И тази пролет тихо дошумя -
почти близначка на предишната.
Събудиха се дивите цветя
и първите отново са кокичета.
Дъждът изми останалия прах ...

Пуст е градът.
Няма ги даже
гълъби,
псета,
котки бездомни. ...

Ще захвана тази песен
с топъл глас, но с порив бесен...
Ще е дар с любов поднесен
за любимия от мен...
Ще му кажа в миг чудесен, ...

ВЕЧНА ПРОЛЕТ
Цветна Пролет си,
първа, свидна, чакана...
Където минеш,
цветята се разлистват... ...

Познах те по думите парливи....
Познах те и по буйните коси...
Не си се променила, мила!
Дори си по-красива от преди...
Запазила си младостта си многолика... ...

А Пролетта щурмува упорито,
пространства, клони, сънища, очи...
Дали я виждаме, не ни и пита,
люлее свойте люлки от лъчи.
На Пролетта корона ѝ не трябва. ...

Искам да вали...
и леглото ми на тебе вечно да ухае.
Искам да вали...
и да виждам всеки ден как лицето ти до моето сияе.
Искам да вали... ...

Топя се, като чироз
от тоз коронавирус.
Но по- добре е с маски,
отколкото- със каски!

На пързалката в гората,
Вълчо днес се появи
с жълта каска във ръката
и с червени, нови ски.
Спря до ледената писта ...

Дъга разтопи се в полето,
с мирис на жълт минзухар
и сля се в тревите, където
всеки лек повей е дар.
Разрошил косите зелени, ...

Морето, аз и Есента...
Веднъж се срещнахме отново –
Морето, аз и Есента,
не синя, а като олово
бе разлюляната вода... ...

Аз ябълката на Едем
не я опитах.
Не се случи.
Изгониха ме с викове,
защото просто съм им скучна. ...

След дълги страдания и изтощение от кашлица, висока температура, повръщане, течащ нос и затруднено дишане, Земята най-после успя да създаде в лабораторията на природата антитяло, което да се бори успешно с най-опасния вирус в историята от зората на Големия взрив – човека.

Аз съм Хари, мъж над "Петдесет".
Женен, скромен, неосъждан.
През деня съм отруден, през нощта - стихоплет.
Сутрин рано се събуждам,
хапвам малко, но не съм атлет. ...

Тримата братя и златната ябълка - част 1: Тримата братя
текст: Любомир Николов

Орахме по къртовски с нокти земята,
небето разкъсваше тътенът глух,
събирахме, кътахме вещи и злато,
мълчаха душите – с препълнен търбух.
Дете изгладняло, подритвахме – скришом. ...

Когато всичко бе студено, мрачно. Тогава ти се появи!
И като ангел пратен от небето, погледна ме с разцъфнали очи.
Последната искра отнета в небето ярко засия!
Душата ми заплака и протегна ръце към тръпнеща дъга.
До твоето сияние застанах - знамение на бликаща любов! ...

21 март - Световен ден на поезията
Поздравявам всички автори и любители на поезията с настъпването на пролетта!
ПОЕТУ
Не пресъздавай себе си, Поете
Кому е нужен твоят малък свят? ...

Залюлей ги в добрата си песен, Земя,
да не чуят горчивия плач на Бергамо.
Под зловещия блясък на месец – кама,
днес е време за плач, а за радост е рано.
Потопен в страх и ужас е древният Рим ...

7-ми март:
Дъщеря ми е родена на този ден. Вече изтича. Наближава полунощ. В хотелската стая съм. Гледам телевизия и пиша в дневника си.
Нещо се е случило. Лошо. Коварно. Извънредна емисия новини. Властта се обръща към нацията. Спешно. Говори някакъв генерал. Не помня как се казва. С прискърбие, печ ...

Гледам в сайт някакъв оня ден, че елитарки разни щели да борят стреса си с шопингиране. Демек, ще пазаруват.
При мен е обратно – вляза ли в нагазин. Трябва да ходя като зомбиран, иначе кръвното ми бие в тавана. Рекох оная седмица да си купя нещо карантия. Нали съм осъден на смърт чрез пенсиониране – ...

13.
Цитат от днешни медии: „Едва 2 % от българските деветокласници разбират дълги и сложни текстове.“
2% разбират дълги и сложни текстове???
Ами така е – клипово мислене. Вече не се набляга на възприемане, анализ, синтез и създаване на собствено мнение. Наизустяване и бързо забравяне.
Клипче – не мо ...

Две крачета – любима прегръдка.
В шепите ми – гърдите ти свежи,
а от устните, глътка след глътка,
аз отпивам, отпивам копнежи...
Необятност чаршафено бяла, ...

Светло утро се пробуди
с нежни трели в птича песен,
чакахме го да прокуди
зимната леплива плесен.
Минзухари, гости ранни, ...

Ужасно е нахална тази пролет.
Дошла е да разнежва посред зима.
Когато още ми е рано, гол -
да се събличам аз освен във рими.
И този дъжд, така измамен, ...

- Вие сте паразит, господине, паразит за това общество!
- Но това общество е болно, драги съднико! Има твърде много желязо в кръвта и органите му отказват… благодарете на пиявиците… и се молете да намерите и за пластмасата в океаните...
***
Да обичаш Така… да обичаш пагубно…
Или иначе, пестеливо, и ...

Ароматният цвят на дървета
разжужа се над стари огради –
Пролетта на онези хлапета!
Да се чудиш как още е млада?!
Тях въртя ги Земята с години. ...

Най-тъмно е, преди да си отидеш.
Тогава тъмнината няма име.
Повдигам се на пръсти да те видя,
И проумявам колко сме раними.
На прошки се изронва пустотата. ...

На края на дните след толкова труд,
заслужи " Corona" не стана прочут.
Решиха, че грижи за тебе не трябват,
щом не се движиш и мерките ядват.
През всички години борби и несгоди, ...

По Коледа в нашия град, както навсякъде поставяха украса. Тя се сливаше с новогодишната, защото всеки празнуваше Коледа с мисълта за Нова година. Сякаш първият празник бе репетиция за втория. Украсата се състоеше в опасването на дърветата по улиците със светещи маркучи и тук-там отрупване на някоя е ...

И тревожно бягат сивите делници,
а времето се изнизва
между пръстите -
като лунен пясък...
Ще успея ли...! Да го догоня! ...

Стоя, загледан в тъмнината... жонглирам с ум и със сърце.
Едното казва да си тръгна, а другото опитва да ме спре.
Умът ми казва да избягам. Кому е нужно да съм тук?
Сърцето казва да остана, защото знае, че не ще намеря някой друг.
Трябва себе си да бъда, верен да остана аз до край. ...

Иванчо: Тате, по какво се различават истинските бракове от гей-браковете?
Бащата: По това, сине, че при истинските бракове носят халките на пръстите си, а при гей-браковете ги носят отзад.