Дърветата са вече жълти,
а вятърът все още - топъл.
Остаряло, лятото се сърди
със последен и отчаян вопъл.
През септември... ...

Днес синът ми имаше изпит. Дистанционно ! Заради коронавируса и карантината !
А сега, свири на пианото песни от Йосиф Цанков !...
Не зная къде е намерил сборника, затрупан между купища други партитури с ноти! Преди много години бях го купила …( беше толкова отдавно, сякаш в друг мой живот)!
„ Сборни ...

Настъпи поредната обичайна вечер. Лорелей тъкмо бе приключила с доклада си пред Ноа и двамата обсъждаха дреболии. Изминалите дни бяха повлияли положително на съпруга ѝ и той се бе възстановил почти напълно. Лорелей изпита голямо задоволство, гледайки го как седи в леглото с лице, изпълнено с енергия ...

На Созопол калдъръма топъл
помни още стъпките ми боси,
младостта ми със любовен вопъл,
с неизречените ми въпроси.
Споменът за сладко от смокини ...

Харесваш ли живота предвидим?
Мъждукайки в самотно отчаяние,
откри ли шапката си невидимка
и път към своето призвание?
Ще повториш ли живота свой, ...

Не съм ти казал всички думи,
които по неволя измълчавам.
Те винаги се пръкват ранно сутрин,
в сънувани по тебе, блянове...
А после се пилеят като пясък. ...

Господи, помогни ми да забравя тези прекрасни очи,
Тази усмивка чаровна и тези черни коси.
Помогни ми, Господи, да забравя деня,
когато целуна ме нежно и когато отворих сърцето си
за едно чувство безмерно. ...

Помня как нервно погледнах часовника си. Времето беше ветровито, а клоните на дърветата играеха непримирим танц под аранжимента на силния вятър, който свиреше своята разпокъсана мелодия. Стоях и чаках поредния нежен залез. С изящество бях смесил в чашата си Аперол, сода, три кубчета лед и резенче ли ...

Чувах на моменти часовника така,сякаш той беше в стаята-а не беше. Стоеше долу,окачен на стената, на долния апартамент.
Всяка секунда се подчертаваше остро и рязко,като че ли ми напомняше,че времето ми изтича.
Бях грешна,бях много грешна,не уважавах, осмивах,хулих. Пиех като за последно,пуших като з ...

Became Mucho
Земята ще изгубя под краката си
И въздуха ще секне в гръдта ми
И устните ми до болка впити
от теб ще пият ...

Тя възпитано е и добро момиче,
във градината е най-красивото кокиче.
Но желание мръснишко в мен събужда.
Леле, колко ме възбужда
допира на бялата и кожа, ...

Пием разни реки. А да плувам не мога
и люлее ме жадно едно огледало.
Над косите ми мокри виновният облак
влачи бавно, простреляно, своето тяло.
Две различни реки на планети далечни. ...

И там ще забият камбаните тленни,
целувка последна ще моли за милост.
Очите ще искат да видят последни
думите мои облечени в нежност…
Сега съм самотна и пея безмълвно, ...

Трябва в доброто да се вярва,
в противен случай си загубен ти,
да се бориш ти докрай трябва,
могат да се сбъднат твоите мечти.
Ако нея я имаш, човече, път ще има, ...

Детски писък разряза нощта,
натроши се в парчетата хладни.
Незлобливо се плисна кръвта,
покосена в очи тишината пропадна.
Избор майчин под груба ръка ...

Ей това ми е тайната!
(ПАри въглен дланта ми.)
Всичко мога без тебе.
Да си нужен? Едва ли!
Някакви сантименти ...

С трепетна нежност - за силни жени неприсъща,
на изтънелия от недочакване праг е сама.
В свойте разплакани сънища тя ме прегръща -
мама - светличе, по дългият път - към дома.
Прелетни птици, тя храни - за мене ги пита, ...

На път съм днес.
Не зная накъде.
Защо- не знам. И колко ще ме няма.
Ще съм без теб
багажът - риза-две ...

Музика и текст: Тодор Трайчев
Изпълняват: Т. Трайчев и Джина Иванова
Аранжимент: Б. Иванов
Песента е вариант специално за юбилея на Т. Трайчев , песента е изпълнена февруари 2020г в Студио5 на НДК.
На концерт по този случай. Възможно е и да се е получил по-интересен вариант от предишната песен с тов ...

Smooth Jazz

https://www.youtube.com/watch?v=WCzQa-NxmC4

Вчера пак отбелязахме Деня на Ботев и геройски загиналите за свободата на България. Пак виха сирените. И пак забързани в делника, затворени в проблемите си, под тежестта на ежедневието, мнозина дори не спряха за миг да се замислят. За миналото, за Ботев, за себе си.
Защото ние мерим света със своята ...

Тихи думи
Нежни струни
Ухание на близост
Прегръдка от дихание
Рояци пеперуди ...

...
Ще бродя окъсана, удряна с камъни,
ще почерня утрото – няма да спя.
Ще паля огньове, ще ритам мравуняци,
ще буйствам, ако ни заловят. ...

Силните жени не плачат!
Те гордо устояват своя път!
Където падат другите, те крачат!
Не искат и не могат да се спрат!
Силните жени не страдат! ...

Сред колеги и колежки
в поетичните среди -
денонощно, без забежки,
Надя, стихове твори!
Тя, отглежда котки с куче, ...

... Имам дъщеря. Таня. Добро дете. Никакви проблеми с нея! Расте като гъбка! Незлобива, мила, добра... Чурулика из къщи, и скача като катеричка. Изобщо .... Радост! Един ден си дойде разплакана. Скри се в стаята си и не излезе до вечерта. На вечеря почопли, почопли в чинията си и се скри в стаята си ...

Писмо намерих,
в пощенска кутия стара,
забравена на черен път.
То беше като птица бяла,
изгубено, уплашено до смърт. ...

Не давай да ме посещава Самотата,
залости врата и я прогони.
Аз за нея време нямам,
ала за теб ще имам винаги.
Нека черните ми мисли порозовеят, ...

Имало село далечно, високо из планината.
Дошла във него Вестина, на Генко Делев снахата.
Син му се кога ожени, в селото никой не знае.
И никой нищо не казва, всеки мълчи и си трае.
Кога Вестина излезе, мъжете гледат по нея. ...

Изписани, ден подир ден —
страниците на живота.
С любов поетът — променен,
Изплита вярната посока.
Младеж поседнал е във влака, ...

Осмислят ни без шум живота,
невидими са малките неща.
Усмивка или просто цвете,
да ни погали с мъничка ръка.
И жестовете с нежни капки, ...

Дай ми...
Глътка дихание от себе си
И нежния сноп лъчи на очите ти
Искам...
Да извайвам лицето ти със ръце ...