Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...
Светлините на мрака
Червената библиотека 4
- Заглавието? – попита веднага Френцов.
- Казва се „Червената библиотека“ и е с червена корица, знам, че ще ме попитате.
- Доста неясно! За какво се разказва?
- Не знам, не съм я чела – смотолеви госпожица Петросян. В изражението ѝ личеше възмущение от факта, че някой смята за задължение на една ...
Приказка за нотите
живеело момиче на име Латинка.
Работна, грижовна към всички била,
Запеела ли, сякаш златен лъч светлина
огрявал пътя, градинката, двора, ...
Есенен смях
а листата - огнен прах
и минутите преливат,
в гъсти мигове се вливат.
Плези слънцето лъчи, ...
Вяра 3
и към доброто ще ни води?
Може ли по пътека оптимистична
без страх от зло да ходим?
Наистина тука разруха има, ...
Начало
...Изпълзях с пресни белези от разчупената ми обвивка.
Слаба съм, не стъпвайте върху ми!
Грозна съм, като пещерен червей...
Камъкът ме пази, топлината ме възторгва. ...
Лодката
Автор - Величка Богданова - Литатру
Като низ от восъчни листа
покрай нас животът отминава.
Радости, беди от младостта ...
Сара Тисдейл. Преводи 🇬🇧
І. THE DREAMS OF MY HEART
Sarah Teasd ...
Избор
ще стъпи и на твоята глава.
Ще рипа, рови там, ще те побърква,
живота ти татално ще обърква.
Самочуствието ти ще скача нависоко ...
Нечистите - 17.3
Здрасти, как си ?
Днес отместих стрелките ...
Бяха спрели на два "
После исках да видя звездите****
Бях сама... ...
Тъпизми и вицоподобни с вирусна ориентация
2. Тя му лепна рога, а той... короновирус...
3. Никоя коронована особа досега не е придизвиквала по-строги мерки за сигурност, при идването си...
4. Куриоз е, че много ...
Съдба
брулеха ме, оголваха душата ми.
Мъчеха се тотално да ме смачкат
и да се порадват на голотата ѝ.
Но аз във девет ризи я облякох, ...
Последно сбогом на Макси - моето куче
обичаше да ближеш ушите ми.
Душица малка - с топчеста фигура,
душица сладка- с къдрава фризура,
пакост след пакост правеше ти, ...
Страничен поглед
не се подхлъзва, а върви като неприпознат.
Залутан, кръстосва близкия площад.
По пресеки минава и като отвинтен болт
хлупва в градската дъждовна избуялост. ...
Едно сме...
преди да те срещна, свобода.
От пъшкула си излязох –
като пеперуда полетях с теб.
И дори като феникс в огъня ...
Пепелище
когато вън е страшна суша
и върлуват болести и мор...
Лошите ти мисли мога като хрътка да подуша.
Не съм ти кладенец,ни извор бял. ...
Последната ми риза избледнява
а втората човек ли я отнесе?
Копривата на плетки се надява,
за лебедите космосът е тесен.
По менците ми кацат пеперуди ...
Еделвайс
и в безкрая всинца праща.
Единствен връх неповторим,
дух човешки непоколебим.
Дух велик, творящ, могъщ, ...
Огледалце на стената
Една-единствена е красотата и на Илона тя принадлежи.
Недей не се срамувай вече, покажи че си специален ти.
Тя неще те теб отхвърли докато ви свързва нещо помежду ви.
Наистина специална е за теб, затуй недей я наранявай. ...
CO-вид – 49. На попрището творческо пред прага
сред мрачен лес се озовах.
Данте Алигиери, „Ад“
Хадес, наши дни
Персефина висеше с главата надолу от тавана в Стаята за мъчения, окачена на въже от сухожилия на велоцираптор, люлееше се неистово и плюеше срещу стената. ...