Когато слънцето усмихнато изгрее,
с букет от бляскави танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в слънчева картина,
любовта на две камбанени очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...

Трънливите ни плетове бодат,
полека любовта ни ослепява,
но тя и пипнешком намира път,
и в тъмното се учи да прощава.
И носят бели гълъби перца, ...

ПРОШКА ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА
Защото не е време за лъжа
и става малка земната обител,
аз днес намирам шанс да потъжа
за мравката, пребродила лехите, ...

Цяла нощ от свистяща тръстика,
тъжен вятър кошове си прави.
Мокър нос във ръцете му тика,
нощен дъжд. Та плача да забрави.
А звезди, като пилци се скриха, ...

пролет след пролет
клоните по-натежават
от цвят и надежда
*
опустял град ...

Мръсницата във мене проговори,
заспала беше петвековен сън.
Заспивах със невинността на бебе,
леглото ми простенваше за мъж.
Но някой викна и тъпан удари... ...

* * *
...Внимателно провря тънкото си тяло на момче в пролуката между ръждясалата решетка и грапавата скала. Пое дълбоко въздух, но тихо - искаше да остане незабележим. Сякаш си даваше сметка, че с някое необмислено движение може да събуди забравените си страхове, притаили смразяващ дъх нейде пред н ...

Днес не съм ти симпатична
Днес, навярно ще мълчим.
Не е страшно. Имам книга.
Слушам даже глас любим.
Да горчи ми, но е тръпка ...

Вирус страшен плъзна.
Българин от дума не разбира,
със хартия гъзна
той реши да го стопира.

Недейте да вините ветровете,
ни бурите, ни луднало морето,
че дива мощ с енергия напира,
а сетне болка в яростта прозира.
На битието и небитието ...

Човече, спри се! Бързо остаряваш –
в амбиция за власт и за пари.
Косите твои рано побеляват.
Очите уморени погледни!
Но ти не можеш! Днес са ослепели. ...

Ще тръгвам аз. Почти съм на вратата.
Не ми остана нищо за раздаване.
Оставям ти бурканче светещ прах,
от паднали звезди и Лунни камъни.
Поисках да остана, вярваш ли? ...

Таз "корона” украсена с добродетели,
потъпкана е днес от лъжесвидетели.
Но истината е кат' дневна светлина,
рано или късно огрява всяка душа една.

Аз и ти – едно цяло,
но аромататът на шоколадов рай
ни отведе към свят на нежности и
пъстри мисли един за друг.
Ти бе реален, а аз – ...

Реално, аз съм ничий.
Напразно ме превземат.
Изгубен крясък птичи,
в неписана поема.
Реално, съм самотен. ...

Бих искал да можем
със теб да вървим
от тук до края на дните!
Желание имам, но нямам сърце!
Уви, то навек е пленено! ...

Впивам твоите устни,
цветовете сляха се в синьо
като чисти мечти.
въздухът на глътка.....
топло е в прегръдката ти, ...

ГЛАВА 12
ПОСВЕЩЕНИЕ_1
Дана стана, приближи се до мен и, протягайки ръка, рече:
- Хайде, скъпи, ела с мен!
Станах, тя ме хвана за ръката и ме заведе на втория етаж. ...

10.
За учителите ще споменавам и натам. По-важни са учениците. Защото учителите са скелета на едно училище. Основата. Здрава, права – имаш база за силна и красива фигура. Но силата и красотата идват от мускулите. А това са учениците…
Няма да разказвам натам по години и випуски. Ще обобщавам – и ще с ...

След разобличаващите харипотъровски разкрития на вица вице Дончев,изкарали на светло тъмните сили, пречещи на виртуалните властови успехи,признавам – аз съм един от тези тъмни сили. Аз клатя държавата. В косвения смисъл на думата. В прекия го прави правителството,барабар с депутатите си. И, като се ...

Давай, докосвай... подпалвай всяка част.
Искам въздухът в стаята да натежи от страст.
Пръстите ти по крака ми лазят... бавно се катерят те по мен.
Силните ти ръце сякаш ме пазят...
Всяка нощ... страстно... всеки ден. ...

Когато вечер над гората
полъхне повеят несмел
и трепне, като лист тъгата
по рицаря от моя сън...
Гръдта ми сякаш с остър трън ...

Вавилонските кули на сърцата ни се сриват, приятелю! При всеки настигащ ни ужас, война, земетръс, потоп. Миг затишие и човечеството започва отново да ги строи, интелектуалците - да ги пропагандират. Ето, в тази неподатливост на нашите сърца, в тази невярност, в това перверзно желание да надникнем та ...

Някакъв мерзавец,
но дали е китаец,
от незнаен град
тая гад
изпрати ни чума, ...

Въртя се, въртя се, няма и няма! Бяга ми сънят и това е! Ами, няма как, ще броим овце! И почвам….една..
- Здрасти! Аз съм Éдна.
- Моля? Коя си? Какво правиш тук?
- Ми нали ме повика! Аз съм Éдна. Абе, много сте странни това хората! Висши били! Какво ви е висшето? Повика ме – дойдох! Как можаха да ме ...

Защото всички искахме да сме царе!
Затуй от някъде някой запрати ни корони!
Сега седим закичени,
за смях ли,
за плач ли, ...

Дали, да се плашим
от тази зараза?
Не! Ако мъничко
свием си ,,аза"
Нека не бъдем ...

Не, той не те обича и признай че
сега, нелепо късно осъзнаваш –
за него ти си плюшеното зайче,
което още си държи по навик.
Стоиш във ъгъла на паметта му, ...

Стана синьо, почти до безбрежност,
сля се бурно море с' синева,
не съм виждала толкова нежност
и в очите на тъжна луна.
На поляната рой теменужки ...

Среща...
(фентъзи)
Утре вечер, в шест без пет
във Страната на мечтите.
Аз ще съм с червен букет – ...