Петък.
Летя. Като птица. В кафез. В самолет съм. Магдалена държи ръката ми. Минаваме през турболенция. Лека. Тя се привежда към мен. Шепти в ухото ми. Разбирам, че не се страхува от смъртта щом ще умре с мен. Разсъждавам дали ако започнем да падаме ще усетя удара със земята. Или ще загубя съзнание в ...

Сложно, твърде сложно живеем. И от там идват всичките ни беди. А може попростичко, по-нормално да се живее. Най-напред да започнем с речта. Да разберем, че да казваш каквото мислиш и да мислиш каквото казваш не е едно и също.
И да опростим взаимоотношенията си. Така и децата ще са по-наясно със свет ...

1.
Рекох да се пенсионирам. Някак си… Не ме удовлетворяваше вече работата. Средата, целите и задачите, натискът отвред, усещането за мръсни игри и корупция в директори, инспектори, всякакви просветни чиновници, съпруги на важни мутри и „бизнесмени“, отличаващи се с некадърността си и нежеланието да ...

Здравей, приятелко моя, здравей!
Пред белия лист отново стоя.
Безброй неща искам да кажа -
с кое да започна не зная.
Грипът? Бежанците? Войната? ...

Люлее пътник срещу вятъра стебло,
а споменът – болящ до корен,
препъва го с последното листо,
но път не гледа синьото отгоре.
Завърта по часовниковата стрелка ...

В дъжда... във мрачното му време
умеем да се крием толкова добре.
Крием чувства си, крием празнините...
капките ще скрият тихо и сълзите.
Без да протестира нищо вътре в тебе, ...

Господи, чуй ти мойте думи,
умилено пращам, аз към теб,
помогни да помня твоето слово
и да мисля само за напред.
Молитва към тебе, аз изричам ...

Най е хубаво със тати,
най е хубаво със мама.
Дружни ли сме страшно няма
и без злато сме богати.
Най е хубаво във вкъщи, ...

"Измити в невярност",
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...

на Йоана
Моя тъжна любов, добър ден,
вече нищо добро не ти нося.
Аз съм скучен до болка рефрен
и кълбо от банални въпроси. ...

Бяха вече слезли от самолета, взеха си куфарите от лентата, минаха и през паспортния контрол и тръгнаха към залата с посрещачите, където трябваше да ги посрещне Антъни. Но изведнъж Виктор чу отчаян вик за помощ. Отначало изобщо не разбра откъде идва, но когато погледна към един от коридорите, викът ...

Добър вечер тъга...2
А вечерта е тъжна и самотна,
като жена останала без ласки,
без цел и без мечти в Живота,
с надеждата – да оцелее някак си... ...

В Пустинята...2
В някакво Безвремие измислено
някога суетно преживях
и любовта, и тръпките ѝ вихрени,
но ме затресе скука и от тях... ...

преминах
през всички
континенти
държави
мегаполиси ...

При игра на "Народна топка", един от третокласниците се подхлъзна. Загуби равновесие и падна върху стоящата в близост възпитателка. Докато се изправяше тридесет и шест годишната жена усети някакво хрущене в коляното на десния си крак, но не му обърна внимание. Огледа уплашеното момченце от всички ст ...

Дали жарта ми беше само воля
цената да платя, да оцелея...
Съмняваш се навярно бях ли твоя,
прескочих както нас, така и нея.
Въздай ми, Боже, милост, утеши, ...

Един младеж продавал музикални плочи на улицата и всеки ден се запознавал с различни хора. Един ден при него дошла една девойка, която търсела музика от търговец. Младежът като чул желанието ѝ първоначално се ядосал, защото решил че тя му се подиграва, но след това размислил и решил да продаде все п ...

Вижте се в какво сте се превърнали нямам думи направо,шматки не ви ли е срам ве?
Помниш ли, когато бяхме лапета по ръцете и краката с рани,по лицата одрани,но въпреки това засмяни.
Сети ли се мой наши и ваши?
В час играхме на фунийки, а сега само филми с предателства и интриги..
Бяхме задружни делях ...

Всеки дом има в албума
или нейде в хола поставена,
снимка с изписани думи
преди години направена.
„Честит осми март, мила мамо!” ...

Времето*...
Когато във лятната вечер далече
ме води объркана в транс мисълта,
решавам, че време отдавна е вече
да тръгна след нея възторжен в нощта... ...

Полубрат и полусестра,
полумайка и полубаща,
с една дума - полурода!
Полуистина и полулъжа,
полумъж и полужена. ...

Пролет, слънце и цветя,
алея в парка, той и тя,
навежда се и със кокиче,
дарява своето момиче.
Кариера, сватба и деца, ...

Барът в който вечер
пиеха само мъже, защото
никоя жена не посмя
да седне при тях...
Уютен, обикновен, ...

Дяконе, ако някой път
Бог те възкреси,
не идвай в този свят
на алчност, мекерета!
Не вечност, а парата - ...

Ти истински ли си? Или илюзия?
Лице на ангел и душа на демон...
Промъкваш се неканен нощем
и само в тъмното си предан.
Почти утопия, почти реален, ...

Излязох да си прочистя ума. Безуспешно, разбира се… Колкото и път да извървя, винаги спирам на една и съща гара. Гара, на която знам, че може би в този живот няма да сляза на нея, но въпреки това не подкарвам влака, а просто си стоя на нея и наблюдавам от прозореца. Тайно... Добре познавам тази гара ...

Не искам от тази любов!
Безвкусна с дихание вяло.
Не искам да моля за зов!
Да бъда на твоето рамо.
Не искам мечти без искри! ...

– Ти си каликандзър – обяви неочаквано тя. – И този път ли ще унищожиш света?
Роджър Зелазни, "Безсмъртният"
Не съм самичка, а пък ми е скучно –
в харем закрит ми вехне младостта.
Евнусите напяват благозвучно ...

Ще завали
Земята ще изгнива.
Тревите ще
израстват,
А ние ще мълчим. ...

Не се ядосвам, че е понеделник...
Не ме е яд, че петък е далече...
С "Кога ще дойде другата неделя?!",
деня си не претупвам скоротечно.
Във вторника не гледам с поглед кисел, ...

Птиците пеят,
дъждът си вали.
А хората живеят,
както преди.
Има нещо ,различно, ...

Денят незабелязано е свалил светлите си дрехи. Преоблякъл се е в мрак. Пропуснал съм голотата му.
Нещо ме събуди. Буди ме вандалски акт. Подбудите са хулигански. Лампата над мен светва като прожектор в нацистки концлагер. Някой ми го причинява. Нещо. Човешко същество с нечовешки намерения. Извършва ...

Ако човекът не изпитваше страх, може би щеше да се радва на всичко, което му поднася живота. Щастливи и спокойни, хората щяха да изживяват своите приключения. Нямаше да знаят, че съществува риска. Нито да пресмятат кое е опасно и кое не.
Страхът е с нас още от детските години. И расте заедно с нас. ...

То не бяха кризи...
бедствия... палежи!
Чакащи за визи,
истински грабежи!
Стогодишни суши, ...

Ужасно искам да те заболи!
И адски съжалявам за очите ти.
Защото цял живот броя сълзи,
във погледи от необичане...
Аз днес съм наранена птица. ...