кормило — досущ —
кърмило — но с кормчия —
мило светило

Хората - птици са малко,
но ги има, още летят.
Не вярвате?! Ех, колко жалко!
И колко насмешки валят...
Те имат семейства и дом ...

Да, пряма съм! Сека ги безпощадно,
до корен злобата и пошлостта, и клюката.
Лъжичка сребърна - любов на гладно
и стих - за безработните ръце на скуката.
И силна съм! Та хич не се надявай! ...

червено палто
бяла снежинка плаче
в измръзнала длан
***
кални обувки ...

Дон Кихот, Санчо
Панса, Дулсинея и
Терèса — блян са,
свян
и Рàят призован са...

И теб ще те загубя. Начертано е.
Написано и после обяснено,
че всичко що от мен е помечтано,
е загуба на много ценно време.
А моите очи не го отмерват. ...

Ще ти сложа да пийнеш... за път
съм наляла от пресните чувства –
да заситиш, макар и без плът,
всеки спомен опитал да блудства.
Поседни́!... Преди път се седи́ – ...

ТРУДНИТЕ МИНУТИ НА ПОКОЯ
Ледът, неумолим, плени реката,
нахлу във мойта жажда неочакван.
Прекрача ли в мъглата необхватна,
брегът спасителен не е на крачка. ...

На зимата, в косите посребрени
замръзваше последната мечта.
И любовта не беше споделена,
а пълна с тъжно-сива самота.
Угасна бавно, в лепкавата скука, ...

Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрака чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата и` проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...

“Лъжа е естествено, разбира се, че те лъжа. Аз ако не излъжа такива като теб, кой да излъжа. Откъде, мислиш са парите ми…„ – помисли си пълния мъж, а после присви малките си хитри очи и с лукава усмивка каза:
- Съжалявам, направих всичко по силите си, но не мога да ти върна парите…
Младата жена почу ...

Мечтая ти да дойдеш – млада,
да пристъпиш тихо във нощта,
да ме обсебиш без пощада,
когато все още недогоряла е свещта
Защото, утре като се събудя, ...

Винаги съм си задавал въпроса защо съществуват нищожествата? Кому са угодни те? Онези живуркащи невзрачни твари, които нескончаемо консумират всичко материално и духовно. Те не са родили нито една собствена мисъл. Не са направили нито една самостоятелна крачка. Не са изпитали нито едно уникално чувс ...

Когато искаш да летиш,
първо трябва да повярваш.
Крилата да си залепиш
и сетивата да зарадваш.
А после да качиш скала, ...

Глава XXXV
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ...

Умен е Санди
и много дресиран е.
Знае команди
за тръгване, спиране.
Без да го стискам ...

Да свети слънце,
да бъда жив и здрав.
Да имам вяра – зрънце
и път пред мене – прав.
Не искам нищо друго! ...

Светла Гунчева е познат автор на любителите на поезията. В единадесетата си по ред поетична книга тя ни споделя съкровени неща, разсъбличайки душата си и мислите, и чувствата си. Традиционно аранжира вече няколко от книгите си, като изважда “пред скоби“ една творба, която формулира, обобщава и един ...

Отново разрових архива си и попаднах на бая голям куп хартия – дебела, пожълтяла, изпълнена с текст, написан на машина.
Бях забравил тази киноповест. А е писана доста отдавна – преди двадесетина години. И е по истински случай – повод ми даде опита на едни младежи да отвлекат самолета за Варна и да к ...

Тя е една на 7 757 034 500 милр. души на планетата.
Тя не е просто една на милион,
тя е една за цял живот....
Тя е толкова специална,
единствена и уникална. ...

За любовта си към моята котка ще говоря,
обичам да я мачкам с нея да се боря.
Храна забравям да и сложа и вода
и ето въпреки това тя сякаш казва ми благодаря.
Любимо ми е да я галя, защото я обичам, ...

Беше май 1970-та. Соня току-що бе навършила осемнадесет години. Предстоеше й да гласува за пръв път в политическите избори на Народна република България, както тогава се наричаше сегашната Република България. Като повечето хора на нейната възраст и тя вече беше разбрала, че с изборите, които се пров ...

Знай, няма вятър без крила,
не ме затваряй в своя свят,
аз мога само да летя,
звезди в крилата ми блестят.
Не вдигай крепостни стени, ...

Беше с име нежно, ангелско,
но само студ и самота остави.
С очи, сини, дълбоки,
а след теб пустота и разруха.
Ръцете ти бяха топли, силни, ...

/ импресия /
Изгрява вечер нежно синя
над пълния с надежди град,
а под вълшебната й пелерина
безброй прозорчета пламтят. ...

ПОЛЕТ
Заспивам
в скута ти,
Любов...
Завиваш ме ...

Из „Дочуто от съседната маса“
Този зимен ден компанията професионално и много старание си губеше времето, чудейки си коя ощe тeма не бе обсъждана. И понеже вече нищо не ни минаваше през главата, както се казва обикновено, оживено мълчахме. Денят се очертаваше да завърши скучно, когато ненадейно влет ...

Бог
Когато вечер чувстваш се самотно,
и най-близкия чужд ти стане.
Усмихни се ти не гледай сиротно,
тъгата ти в миналото ще остане! ...

ГЛАВА 6
РАДА
Денят започна точно като предишният. Радостно, весело, рано, без ни най-малкото желание да полежа след нощния сън.
След като се изкачихме на планината и посрещнахме слънцето, Рада се приближи до мен и, като ме гледаше съсредоточено в очите, каза:
- Е, Малък, дойде и моя ред - днес е моя ...

Индила - SOS
C'est un S.O.S, je suis touchée je suis à terre
Entends-tu ma détresse, y a t-il quelqu'un?
Je sens que je me perds
J'ai tout quitté, mais ne m'en veux pas ...

Едно емблематично парче на Робърт Джонсън изпълнявано от кого ли не.Има няколко неточности,но това се случва при живото свирене.

Мечо мислеше, че скоро
сняг ще навали по двора
и се стягаше за сън.
Беше тъй студено вън!
Той до печката стоеше, ...

Гали ме небесно сияние,
сред студ топли чело,
крепи духа ми в страдание
и сред беди ми е крило.
И от този ангел бял ...

По пътя крачките премервах
и пишех ги по страниците на сърцето.
Държах везните и притеглях
даването и на заем взето
Разчитах знаци, предсказания, ...

12.01.2017
И добро и лошо на едно са в мен събрани
във вехти листи - окъсани, надраскани, одрани
в редове от стихове с думи все подбрани,
човек дори щастлив, помни старите си рани!

Косите ми са тъмен абанос,
очите ми небе от мътен лапис,
невинността ми на дете
нощта на блудница я смаза.
Разпуснах си косите, стана мрак, ...