Зимъска щом пуши комина,
към блюдо “зурличка от Грух”
добавя ли рой витамини,
ще вдинат те бойния дух.
Та четвърт от зеле нарязвам, ...

Разпадна се нощта -
на преди и сега.
Вдигна платна
далеч от брега.
Минути преди да зазори ...

Вината да изкупиш ли?
Каква илюзия.
Невъзможно. Като да поправиш грешка.
Съвестта е състезание по самозалъгване.
Ранил ли си, това е. ...

Любовта
Любовта започва като поточе,
после се превръща в ручей буен.
Вулкан изригващ и клокочи,
огънят изтича и тогава вече си влюбен. ...

Забегналите делници
се скитат из безкрая,
може би те тайно
мечтаят си за Рая.
Ще се превърнат в спомени – ...

Тя е тиха и смирена,
не обича много шум.
Зад кулисите е скрита,
но пронизва ни като куршум.
Убива в нас тъгата, ...

Хип-хопът е начин на протест,
не е само псувни и себеизразяване,
хип-хопът отразява живота ни днес,
той е като свещ в задника на свечеряване.
Романтика с брутално измерение, ...

Днес в главата ми е тишина,
лудата е с вързани ръкави
и не бяга с рошава глава,
изтървана само по пижама.
Хаосът е доста подреден, ...

Тихо, бавно, тъжно крача
и не мога лесно аз да се съвзема,
за тебе скришом нощем плача,
отиде си и не мога още да приема...
че те няма, няма вече, ...

От злато са подковите ти конче мое,
а гривата - искряща, тънка свила,
но вързан вятър си, а бавна смърт -покоя,
змия потайна пие твойта сила.
Усойно, тъмно е в човешките обори, ...

В живота на всеки човек има нещо, което го променя. Изкоренява старите навици, с които е живял много години. Промяната често е свързана с трудности, но винаги е породена от намерения към по-добро.
След дълго време на безгрижен живот, Павел бе пред избор на трудно решение. Той работеше в строителство ...

Забравихме звука на тишината ...
... в шумното ни време, де идилия такава,
да намериш тиха маса в ресторантче китно
и да помолиш за менюто, да избереш питието
за дамата коя е с теб и за душата своя ...

Докоснеш ли ме, в миг ще се превърна
на утрото ти в лек, попътен вятър.
Изпиеш ли ме, дъждове ще сбъдна
в мечтите ти за плодородно лято.
Целунеш ли ме, като две пчелици ...

Русалка бях,
волна носех се
по морските вълни
и там на брега теб съзрях...
В мой блян превърна се, ...

Напред, астронавте, превземай всемира...
Да не трепне ни мускул по мъжко лице.
Под твоя скафандър трепти и пулсира
и моето буйно, непокорно сърце.
Лети и за двама ни към пътя млечен, ...

Очаквах те - красива, нежна
да дойдеш ти при мен
и душата моя безнадеждна
да намери своя ден
Очаквах, но това не стана ...

Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...

Стоях пред дивно езеро през май,
все още лилиите не цъфтяха.
Вълните на отсрещния му край
със слънцето играеха – блестяха.
Тревата бе се ширнала навред – ...

Когато Истината ни докосне
в Полусъня,
а жадни спомени сънуват, че отпиват
от новата Мечта
жива вода... ...

рецептата
по същество
за
съвършено общество —
Любов и Обич ...

Румена мома с върбова снага
вървеше с менци към чешмата за вода
и пееше си песен, шепнеща надежда,
пееше и мокреше със сълзи своята одежда...
Търсеше по нея свойто либе- ...

Има чудни имена,
тук на село, във града.
Митко, Петър и Мина,
но Иван е по-така.
Има много имена, ...

сам по себе си
звезда е Витлеемска
всеки Ботев стих

– Мен можеш да ме оставиш на отбивката преди града. – обади се мъжът, полеждайки часовника си. – Къщето ми е навътре в гората и ме чакат. Сигурно ще се радват да ме видят. – Той прокара пръсти в косата си. Едва сега жената забеляза, че изглежда хубав този човек, а косата му сивееше като на вълк един ...

Моя вещице,
недолюбено малко момиче
което бере минзухари
и в косите си кичи върбички,
как зарязваш сандалите си ...

6.01. - 172 години от рождението на Христо Ботев
МОЯТА МОЛИТВА
"Благословен бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата, ...

Българският народ трябва да намери своята река Йордан. Вкупом да се потопи в нея и да се пречисти един път и завинаги.

Колко зими до днес преживях,
колко пътища снежни изринах.
Колко истини земни разбрах,
но Отвъд и така не преминах.
Дълго плаках и дълго се смях, ...

Не те познавам, ангеле мой верни,
но знам, че ти до смърт си ме обичал,
от битките крилата ти са черни.
На гарван май съвсем си заприличал.
Какъв ли да е бил греха ти смъртен, ...

5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...

Сънищата станно как завръщат ни
в спомени, а беше сякаш днес –
думите, с които се прегръщахме,
чакани от влакове - експрес!
Няма да ги върнем и целувките... ...

Не знам какво ми стана
Нещо случи се със мен
Любовна лудост ме обхвана
От любов съм сякаш заразен
Хей, момиче, спри, не бягай ...

Твоя бях до невъзможност!
Твоя бях, но не разбра -
всичко между нас е много сложно,
и всяка радост има си цена.
И грешна бях до безусловност! ...

Не сънувах често, не и по много,
но тази нощ в мен има мъгли.
Едно желание някак си старо
Си търси място пак да излезе...
Не те виждам, не те чувам ...

Твое е сърцето, за теб тупти нощ и ден,
всеки твой поглед пулса ми ускорява,
кара телата ни от страст да горят
и любовта заедно да празнуват.
Без теб не мога, твое е сърцето, ...

Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...

Изоставих пътеките гористи отдавна.
Не изкачвам вече стръмни върхове.
Предпочитам да вървя спокойно по равно
без да изпитвам излишни страхове.
Върховете са присъщи на младостта. ...