Стъпвам утринно и боса по тревите,
до калинките умът ми тихо спира
сред цветята- медоносни за пчелите,
цялата във тая радост да попия.
Пролетна цъфти земята ни, вибрира ...

Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води...
Псалом 22
Една дъщеря на Родопа
превръщаше себе си в квас, ...

До къде чак е стигнала еманципацията! Че отдавна излязохме от кухнята и окупирахме почти всички мъжки професии (и в Космоса се доказахме даже), ама чак пък за това не бях се сещала – за жени мафиотски шефове. Повечето сме миролюбиви – като изключим генетичната предлазположеност към словесни двубои. ...

Черното и бялото дотегна ми...
Ще го прибера на рафта
с книгите!
Пилях се дълго между
този свят на сивота... ...

Текст: София Паниду
Музика: Ленка Песку
Ходят, бродят нощем подивели
караконджулите – грозни, зли.
Ходят, бродят и по наше село ...

ГЛАВА 11
ВИЛАТА
Един ден Дана ми се обади:
- Доколкото знам, скоро ще бъде рожденият ти ден? - попита тя, знаейки много добре, че след седмица ще навърша двадесет и три години.
- Да - потвърдих. ...

Ich wollt’, meine Schmerzen ergössen
Sich all’ in ein einziges Wort,
Das gäb’ ich den lustigen Winden,
Die trügen es lustig fort.
Sie tragen zu dir, Geliebte, ...

Grabschrift auf einen Gehenkten
Hier ruht er, wenn der Wind nicht weht!
Gotthold Ephraim Lessing
извор;
https://de.wikisource.org/wiki/Grabschrift_auf_einen_Gehenkten ...

Come ho già detto i figli di nonna Maria non riescono a staccarsi dalla loro terra madre e si incontrano nei fine settimana, senza concordarlo, ma secondo me in virtù di un accordo tacito che li riunisce come una grande famiglia ogni volta che è possibile.
Siamo tutti presenti o quasi. Il cortile è ...

Жмръц се събуди посред нощ. Без причина. Седна и стъпи на студените камъни в красивата си къща. Запали цигара. На светлината от кибрита видя и причината. Любимият му котарак Марвин, късокосмест сив Тигър, беше станал на топка. Напълно вцепенен. С очи като палачинки. Гледаше към входната врата.
Очакв ...

Заспа ли? Аз още те обичам...
Не те завих, а много е студено.
Очите ми не те предричат,
ръцете ти – не са за мене.
Сънуваш ли? Отново съм без дрехи, ...

Кархан избърса меча си в дрехите на последния труп.
- Сега доволни ли сте? - просъска. Не беше гневен, напротив. Раздаваше възмездие по неговия си начин. Битката бе лесна, не му достави удоволствие, но беше по-добре от нищо. Осемнадесет разбойника, настъпващи хаотично, без организация, без дисциплин ...

Баба има корона, ама хич не и дреме.
Тя отдавна я носи и си няма проблеми.
За какво е настръхнал обаче човека?
От корона се страда не само пет века.
От короната страдали даже преди Христа. ...

Хората, имащи ценз на хартия, рядко признават онези, които имат ценз от Бога! Дарените свише, независимо в коя сфера на живота... често биват оплювани и подигравани от образованите. Заплатилите в кеш (и натура) за своето висше образование, презират талантливите хора, които са получили всичко даром о ...

Вън небрежно дъждът преваля,
грациозно попи във тревата...
Капки две той остави в стъклата
и след него се спусна мъгла.
Капки две - автограф за любов, ...

КОРОНАВИРУСЪТ ЩЕ СКЪРШИМ ~ песен за казачок ~
(хумор и оптимизъм)
Автор – Величка Николова – Литатру
Вирус красен и прекрасен
е с корона на главата. ...

В момента буря - вирус ни връхлита.
В преносен смисъл, тя е със корона.
Неизвестност и обърканост преплита...
удобно разполага се на трона.
И хукнаха невежи хора, егоисти, ...

Когато старият петел изчезна, с него изчезна и радостта във фермата. Нямаше кой да разлайва кучетата по малките часове, да буди стопаните в ранни зори, да воюва нескончаемо с гъсока, да разкудкудяква кокошките. Над птичия двор легна някаква особена, унила тишина. Сутрин, когато Мария пуснеше кокошки ...

Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...

Трябва да променя няколко неща,
защото нещо пропускам
А какво ще стане, ако лъжа,
да ти кажа, че всичко е наред?
С всеки един ден се приближавам до гроба ...

Знам с устни да лекувам любовта.
Тя нежно поглъща чувствата ми.
Вървя до теб прободи ръцете ми,
тялото ми и дущата ми спаси.
Ранена съм и чувствителна на думи. ...

Кому сватба, кому брадва,
точно казано секира.
Луд на шарено се радва.
На кого му се умира?
След изгубените битки, ...

Годините са цифри на хартия...
А колко жив си определяш сам.
Да бъдеш е благословия...
Празнувам тихо в моя храм.
Жена съм се родила... ...

Недей ме кори за белия стих!
Аз, както добре го е рекъл поетът,
„... стихове пиша, тъй както умея.“
Започвам да пиша, без сам
какво ще излезе накрая да знам. ...

Не ме убивай.
Не ме потъпквай грозно на земята -
аз не съм цигарата в устата ти,
въпреки че тайно ѝ завиждам.
Тя има главното предимство ...

Вали. От оня ситен дъжд, дето хем мирише на ноември, хем като се лепне за косата ти измъкване от мокрите му целувки няма. Тръснеш глава насам-натам, свреш врат в яката на връхната си дреха и току усетиш дъното на Марианската падина сред локвите на този свят. Обувките ти жмръцкат, от чантата ти капе ...

Облече най-хубавата рокля от гардероба. Беше светлосиня. Боже, стой ми прелестно, този цвят ми отива, помисли си. Каква съм красавица... Трябва да си пусна дълга коса, с късата много не се харесвам, да, определено ще си пусна дълга коса. Сега да сложа грим в тон с роклята…все още е ден…гримът трябва ...

В петък всичко ще бъде наред,
тази седмица все ще приключи,
може би пак ще стана поет,
може и чудеса да се случат.
В петък вечер покривки блестят, ...

Дъхът ти сладък как желая... да докосне моите очи.
Да погали мойта буза... да пресъхнат пустите сълзи.
Искам пак да те почувствам... тук, до мене да лежиш.
Дъхът на пресекулки да излиза, да забравя какво е да тъжиш.
Ела по-близо... дъхът ти нежно с моя се преплита. ...

Есето е кратка форма, а аз ще се опитам да съм още по-кратка. Имаме извънредно положение. Арестувани сме за месец от корона вируса. През това време ще свалим маските, ще развържем въжетата и ще махаме с опашки. Свободно! Без срам! Ще кажете, че всички сме хвъркати ангели и нямаме дяволски опашки, ам ...

Край на всякакво съмнение -
извънредно положение!
Въпреки, че не сме кралство
с коронясано нахалство,
ще търпим каквото кажат. ...

Чиракът на Дявола дойде -
уродлив Меркурий без криле
хилаво брадясало джудже
с комплект за първа помощ за сърце.
С гротескно криви плашещи зъби ...

Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...

І.
Крачеше бавно, сам, скрит в тъмните ъгли на нощта.
Една болезнена умора давеше всичко в него: колкото по се опитваше да я оправдае, толкова по-непоносима ставаше тя. Така, крачка след крачка, кръгът отново се затваряше. Усещаше мускулите си сковани и нежелани – бяха като някакъв излишен товар, ко ...

Гняв и желание за мъст,
се надигат в мен.
Огънят започна да ме изгаря,
душата ми да се лута и мая.
Исках да унищожа ...

Попитали мъдреца:
- Как да вляза в душата на любим човек?
- През рана!
- А,ако няма рана?
- Направи я!

Една горчива мисъл ме терзае
за нещастния беден народ -
колко още неволи трябва да трае,
докато намери спасителния брод?
А преходът е буен поток ...

Петък, 13-и, е. Ходих до BILLA.
Положението е просто фантастико...
Дядо набухал количка със пиво,
лелка се нахвърля на пастите.
Десет кашона със макарони. ...