Към теб погледнах смирен -
но убодох се от розата аз,
че от теб, слънце, бях озарен,
но в сърцето ти е мраз...
Към момиче светло, лъчезарно, ...

Приказка – алегория
Далече, далече, през девет планини в десета, в най-високи и непристъпни места, там където небесата докосват земята и орлите вият своите гнезда, се намирал домът на Живот, повелителят на земния свят, и неговите три деца - Свобода, Слободия и Робство.
Свобода била най-голямата от т ...

Открих своята красота
по пътя на любовта.
Запазих своята доброта,
но капна сълза и сърцето отново заживя.
Обикнах своя живот ...

Омръзна ми да пиша за мълчание.
И думите накрая онемяха.
Ще свикнеш. Не е болка за страдание.
Болеше ме, когато ти крещях...
Мълчи ми се. Защото ще ругая. ...

Ежедневни приключения 12
...
Получих похвала,
бях мил и дисциплиниран на горската поляна
към моята принцеса бяла, ...

на баща ми
Мъжете вдигнаха платната призори.
Изпсува някой, друг изхрачи се.
Запали важно боцманът цигара.
"Изтегляй котвата! Отплаваме!" - ...

Слънце, целуни ме по очите
(Молитвата на Литатру)
Автор - Величка Николова - Литатру1
Слънце, целуни ме по очите.
Волно и неволно - все съм грешна. ...

И сто звезди над мене да премигват,
в нощта за теб ще питам с тъжен глас.
Очите топъл блясък ще попиват
от пламъка небесен. Ала аз
в далечен силует ще те намирам - ...

Млечна дундеста Луна
на нощта кросното стяга.
Най-накрая – хладина!
Аз ще дойда, ти си лягай!
Искам да подишам злак ...

В един фатален късен час
с Рогатия се срещнах аз.
Изчадието упорито
и нервно тропаше с копито.
Съзирах злоба, че личи, ...

,,За магарето на мост,
за ината прост
много точна
е шопската повеля!"-
каза ми веднъж ...

Бе някъде три часа сутринта - тогава, приемано още като времето на всичко зло и греховно, каращо те да се предаваш на греховните и изкусителни грехове, часът на злия дявол. Алис, която бе едва пристигнала в имението, а вече бе достатъчно оплетена до конци в едно голямо приключение, за което дори и н ...

На прага на Ада добре ли се чувстваш?
Нали си родена да стигнеш до там?
Но нещо във мислите само прелистваш...
И нещо те кара да чувстваш и срам.
На прага на себе си как се приемаш? ...

Невъзможното завръщане
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
Аз няма как да се завърна
във бащината къща вечер, ...

Достатъчно е да ме желаеш.
Словото ще те осмисли.
Светлина ще те събуди
и простори ще разкрие
любовта към целостта ми. ...

Коннико, не ми отнемай слънцето,
че трудно бих живял самичък в тъмното.
На теб за нищо няма да е нужно,
то плаши и прогонва таласъмите.
Защо ти е?! То само ще ти пречи. ...

Криза
Премиерът беше разочарован и бесен. Вече няколко дена не стихваха протестите на опозицията с искане за оставка и освен множеството изпълнения в стил „Дон Кoрлеоне”, един от мотивите беше неговото пословично простодушие, дразнещо интелигенцията. Всъщност, той не се включваше в групата на неколц ...

4.
Зария забременя. Толкова се надявах братовчедът да се кротне и най-после да порасне. Появата на едно дете може да промени семейството към по-добро, но може и да го провали. Не съм знаела до този момент какво става в главата на Зария и какво е намислила. Всички чакахме с нетърпение раждането на де ...

От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА: В ГОРАТА
Донесеното съобщение в двореца на Циклок То говореше за недвусмислена среща между оракула и принцесата. Циклок То върна вестоносеца с обратно изискване срещата да бъде на негова територия, а освен това даде изрично пожелание тя да бъде проведена в прочутите афилиеви ...

Да имаш мама означава
да имаш покровителка голяма.
Орлица, страшна за света,
зорко пази малките деца.
Рицар в доспехи златни ...

Където се срещат нощта с деня е студено. Усеща се утринен хлад. От страх от непознатото и неизпитвани досега чувства. С всяка минута, топлина облича въздуха. Влюбват се. Вдишват от първите лъчи и споделят най-съкровените мигове в слънчева прекръдка. И кой, ако не морето е този художник, който може д ...

Кръвта и се разстилаше като огнена лава във вените, а веселото потрепване в стомаха на освободени, сякаш от плен пърхащи с криле, пеперуди, беше отдавна потънало в прашните шкафове на времето. Сякаш излязла от посивяла кал, душата и се бореше с неродени, изстреляни напосоки мисли, сгърчени от вражду ...

Започнах да не разпознавам себе си. Бях аз, но търсех утешение за болката. Усмивката превръщаше се в клоунска гримаса. Добротата изстиваше като ледена висулка. Потърсих лек за своята рана, ала не намерих. Попитах се отново ли сгреших, не бях ли права... Мечтаех за теб и за морето, което отразяваше л ...

Духовната Любов не е онази,
която ни предлагат в ъгли тъмни,
с изпълнени с цинизъм фрази,
по улиците на живота стръмни.
И Вярата не бъркай с суеверие, ...

Това не е стих... стих за теб. Това е стих,
който ми позволява да преживея отсъствието ти.
Внезапна мисъл предизвиква моето биополе...
Допирът на пръстите ти е оставил следи,
които стремглаво препускат по кожата... ...

Строшиха се вентилите,
изригват ядно пара.
На площада са рептилите
с вувузели и фанфари.
Червена тарантула, ...

Понякога изгубвам се в нощта,
търсейки несъществуващ път към твоето сърце,
преследвам гаснещ лъч от светлина,
в очакване измамно, до тебе да ме доведе.
Понякога оставам сам в гората, ...

Седем нощи сатен и такава луна се показа,
не заспиваха седем доволно пияни щурчета
и помислил сънят, че душа оживява за празник,
примири се, когато кълбото магично засвети.
Седем бавни води, седем пъти щастливо преляха. ...

Кафето горчи от недоспиване
и ухае на блян по нощта.
На бавни глътки с теб го изпиваме,
но и за двама ни не е дошла утринта.
Душите се крият под завивките, ...

Умните хора са тъжни,
умните хора мълчат.
Сякаш неволно са длъжни,
да изтърпят този свят.
Умните рядко се смеят, ...