Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 050 резултата
Колко дълго вървях... Сто години...
Как до кръв от коприва и тръни болях...
"Намери ме, Любов... Намери ме..."
със последната своя надежда шептях.
Сто години, Любов, аз те чаках... ...
  1078 
  1641 
01.07.2019
Докторе,кажи...
Един младеж незнайно за околните от какво
бил само със едно око,а другото-протеза...
Веднъж... пак също от незнайно естество ...
  1521  15 
Колко много животът поиска,
колко малко успях да му кажа...
Не защото не ми вече стиска,
но какво, на кого ще докажа -
че Земята отглежда небето, ...
  668  12  31 
Най-лошата ми черта, както подчертава жена ми, е, че виждам и коментирам. Черта, породена от времето. Нали знаете – лошият живот извиква на бял свят добра сатира. В този смисъл днес вече е време да стигнем върховете на световния хумор.
Намираме как с всичко да се шегуваме. Например, със заплатите – ...
  543  13 
Срещам рано заранта една позната. Да я наречем... Хайде, Валя да бъде.
Знам, че работи в едно школо. Обслужващ персонал. Лелка, както си ги знаехме едно време.
Така – несвързани с нас по роднинство жени, но близки и разбираеми. Може да ти се скара, може да ти помогне – зависи от много неща.
Та Валя ...
  844 
за чувствата* са
мозъчните гънки и
белѝ и спънки
-------------------------------------------
*респективно — любовта
  340 
печат от приклад
по главата — горката —
на ад тъй богат
  358 
Не се събуждай още, не избързвай,
зората е препускащ млад Пегас.
Пристигне ли, ще трябва да го вържа,
огрявайки във утринния час.
Не се събуждай, още съм в съня ти, ...
  454 
Лекувах раните ти като зареден кристал
и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.
Бродирах блянове като в априлски карнавал
без цветовете и духът да те усъмняват.
Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо ...
  567 
Защо мигът не може да ми стигне?
Сама съм и горя – горчив фитил.
Угасвам вечер на парченце восък
и търси лъч изгубен смисъл тихо.
Целувам себе си, в мечтите – ти си… ...
  1702  10 
Всяка вечер в мрака
самотен силует ме чака
в незабрава да постоим,
да си помълчим,
очи в очи, ръка в ръката ...
  758 
Те не се смеят с нас, не празнуват възторзи,
Не попиват сълзи и не слизат на дъното в чашата.
Може би са зашити старателно светещи копчета
на безкрайния космос, който
сигнали изпраща. ...
  326 
Обадих ти се. Не ме позна.
Една жена с дете помоли ме за помощ.
И аз ти позвъних. Прости ми!
Но толкова жадувах да чуя топлия ти глас.
Да ме погали отново с нежността си... ...
  317 
> "Слънцето, слънцето само е тук..."
>
> "Останало", Райсън
Слънцето, слънцето само е тук!
Птиците идват за него от юг. ...
  1175 
Теб те няма, дори не си до мен
Но, където и да отида, аз те усещам
Можеш ли да ме усетиш
Защо просто не мога да те забравя
Искам да сменя кожата си, за да се отърва от теб ...
  417 
От коктейла на живота пий с наслада.
Във щастие обръщай всеки ден.
Че животът цветен е за теб награда,
Не изпускай от живота нито ден.
Към слънцето поглеждай със усмивка, ...
  792 
Плувам в моя измислен свят. Свят, сътворен от теб, по твоите правила.
Следвам те...
На две крачки съм след теб. Трябва само да се обърнеш и да протегнеш ръка.
Аз съм твое продължение. Съвкупност от образи, сътворен от всяка буква,
всяка думичка, която си ми казал. ...
  1090 
"Аз трябва да съм пример за морал,
че съм шеф на КПКОНПИ.
Да знаете, че от Фандъкова съм узнал,
че навесите ми са незаконни!"
Осмивам Фандъкова, че казала, че Георгиев не знаел досега, че навесите му са незаконни. ...
  521 
Горчив и нежен, топъл. Шоколад!
Топи се върху кожата на лято...
Над тътена на огнен водопад
се вият птиците в любовно ято...
И песен е в сърцето! Красота! ...
  1000  22 
В нощта си плувам
красива, обичана и обичаща!
Денят мълчи за мен,
отрича ме
и в повечето случай отхвърля! ...
  949 
Пълзят бавно, сиви и мрачни,
боговете предали им ярост и гняв.
Рисуват фигури нееднозначни
в цвят плашещ – тъмнопепеляв.
Похищават синевата на небето ...
  654 
Сменяш кораба на надеждата
и продължаваш към Острова.
Обграден не от вода, а от щастие.
Оглеждаш се в среброто
на камъчетата след дъжд ...
  791 
Косите ми отлитат косъм, след косъм
кестеняви, после смесени с бели...
Сега снежни преспи, животе, се носят –
твоите последни несбъднати къдели...
Очите ми, в бъдното зрящи, трептяха ...
  694 
След нея всичко друго е лъжа!
Душата ми пустиня е след нея!
Всичко вътре в мене опустя
и след нея не горя, а тлея!
Тя бе слънце, въздух и вода! ...
  561 
Ти си по-красива от звезда,
която свети през нощта
и от майката Земя,
ти си взела хубостта!
С твоите хубави коси ...
  764 
Безсъници...
... вятър облака издърпа
и под него засия
златен на Луната сърпа*
над стаената Земя... ...
  928 
Глава 28
Последвах Димитър обратно към колата, загледана тревожно в гърба му. Не бях отворила очи, докато той ме носеше надолу по стълбите, доверявайки се на трескавата му молба да не го правя. Изстрелите още отекваха в съзнанието ми. Моментът, в който стояхме с Дими на горния етаж, замръзнали и тих ...
  787 
Глава 3
Йоан замахна, с намерението да удари музиканта, който стъпи напред, навлизайки грубо в личното пространство на нападателя. Сетне заби един удар под брадичката му, отмятайки главата му назад. Блъсна го през гърдите, докато Йоан все още не беше възстановил равновесието си.
– Полиция! – извика ...
  1039 
Понякога ми казват,
че съм красива като кукла Барби,
а аз виждам себе си грозна и стара.
Къде бъркам тогава?
Най-лошо е, ако се почувствам нежелана, ...
  430 
20. Последният клас
Ново училище, нов клас. Няма я Недка, няма ги Дългия и Лобач. Не мога да отида при Росен и Тото през междучасията, за да си споделим някоя смехория. Дори Пламен ми липсва, дявол да го вземе! Седя сама на последния чин до прозореца, също като Стас, преди да се появи Дългия. Все па ...
  1504  11 
Напоследък се публикуваха много произведения, в които се споменават праскови, портокали, ягоди, малини. Раздел проза предлага избор като добре зареден магазин "плод-зеленчук". Та реших и аз да се включа с едни ябълки. Те обаче нямат нищо общо с неизяснени отношения и страсти :)
В магазина съм. На ст ...
  629  17 
> Лиа,
>
> мое сладко вдъхновение,
>
> благодаря ти! ...
  1083  12  23 
Измислено е мойто съществуване,
а твойта песен е така далечна
С валящите цветя от небосвода дали ще се срещнем?
Измислена е и душата ми – във нея няма никой вече тихо да се врича
и слънцето е само днес със мен, ...
  724 
В голямата къща беше тихо. Свечеряваше се и залезът бавно пристъпваше към отсрещния хълм. Иван гледаше заспиващото слънце, изчака да се скрие зад гората и се прибра от терасата в празната стая. Страх от самотата и безсънните нощи бяха причината мъжът да се затвори в себе си и да прекарва вечерите си ...
  320 
Болката не отихва,
Сърцето ми крещи,
Чудя се дали ще мога да забравя,
Чудя се за миналите дни?
Вървя си и си мисля, ...
  840 
Студена красота. Вледеняваща белота и сив простор. Пейзаж от оголени самотно изкривили се крайпътни дървета, чиито клони трепереха от мразовития дъх на зимния вятър.
Адски студ си беше. А и колата бе стара, но парното все още вършеше добра работа. И все пак,…все пак време му беше да си купи по-нова. ...
  779  13 
тъгата —
присъда
висяща —
и после
отвъд се ...
  432 
>
>
> „И капки втечнена по женски нега
>
> към риска се втурват. Без страх! И сега!” ...
  888  22 
Катурна се утрото, пукна зората,
предчувствие вятърно. Птици мълчат.
Събрала сълзи дъгоцветни росата,
зениците слепи дарява със цвят.
Прегракнало пее най-смелата птичка, ...
  698  15  17 
Предложения
: ??:??