Какво време! Какво време обрулено!
Как вали и намокри улиците!
Аз нямам претенции. Дявол го взел и него!
Да му мислят птиците, просяците и влюбените!
Аз ще седна на пода, ще взема кафе до себе си ...

Някой ден ще летим из небесата,
хванати за ръце, просто така без криле…
Някой ден ще се въртим със вятъра,
като вятърни мелници в мигновение…
Някой ден ще се издигнем над планите, ...

Щом душата мълчи над поредната страница,
без с очи да чете, без с ръка да напише,
припомни ми летата, които нахранихме
с уморените сенки на звездни излишества.
Зная, никой живот не засяда в окото . ...

Забравили за старите пристанища
и корабите със платна раздиплени
в химерите се блъскаха отчаено
изстрадали илюзии и истини.
Моряците се давеха на сушата, ...

Денят – нощта,
денят – нощта,
изтъкават мислите,
които чувстваме с телата си.
Върхът на гласа ти ...

Добър вечер, г-жа Тъга!
Тази вечер сте изтънчено жестока!
Бродите из моята душа,
сякаш някой Ви е дал насока.
И отгде у Вас такова постоянство? ...

Часът бе отдавна преместил своите стрелки на 17:00,а Айшли бе потеглила към болницата. Все още бе светло. Небето бе така свежо,свежо,а по него постоянно изплуваше от време на време по някое розово облаче,наподобяващо досущ на познатия и така сладък розов,захарен памук на пакостливите малчугани-един ...

Есен е!
Плажът отдавна е пуст
вълни уморени обливат брегът
и гларуси само безшумно кръжът.
Те спомен дали имат ...

Щом в живота ми се появи,
помислих те за своето спасение.
Но любовта бойкот ми обяви,
превърнала те във мое разрушение.
Ти бе единствен мой приятел, ...

Връщам се при моето момиче.
Когато слънцето пречупи си лъчите.
Проклети хора, пак и пак, ще питат
какво съм търсил дълго във мъглите.
Денят расте, душата намалява. ...

За нея ще разкажа аз сега,
за тази недостъпна дива.
Божествено е извисила тя снага,
фиданка нежна и красива.
Със стройно тяло, поглед горд, ...

Все не слушам тази кака,
крайно време...
мирна да ми е главата.
Патила на свой гръб,
грижа има - ...

Добър вечер Самота
Добър вечер моя мила самота,
отново чукаш на моята врата.
Заповядай,влез ти си истинска,
с две чаши вино чакам те любима! ...

Когато се събуди на следващата сутрин, Елизабет не стана веднага. Напоследък й трябваше известно време, за да събере сили и да накара тялото си да помръдне. Понякога не мислеше, че ще успее и й се искаше просто да си стои в леглото, заключена в стаята, далеч от всичко и всички. Днес беше точно такъв ...

6.
В главата му се въртеше още една история - нещо за намерен труп в една пещера. Това беше преди време и вече бе забравил подробностите, но ясно си спомняше, че убиецът бе рисувал по стените в пещерата. Погледна към третия ред от списъка с книги.
Василев Н., Пещерни рисунки, издателство „Наука“, 20 ...

Обичам дъжда.
Обичам го този октомврийски дъжд.
Спрял над задрямалите жици.
Влязъл в комините.
Изкъпал асфалта. ...

Не знам дали те имах, днес те няма.
Там, някъде, от другата страна -
пренесе неживяните си драми
за хиляди измислени неща.
Не знам дали остава празнотата, ...

Не защото е есен и облак се кани
да изсипе куршуми по вятъра леден -
като всеки ловец бе щастлив да я хване,
но изтля като въглен и тази победа.
И остана резливият вкус на раздяла ...

Купчина дрехи, хвърлени на пода,
цигари - недопушени изобщо,
една душа, която е за продан
и няколко на екс изпити нощи.
Да бе любов, май щеше да си струват - ...

Докога
Господи, как си ни спуснал,
като божие подобие?
На най – прекрасната яхта,
за миг земно пътуване! ...

През зимата - ходя по потник.
Да всявам по улици смут!
С нахлупена шапка - идиотка,
приличам на истински луд!
Пътувам, така - и в метрото. ...

Вечер в Страната на спомените...
Във Времето на Пролетния вятър
на младостта ти в дръзкия сезон –
„на попрището жизнено в средата“*
се спусках аз по стръмния наклон... ...

Зимата
ме целуна предварително.
Виждам как всичко си отива,
още преди да е дошло.
Самотата ...

Направи ме малка и невидима
и ме скрий в калпачето на жълъда.
Да се приземя пред зимата
в топлия кожух на шумата.
Да ме смачка грубата обувка ...

Погледни този свят. Погледни го нехайно - през рамо,
гроб, до гроба. Покойници. Живите живи не са.
Няма вечна любов, краткотрайното щастие само,
обещава причини, за сто и едно чудеса.
Прекрои го света - направи си парченца за пъзел, ...

Години наред ни хранят с илюзии,
с обещания, с думи, със хоризонт.
Гощават ни щедро с призрачни порции,
а все сме държава в ремонт...
По-точно, във преход, ще кажат педантите, ...

/Из "Събраните съчинения" на Удивителния Вергилий/
Ти, мой наречен, злато и бисери!
Афанасий Фет, "Свещи в два реда"
Птица е хищна галерата, виснала
сякаш над бездна зловеща. ...

Времето броди през безкрайната буря.
И глождят го мигове пясъчен глад.
В студен упокой
Държи и притуля
Часовник с беззъб циферблат. ...

Светлина навън блести,
нощта на самотата озарява,
дух волно иска да лети
и от болка се успокоява.
Усмихва се моята мома, ...

Смрачавало се. Топла лятна вечер. По-точно краят на лятото.
Светулката започвала нощния си танц. Последният. Както си летяла и се носела над храстите и цветята, усетила леко убождане в светулкиното сърчице. Вместо да я заболи, станало ѝ необяснимо приятно и хубаво, ефирно леко, а щастие изпълнило ця ...

вещолюбие
откакто разрази се —
Боже — опазѝ

не отминава
младостта — а възрастово
продължава