Каква порода! “Селски бабаит”!
Най-първият левент е на мегдана!
Едва ли ще изчезне като вид,
дори незнаен вирус да го хване.
Екскурзийка сега? Защо пък не! ...

Кога, ще дойде края
на пътя ми трънлив?
Не зная аз, не зная.
Нали сега съм жив!
Сега, ще бъда песен, ...

Пълзи финансовият крах,
а зад него маршируват черни ризи.
Зад маската на вируса крещят -
Олигарси, политици и слуги.
И нека в този стар, шаблонен „трак“, ...

Аз много, много съжалявам.
Не съм мъжът от тези стихове.
Във всички бури оцеляване,
аз най-накрая сам утихнах...
Защото любовта ме удряше. ...

Аз с Господа говоря твърде лично...
И без посредник - връзката е пряка.
Да пие попа и пари да сбира...
Но не от мен, макар че съгрешавам.
За изповед не ще да вляза в църква, ...

- Какво ще заповядате, месир? - попита Фагот маскирания. Из "Майстора и Маргарита". М. Булгаков
Дори да не може силите да удвои,
жената е способна рицаря да заблуди.
Наместо устните си да даде
и целувките да попилее, ...

Когато нервите те хванат
и иде ти да туриш край.
не ръчкай в зейналата рана -
вземи лист и свят създай.
Създай си нещо само свое: ...

Светът се свива под невидима заплаха,
а колко много видими проспа?
Платнена маска скрива ни лицата,
над друга от двулична суета.
А помня нявга, в по - студени зими, ...

Днес в гората се разнесе
бързо като птича песен
черна плашеща мълва
за зараза. След това
полицейските патрули ...

— Кой киха в този късен час?
— Аз кихам — каза Финдли.
— Върви си! — Ковид е у нас.
— Кой Ковид? — каза Финдли.
— В гората май до днес си бил? ...

– Ало?
– Ти ли си?
„Много съм тъпа! Че кой може да е?!“
– Аз съм.
– Какво искаш? ...

Попитали радио Ереван, как могат да бъдат разпознати днес неверниците.
То отговорило: По това, че носят маски!

Ти, ти, ти... Една си, а си многолика,
ту тиха си, ту писък в черна буря.
Но винаги променяш мойто сиво
и цветно сетивата ми рисуваш.
Ти идваш непресторено сърдечна ...

Живееше страхливо.
Нищожна беше по душа.
Усетила и хилав порив,
за вятъра строеше си стена.
Омъжи се, роди си дъщеря. ...

От толкова думи забравих да пиша,
надеждата храни ме – залък по залък.
Ни зима, ни пролет е. Трескаво диша
светът ни човешки. И странно е малък.
Дошло ли е време да млъкнем – за малко? ...

7.
Беше голямо село, по пътя към Албена и Балчик. С редовен транспорт.
Изкарах само един срок там, но беше интересно.
Класовете – като на село. В пети клас десет ученика, в осми – седем. Не часове, а приятна беседа. Всеки си знаеше – изпитването не е веднъж или дори три пъти в месеца, а редовно. Пиш ...

Тая нощ сънят дойде във вид на говедо… Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме по-добре от в ...

Не мога да подредя пъзела
на миналият си живот.
Половината от него е разпилян
в нетрайни съновидения
и избледняващи спомени. ...

В сълза от споделени думи
се стапям...
Сълзата има си сърце.
Мъничко, студено,
ледено. ...

В ръцете си събрах частици дъжд,
дали не плаче Господ!? В земни грешки
светът ни бе осеян неведнъж
от грешници със имена човешки.
А Господ пак ли ще ги опрости? ...

Намерих те!
Свидна
Намерих те след толкова години,
загубена във времето назад,
сред наниз от копнежи и от рани, ...

- Кой тропа в този мрачен час?
- Аз тропам – каза Ко́вид.
- Свърши́ хартията у нас!
- Уиски? – пита Ко́вид.
- Иди при някой друг серсем! ...

Нагоре, нагоре, напред и нанякъде...
Изгубва се бройката. Много етажи.
На "всяко стъпало Дяволът" мярка се
и с чувства човешки си прави колажи.
Изстиваме още преди да е мръкнало. ...

През 80-те години бях асистент по математика в един софийски ВУЗ. Завеждащ катедра беше доцент П., а жена му работеше в катедрата като главен асистент.
Веднъж на катедрен съвет завеждащият обясняваше как да се постъпва с преписвачите (да не им вземаме само пищовите, но и да съобщаваме за станалото в ...

Отражение от пречупени лъчи
по течната повърхност-
Отблясъци на лунни пръстени
от подредено разпилени нюанси
на синьо-зелени мъглявини, ...

Опряхме пак до попа за молитва
и не, защото много сме набожни,
откраднаха човешката усмивка
и взеха хляба ни и ножа.
Затвориха ни без човек да сме убили, ...

Когато слънцето залезе,
Захласва се по мрачното небе.
Където и звездичка да излезе,
Окото му ще я съзре.
И впуска се в мечти свободно, ...

Завръщаха се всеки път, когато можеха – прах при прахта, в своята точката на пресичане. Пилееха времето ѝ, обещавайки ѝ свежа кръв, но всъщност ѝ носеха само себе си. Тя ги поглъщаше, доволна от привързаността им и ги изпращаше далеч от себе си, за да се огледа в спомените си за тях. Но!
Веднъж, так ...

Случващото се с експеримента наречен COVID-19 представлява тест за евентуална трета световна война. Да разсъждаваме заедно на глас. Секретни военни лаборатории по цял свят работят върху създаване на мощни вируси за изтребване на рода чоловечески. Надпреварата помежду им, както и техните разработки, ...

Чувства - бледи, но тъй страстни,
безусловни, скитащи насред тъма.
А след тях остават белези ужасни,
капчица надежда, миг от вечността.
Сгушил се в копнеж лъжовен, ...

СЛЯПО
(превод от хърватски)
Когато станеш нюанс на най-тихия глас,
може би ще успееш да бъдеш билка, която
годишните сезони е предрекла, преди да се роди; може ...

Изобретяването на ръчен часовник със сигурност преобръща модерния свят с главата надолу, така както часовниковите катедрали променят представите за време на Средновековна Европа. В средата на деветдесетте на ХХв., часовниците бълваха в многостранни варианти – от чист циферблат, с искрящи стрелки, до ...

Изкуствен - или не,
днес вирусът потропа -
без много страхове
в сърцето на Европа!
Завари ни - готови - ...