„Сиромашко“ лято...
Есента разпръсна
по горите злато,
моя обич късна –
„сиромашко“ лято... ...

Погледна ли на гълъба очите?
Направиш ли го, в тях ще видиш мене.
Крилата му, във полет към мечтите,
разпервам силно с вяра несломена.
Цветът му бял нима не ти напомня ...

На съседната уличка
недовършена къща,
неизмазана,
непрегръщана.
Никой в нея не живее, ...

Аз вече обичах отдавна
и сбъднах за обич всички мечти.
Като твоя любов, ако някога се падна,
знай, че от мен все ще боли.
Бъди готов да ме губиш, ...

Поезията е ухание
на тайно и неземно цвете,
любов, мечта плюс дарование
и чувство - в длани го вземете,
по-беззащитно е от птиче, ...

Все пак доброто е затуй добро,
то като зрънце в рядка кал расте,
на скришно там - под лявото ребро,
в две раковини - шепи на дете.
Примигва любовта - в случаен стих, ...

СЕЗОНЪТ НА СМИРЕНИТЕ ВЪЗДИШКИ
Изпратих и последните писма,
с които да ти кажа сбогом –
изплакан стих в ръждивата асма.
И да си тръгна ми е трудно, много. ...

Музика,текст,аранжимент - Георги Георгиев - Геш

Съдбата ни поднася
живота на крака.
А време ни отнася
към бъдното с ръка.
Редуват ни се дните ...

Светът се промени и се затри.
Емоциите крият се зад маска.
Денят е свиден спомен за преди:
епоха на целувки и на ласки.
Останаха без работа мъже ...

Когато гаргите заграчиха -
градът гробовно замълча.
Нощта се спусна…
И гаргите си мислеха, че грачещи -
греховете ще превърнат във права.

Времеядите ме нападат, докато спя.
Кротко ръфат набъбналата ми същност.
Разбъркват соковете на младостта,
на чаши мляко я пият
до дъно. ...

черната овца
чрез бягство черна робска
орис отрица

Октомври ковал от сребро перодръжка,
дъхът на студа по стъклата да пише.
Дъждът пък по покриви мокри се тръшкал,
защото се чувствал самин и излишен.
От белите листи на сто хризантеми, ...

Не съм писал аз перфект,
редовете ми са криви,
имало и диалект,
а и думички лютиви...
Сричките не ги напасвам, ...

Здравей, Несретнико, на прага ми спрял,
свелинката в моя дом съзрял.
Ела се стопли! Вода и храна за из път си вземи!
Здравей, моя съпернице! Завистнице за моя свят!
Влез! Има място! Той е достатъчно богат! ...

Великият самодържец
На Преславския събор църковен
бе избран за водач народен.
Послуша съветите на мъдрия си татко,
да не повтаря грешките на омразния си батко. ...

Ден по ден вървим към бъдещето - необятно,
без да сме наясно какво ще ни сервира..
"Да сме заедно" е словосъчетание - непонятно,
но стига да сме двама, времето спира..
​ ...

Сигурно не ти е лесно сине,
точно аз да бъда твоя майка.
Нито днес очите ми са сини,
нито златната вода дочаках.
Все не стига време да ги чуя ...

Наблюдателната зала, Спиралният ръкав
– Каква е равносметката? – Координаторът беше свикал съвещание на отдел „Начални букви“ и искаше да разбере за последствията от Хекатския метеж.
– Линията на Хадес се скъси с 10%. Инфраструктурата на Централната планета е почти унищожена. Динозавърските поселени ...

Безответна,
нещастна любов,
в нещо ценно
и нещо отминало.
Безпредметни ...

В есенно време
През рамо метна жълтия шлифер.
Напред върви.
Кичури прошари есента.
На букли свива есенните листи. ...

Дъждът ще спре,
слънце ще изгрее.
Ще бъда аз добре,
славей ще запее.
Колко хубав е света, ...

Есенното настроение...
Есенното Настроение
може о́ще да ни радва,
но внезапно, от движение –
във душите се прокрадва... ...

В образцов дом в гората
живеели Зайка и Зайко с децата.
Имали си пет малки, пухкави зайчета -
една сестричка и четири братчета.
Сутрин с целувка ги будела Зайка, ...

Обичам те такава,
но кажи ми нещо.
Коз ли имаш във ракава,
Или вина е, за времето зловещо ?
Кажи ми двете думи, на живота. ...

Той винаги идва -
с оранжева качулка и тиквен фенер.
Той тихо ще почука -
на вратата със окичен самхейнски венец.
И е малък като светулка: ...

Днес, Брате,
реших да ти пиша,
че атмосферата е нажежена,
вече не се диша
в милата наша, ...

Никога
Не съжалявайте че сте били добри,
към хората които не заслужават.
Били сте заедно а отново сега сте сами,
те вашата добрина не оценяват. ...

Пролетта е с уханието на розите през май
и как благословена е замята като в рай!
Това е времето, когато любовта царува
и всяко същество тя гали и вълнува!
Ощастливен с партньорка славеят вълшебно чурулика, ...

Ти не слушай, когато в небето засвирят крилата
и не гледай към ятото птици свистящи над теб.
Коленичил дъждът, виж как силно прегръща земята,
като тебе прегръща, а после… не може да спре.
В многоточия ляга. Нататък през мократа кожа. ...

Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ ...