Нека да Е още мъничко лято.
С перли от слънце и с ярки звезди,
с малки щурчета - мъниста в полята,
с черги от крехки, зелени треви.
Нека е само от Август парченце. ...

Плувам. В небето. Летя на крилат метален ковчег. Прилича на Ноевия. Тук сме само избраните от човешката раса...
Гледам през илюминатора на самолета. Навън е нощ. Някъде над Конго сме. Връщам се от Ангола. Преди няколко месеца вдигнах най-високо ръка и изпратиха мен. Харесва ми да съм доброволец. Ник ...

Умората
изтрива всяко обяснение,
обезсмисля всяко извинение
и си тръгва заедно с брояча на времето.
Оставаш по усещане. ...

Спи народът сред заблуди,
мамят го алчни политици.
Няма шанс да се събуди,
угаснаха последните искрици.
Вместо кучета да го пазят - ...

Вали сияние
Вали сияние!
Тебешир по асфалта.
Дълги разходки по скучни плажни ивици.
Мечтите са бирени капачки. ...

Изкуствена усмивка,
Лице намазано със грим,
За някои толкова красива,
А маската е дяволски фалшива.
Облечена в луксозни дрехи, ...

Живот- безспирно колело, което постоянно се върти,
качи ли ни високо горе, пред нас отварят се безброй врати.
Възползваме се, губим се в охолство, понякога в нелеп разкош.
В такъв момент човекът жалък, забива с лекота в приятел нож.
Лицемери, разни деградати, кланят ти се до земя, ...

Ежедневни приключения 17
...
Дружината се е разпъргавила,
всички - те, за мен, стафа ми събират,
в личния багаж прибират. ...

колчем цветята
са свежи — лелеят за
любвекопнежи
колчем цветята
са свежи — нашепват за ...

Да съм
Да ме обичаш,
да изпълвам дните ти,
да съм цвете,
да разцъфтя в очите ти! ...

Небето днеска пак е посивяло,
наперените облаци препускат.
Ветровете с прашното си наметало
от хватката си нищо не изпускат.
Светкавиците празнично танцуват, ...

Между два живота - дъхав цвят,
рони бели листчета, ухае.
До клошаря кротко спи богат,
път към Рая, ангел бял. Това е.
Между два живота - дървен кръст, ...

Между два живота - тишина.
Толкова гальовна на моменти.
Друга - като връх на планина
с пропасти, от ярост по-проклети.
Между два живота - страхове. ...

Оригинален текст
If I should stay, I would only be in your way
So I'll go, but I know
I'll think of you every step of the way
And I will always love you ...

Слънце препило с роса от тревата, на гладно,
слънчеви зайчета, като мъниста търкаля.
Вятърът тръпне в клонака и май му е хладно,
бърза по улици голи да погне Михаля.
Градски врабчета маршрути, за път каканижат, ...

Уж казахме си всичко, пак остана
за тишината между два живота.
Пиши, ще го преглътна като стана.
Костилка ми заседна от компота,
от вишната на пролетните чувства. ...

Играя си със вятъра,
общувам с сенките и отраженията
на мъдрите дървета,
които пък говорят си с вселената.
Разбирам птиците ...

Когато създаваме спомени,
горим с най-дръзкия пламък
и всяка въздишка отронена
погалва отворена рана...
Когато се връщаме в спомени, ...

Мъжът премина през бариерата, следван от двама гвардейци. Беше висок почти колкото Сам. Гладко избръснатото му лице беше бледо и аристократичните му черти изглеждаха остри от напрежение, докато с едри крачки вървеше право към тях. Не. Към трупа. Беше облечен в дълго палто – шервани – в черното и зла ...

Облаците предвещаваха бурно и смутно дневно време.
Дърветата се разклатиха от силния експонент на вятъра.
Клоните паднаха и умориха всички тревички със неземната си сила.
Реката течеше сякаш не я беше грижа, че ще завали.
Черно ято птици прелетя над реката и скри се нейде в небесата . ...

Напоследък питаше ме често
защо ме гледаш втренчено така
навярно предусещала съм нещо
и исках да запомня много дълго
ръката твоя протегната към мен ...

Подай ръката си, Момиче,
за да се влея в твоя пулс.
Лазурните лъчи се стичат,
по устните ти с плодов вкус.
И нека бризът лудо роши, ...

...
В рубриката "Споделено"
критика ще изрека:
Абсолютно проверено -
човешката ръка е зла поличба ...

Не заключвай! Дали ще се върна?
Може би...Как да ти обещая?...
Разчертаният път се препъна
между вчера и утре. Не зная
ще остави ли белег и диря ...

Не се научих...
да бъда покорен, да бъда сянка
на малка буцичка пръст... Не се научих
не знам защо но не останах там
където искат да бъдем със вас. ...

Дъждът навън вали,
Отмива тебеширени рисунки
Сякаш капките нашепват *Забрави*
И гонят мимолетните светулки
Гледайки дъжда, защо ли съжалявам? ...

Ти помниш ли на детството вкуса...
джиджи папа с кафе от леблебия.
Как боси тичахме през утринна роса,
с поръсена със захар пухкава филия.
Ти помниш ли на детството смехът... ...

Прости ми за думите понякога тежки
за някои погледи навярно зли
в косите ми белеят нишки,
но не успяхме да остареем заедно нали?
Судокото ти недовършено стои на масата ...

Вечер в стихващия ураган...
Посоката ми сочеше компаса,
а в бурята затихваща полека –
изглежда и Съдбата бе с нагласа
да ми показва към брега пътека... ...

Утро
Роса. Роса покрива тревата, дъските на терасата, грила, столовете и масата. Капки роса, като алмази разсипани по листата. Над езерото се вдига пара. На изток изгрява слънцето. „Пушек над водата – огън в небето.“ – имаше една такава песен.
Няколко ранобудни робина посрещат слънцето с радостно чу ...

Стоя и си мечтая дивно да
те имам в обятията си пак.
Всяка твоя целувка е от мед,
всеки допир-вкусен сладолед.
Бъди роза,бъди мед, не ме ...

Още не мога да възпея радостта,
да проникна, да надникна в същността.
Радвам се, че посрещнах съдба,
когато в мен една надежда не умря.
Небесна светлина изградих, ...