Сковано тяло,
безмислено желание!
Животът вяло
изпадна в безсъзнание.
Събудих се в болничната стая, ...

Уморих се да преследвам призрак...
Призрака на "ние" с "може би" отпред
Уморих се да се стискам да не питам
Ако днес ме искаш, дали утре още ще
Уморих се от напразната надежда ...

Животът ми е синьо и зелено.
Небесна кръв крилата ми разтваря.
Летя, с вълните морски, несломена,
с душа на цвете - кацнало в безкрая.
Звезда от плът съм и блестя в тревата, ...

Пристъпвам тихо и ръка подала,
усмихвам се. Облича ме дъгата.
Води ме, към зората - вишна бяла,
целунала в просъница Земята.
Съшиха ми хвърчило корморани, ...

Къщата на охлюва
Моите тъмни заблуди,
моите светли мечти,
къде ги животът прокуди,
къде ги животът разби ? ...

Ти си огънят,
който разпалва пожари.
Лумнали пламъци...
дъжд от искри...
Страстна феерия... ...

Иванчо: Тате, чух за някакъв Муфтачийски.
Той има ли нещо общо с коронавируса?
Бащата: Не, синко. Този е друг и не е генерал!

Мой истински живот, не ме оставяй,
бори се и усмихвай своя ден.
В доброто на света чрез мен повярвай,
което пази той за теб и мен.
Безбройни светли мигове очакват ...

Не, не е студен тоя януари, както не беше студен и миналия, и по-миналия, особено, ако си облечен за зима, а снегът все още липсва. Днес ми беше ден за излизане из центъра на града, имах да свърша някои отдавна отложени неща. Преди няколко дни няколко пациента ми кашляха в лицето, докато ги преглежд ...

А генерал Майтапчийски си заминава. Не, засега НОЩ-ният клуб на погребалните агенти съществува. Но му отнеха мазохистично-садистичните забавления сутрин /че и вечер/ върху нервите на хората…
Употребен, омърсен и изхвърлен… Както всяка пачавра.
хххх
С типичната си последователност и логичност, НОЩ-ни ...

Звънка ми собственикът на фирмата, дето поддържа асансьора. Минава срокът, пък от нашия вход такса няма.
Отивам на третия етаж, дето живее дежурната по събирането на парите. Поне аз смятам, че е тя. Оказва се, че трябва да е комшийката й. Отдавна пенсионерка, мъжът й преди повече от десет години се ...

Житейски терзания 16
...
И аз съм в кюпа
на пълна дезинфекция,
следи под лупа ...

Със знак "плюс" се ползва зарядът
на всяко отминаващо вълнение.
За да прерасне до предел на асамблея,
решават значенията на верните прочити.

Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...

Щастието няма материя, няма тежест, нито консистенция.
Стига да не го търсиш – намира те. Намериш ли го – липсва ти.
Стоях пред караваната на плажа, бях си я купил със спестените ми пари, които разбира се бяха последните ми, и размишлявах върху този така претенциозен и екзистенциален казус. Бях преп ...

https://blitz.bg/obshtestvo/regioni/tezi-dumi-za-pochinalata-d-r-ivanova-raztrsikha-tsyala-blgariya-snimka_news743239.html?fbclid=IwAR0QGP7pMKmGjEXDftB4PiR7Rv_qFAlV6mLxVta_SuANGUcMiPKIXT3Ahk8
"Здравей, българино! Прощавай, че ти отнемам от огромната радост, че вече можеш да ходиш из парковете и да п ...

Дано да ме чакаш от другата страна на ключалката,
защото името ми в този свят е Самота.
Отвъд е тук и божества няма
или са забравили,
че сме на тази планета. ...

Колко много безгрижно море ни разделя!
Ти брега си, а аз - онзи див хоризонт,
към когото свободният вятър отвежда
кораб пълен с непреживяна любов,
изгоряла с въздишка. ...

И Владе Миркович наистина я докопа. Заплаши я, че ще подшушне където трябва коя е тя, чия дъщеря е и как е попаднала тук. Той искаше пари. Пари, за да се купи мълчанието му. Милица първо се опъна, но намери колата си със счупено стъкло, а после апартамента си с разбита ключалка. Ченгетата не откриха ...

Венчелистчета ябълков цвят...
по кожата...
Нежно докоснати устни –
копринени...
Сочно открехнали стон... ...

Когато имаме цел, имаме и стратегия и още политика – а политиката произтича от идеологията – идеологията от целта. Най-добре е стратегията, идеологията и политиката да се формират тактически, това значи попътно. А попътно това значи да се съобразяваме едновременно с две неща – вътрешните идеи и външ ...

Защо, животе, ме люлееш
и отново блъскаш ме назад.
Очи за радост щом отворя,
беда пристигнала е пак.
Кога на пролетта се радвам ...

Посвещава се на г-жа Стефанова и на всички жертви подложени на семеен тормоз
Тя бе красива жена, толкова красива, че мъжете се обръщаха след нея и проследяваха движението на красивото ѝ и грациозно тяло. Съучениците ми включително и аз, тайно въздишахме по нея - нашата учителка. Но, не външната крас ...

Славей подхвана песен игрива,
подсвирквам му песен и аз ...
о, сънувам още, разбира се -
в моята гора мълчалива
откъде ти славей и аз за контраст - ...

Като вино е любовта -
бързо тя ни опива,
най-хубавото тя е на света
и в блян душа заспива.
Слънце вън сияе, ...

Обувай маратонки! Ще те водя
далеч, далеч. В небивала земя.
Опитахме хиляда невъзможности,
защо не пробваме хиляда и една.
Недей приготвя куфари. Ще трябва ...

Пореден ден отмина, нищо различно
Да бъдеш сам не е толкова странно
Мислех си че няма да мога да живея без теб, но това е живота ми сега
Чувствам се малко празен,
предполагам все още съм на това място ...

Изпи ли ме със устни от печал,
разкъса ли ме със ръце безплътни,
превърна ли ме в глътка кал,
погълна ли ме със очите мътни?
Изряза ли от мен парчета, ...

Като всяко дете, Топлийката не ходил на училище с желание и претупвал набързо уроците и домашните работи. Не искал да разочарова родителите си и давал вид, че пише вкъщи и се подготвя за другия ден, но в главата му са се вихрили щуротии, които чакали ред да бъдат осъществени. По онова време, уважени ...

От тебе роден край,
от теб малко градче
заминах за измислен рай
през девет планини далече.
Там в далечната чужбина, ...

Ще те превърна в някаква картина.
Не знам дали ще ти отиват рамки.
Без друго сме под карантина,
контрол на чувствата ни. Жалко.
Защото иначе ще си река. ...

Съблечена. Ранена. Беззащитна.
Душата бе обвита в стенание.
След всяка болка, трепет, вик
докрай потънала в мълчание.
Нима не беше вкусила отровата ...

Изтъкана от нежност е нощта!
Докосва най-сладките
струни в душата...
погалва я с нежност
и сякаш шепти ми... ...

Не съм от светиците - многострадалните.
С камара от камъни в свойта душа.
И скърцам със зъби - сред дните си, калните,
и хората хленчещи...Хич не теша.
Когато си тръгна - разкъсвам баналните, ...