичане
грози уви света и
значи самота

Ами простичък си е – и туй-то… Прост човек. Вярно, в град раждан, ама си е от село. Даже него признава за свой дом. Чесън! Какво разбира от цивилизацията, от културата, от модерния живот…
Като се оженихме, домъкна книги някакви. Тридесет кашона, моля ти се! Тридесет кашона! Та новата библиотека обър ...

Когато си паднал на пътя,
в душата си болка закътал
в живот, непонесъл поредния удар под кръста,
дървото отсреща попитай
в небето защо не отлита ...

Като спомени вече ненужни,
неусетно угасват звездите;
ведър вятър погалва скалите
с тихи ласки разнежено южни.
Всяка малка тревичка потръпва, ...

Нашарил е крилцата на калинките
и все до седем стига му броилката
и роши перушината на джинките*
и плаши ги да хукнат към хранилката
И с патета цамбурка шумно в барата, ...

Спомени, в градина нацъфтели,
минало разлистват с аромат.
Устни свежи с ягодови трели
през сълзи черешови болят.
С вкус на праскови - любов красива. ...

Нощем в гората от легендите...
(приказка за пораснали, може би)
В гората от легендите
на приказния мир,
там Феите (последните) ...

Свисти ли, жътварко в ръката ти сърпа ти?
Папуняк е лятото - литнал по пладне.
Грижовен ветрец, понамества ти кърпата,
преди сред кръстците узрели да падне.
Бълбука ли песен и в стомната шарена, ...

Искаш да направиш нещо, но не става. Поради лош късмет, поради некадърност, поради... климата, слънчевото течение или кривите краставици – все тая.
Важното е веднага да успееш да отговориш на критиците.
Ето няколко варианта на бързи нападки, създаващи илюзията, че нещо можеш.
Не ти харесва книгата м ...

Магистрали, магистрали...
Ка Пе Пе до Ка Пе Пе.
Декларации, скандали...
Стига вече! Хайде де!
Генерали, генерали... ...

Рилската обител винаги е била естественият дом за мощите на българския светец Йоан Рилски – закрилникът на целия български народ. Обителта, която той основава в смутните времена на X век оцелява през вековете на мрачното робство, за да свети като ярка звезда в небосвода на нашата красива родина. Чуд ...

Искам, аз да бъда едно цяло,
не просто образ огледален,
искам да не печеля или губя,
един да съм, за това жадувам...
Искам врата вярна в мрака да открия, ...

Запомнѝ ме с очи на моряк
и коси с цветовете на злато.
Приемѝ – независимо как –
всеки мрак на душата богата.
Говорѝ и ще спре да боли... ...

Стаята за разпити в офиса на Нощния патрул не е чак толкова впечатляваща, колкото тази в Дневния, но определено оказа влияние на нашия задържан. Впрочем, и на моя колега-човек. Не съм влизала все още в стаята за разпити в районното, не е имало такъв случай, но съм убедена, че нашата в Патрула по нищ ...

Борбата със себе си.
Толкова измислено понятие!
Това, което те определя, са решенията които взимаш. И го правиш винаги според собствения си морален и етичен код.
Ако в този процес има борба, тя не е с теб самия. Изобщо не е така. Може да има несъответствие с насаждани мнения, убеждения, моди - тради ...

Най-хубаво е да те събуждат гугутки. Гукат. Гу-гу-гуу. И го повтарят. Не е като бухал. Не като славей. Нито чучулига. Часовник е.
Яд го беше, че сега не го изпращаха. Мълчаха.
Вървеше и си мислеше за това, докато умуваше как може да се прехвърлят менителници и записи на заповед с един обикновен, а з ...

Новият ден
... Едва събуден вдъхвам настървено
последните капризи на съня,
щом въздуха е натежал край мене
от аромат на влюбена Жена... ...

Някоя вечер когато огрее луната,
а градът сякаш уморено заспи.
Ще дойде,ще седне до теб на кревата,
приятелка нова със сини очи.
Тихичко ще те милва без думи, ...

Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.
Ръката си за щастие подавай ...

Изпих си до дъно горчивата чаша,
но животът остана красив.
Бавно след себе си, съдбата си влача,
но той ме поглежда весел и жив.
Бавно в небето облак пътува, ...

Когато те видях, разбрах че си за мен,
но отслабвах с всеки изминал ден,
това ли е любовта,
която те кара да се чувстваш слаб?
Не, не искам да я изпитвам, ...

Слънчевите лъчи си проправяха път през процепа на спуснатите завеси и галеха нежно лицето на Вероника. Тя бавно отвори очи. Изправи се, но мъжка ръка нежно я дръпна обратно.
- Ще закъснеем за работа, днес сме първа смяна, забрави ли? – Вероника се обърна към мъжа до себе си.
- Обичам те, Рони! Толко ...

Ах, какво се случи с нашето красиво куче,
дето дядо ни дори нарича я "любима"?
Имало си рима с името Карина,
няма лято, няма зима, пуска
я в кревата да му спинка до главата; ...

Отправя ли взор към небето,
обсипано с дребни звезди,
тъй нещо ме жегва в сърцето
и питам : „Нима сме сами?“
Щом изгубя и сетната вяра ...

Около мен навърташ се ти.
Най-невинно със мен чатиш си.
Знаем границата, но сякаш подсъзнателно надяваме се, че нещо ще се промени.
Аз, ти. Видя ли те, изпитвам срам
и сякаш като малко дете ...

Когато пролетта разлее цвят,
лицата озаряват се с усмивки.
В уханни нощи люляци цъфтят,
лалетата пламтят с искрящи пръски.
Когато пролетта разлее цвят, ...

На планетата му не цъфтеше ръж
и беше тихо чак до съвършенство
Тя дойде и плисна трескав дъжд
разлисти се сърцето на всемира
Смали се сякаш до трохи гневът, ...