Бели стоици
закрилят, спасяват и
душесближават!
Бели, сърцати
и духом богати, и ...

Спомените... 2
Много време ме измъчва
спомен неизменно скъп
за една моряшка кръчма –
в хоризонтите отвъд... ...

Последен ден е.
Чакам да се стъмни.
По навик, пак, отварям си бутилка.
Отпивам глътка,
но едвам преглъщам. ...

„Саморасляк” ме наричахте, хóра.
Днес за обидата не ви коря.
Злата орис така е решила –
саморасляци... безброй навред.
Можех дълго да стена и да плача. ...

Кой от нас предположи, че ще станем големи?
Който може го може и така занапред.
Уж сме в същите кожи, но с различни проблеми
които решаваме за да бъдем наред.
Петдесети звънец огласява простора. ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА: РОЯКЪТ
Миеранианската заплаха, за която никой не подозираше, вече наближаваше Себур Наг. Миеранианците бяха организирали своя рояк. Те разбраха, че могат да се прикачат незабелязано към някоя малка транспортна флотилия от кораби край Киклук Сор – граничната планета, отвъд стот ...

заля реката
на човечността с възторг
и необята
преля реката
на сърдечността и с плам ...

ГРАДЪТ ДНЕС - 22 ЮЛИ 2020
Автор – Величка Богданова – Литатру
Гъмжи градът, от нощем та до вечер.
Крещи площадът. Пълни се с народ.
Не се страхува от ковируса вече. ...

Дали на кок или на плитка, в косите си звездите носиш
и лудостта във тебе митка - за нищо няма да се косиш! :)
Щом сгазиш лука без сандали, плети чорапи да ти мине.
Пляс-пляс въртете се педали - това е самодисциплина!
Дъгата нека да си свети, ти чаткай с новите чорапи ...

Щом дойда бяла и невинна
Автор – Величка Николова – Литатру
(На моя мил съпруг Тру)
Щом дойда бяла и невинна
от неизвестни светове – ...

Защо да мразим толкова е лесно
и повод даже често не ни трябва?
И чуждото нещастие е нещо,
което случва се... да ни зарадва...
На лъжата лесно се попада в плен, ...

Когато небето целува морето,
с милиони искри то любовно трепти,
вълните екстазно примират,
прибоят в скалите утеха намира.
Хоризонтът в безкрайност прелива, ...

Къщата бе голяма за Лазар. Той живееше сам. Повечето стаи бяха заключени и ежедневието му минаваше в кухнята и хола. Много рядко, когато бе изморен или тъжен, той откючваше една от стаите и единственото, което искаше бе да се потопи в миг на спокойствие.
Юли. Топла вечер. Умора се разливаше по тялот ...

Понеже все нанякъде забързана,
разбивах си носа и коленете,
със пъстра прежда, от години, вързани,
виж, зрелостта чорапи ми оплете.
Откъснати нехайно, от дъгата ми, ...

Буден съм, но още май не ми се става.
Мисля си урок че Мери заслужава.
Не да отмъщавам, но пък все вини ме.
Бил съм беладжия! Нямам ли си име?
Чувам лай на куче. Вежен ли ме вика? ...

Разтворих аспирин на морна вечер.
В очите – плувнали пожари.
Да, су́шав юлски ден и крак повлече,
та вятърът я доожари.
Луната пе́ри се. Мурафетлийски ...

Пет Шоп Бойз - То е Грях
Далечен поглед като хвърля аз,
към живота си назад,
вечно чувството на срам долавям,
винаги аз бил съм обвиняван. ...

На никой никога не завидях,
със свой аршин не мерих чужди сметки
и времето за дишане ценях,
от Хамлет до смеха на Риголето.
Минавах край различни тишини, ...

Живели в малка квартира с детето си. Времената били такива. Кризи и недоимък. Или може би на тях нищо повече не им трябвало. Обичали се истински и се подкрепяли. Той все ѝ повтарял, че любовта му е по-силна от живота, а тя се усмихвала и му отговаряла, че е всичко за нея. Били млади и влюбени. Живот ...

и в на осѝте
гнездата — Тя — Бла̀гата
вест — най-блага̀та

Незнайно как, след като Камъкът бе претопен, той придоби духовен разум и способност да се придвижва от едно място на друго, а също и да променя големината си. И като видя, че всички останали камъни бяха взети, за да възпълнят небесата, а той единствен остана неизбран и непотребен, Камъкът се изпълни ...

Откраднах ти бремето,
подносих ти времето
със някакъв странен стомах
напразно
отминали ...

Редят се дните,
броеница,
животът ги отпраща
със усмивка или яд
и после отбелязва ...

- Този андроид можеше и да убие Зорин. Но го изпуснахте. Провалихте се, когато Ви беше в ръцете и пропуснахте уникална възможност – гласът на притежателя му просто беше бесен.
Лицето му все още не се виждаше. Но сянката, хвърляна по него беше зловеща.
- Крис, ти си мое второ аз. Аз никога няма да ст ...

Пареща рана в едно дете стои.
Расте със него.В очите му въпроси.
Влачи – детство, младост - да прегори.
През живота за други рани – проси.
Парещата рана в една жена стои ...

Още в Стария Завет Бог обещава да бъде благосклонен т.е. отзивчив, състрадателен и доброжелателен към онези, които нарича „свои“, които Го зачитат, вярват Му и са готови да изпълняват Неговите изисквания: „ Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; ...

От облаците сякаш слезе,
обгърна ме сладка мъгла,
топъл вятър зашушна из мене,
небето ми дъжд закопня.
И усетих, че зимата всъщност е ...

Една звезда сега ме вика
от тоз далечен небосвод.
И с всяка дума на езика
претеглям своя си живот.
Вървял по земен път до тука, ...

Доказано съм негодник. Никога не споря по този въпрос. Трудно се плува срещу течението. И срещу фактите. Като си признавам, не се надявам на прошка, а на това, че все някога ще се променя. Според Дара ставам за приятел, но не и за мъж. Обаче иска да има дете от мен. Вероятно симпатиите ù към персона ...

IV
Нейният прекрасен рицар!...
Вулканът на чувствата, заспал повече от двадесет години, неочаквано изригна с неподозирана сила и горещата лава потече по вените ѝ…
Отпусна се трепереща на леглото… Цялата ѝ самоувереност на зряла жена, която след по-малко от две години щеше да празнува своя петдесетго ...

Ставай, Белчо! Развиделява вече! Утринният хлад гони нощните ти кошмари! Дори не ми ги разказвай! Нали знаеш - до обяд сънищата не бива да се разказват! После, след пладне ми спомени за Роко, кученцето, как си го сънувал, живо, и за дъщеря си (като малка), как плаче, докато ти и майка й се карате. Н ...