Ах, колко лесно всичко се купува!
И още, колко лесно се продава...
За моето омачкано билетче
трагедии напяваха поети,
танцуваха девойки леконоги, ...

„Тъжиш ли?” - някой ме попита скоро.
Тъжа редовно. В малки дози. Все за теб.
Аз свикнала съм. Но с теб нещо ново е.
По-болно и от плачещо дете.
Захвърлените думи някой мачка. ...

Няма прошка
в тоз живот
ако сбъркаш нещо
и зле си сторил,
дори от любов... ...

Октомври си е на жегла
и хич главата не го слуша.
Вилнее с вятър и мъгла,
гори със слънце, пек и суша.
Да му покажеш пръст - реве, ...

Рори с късичка фланелка
и с една голяма зелка
бос тренираше на двора.
Думичка не проговори,
щом се върнаха с баща си. ...

Вечер в Есента...
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...

Този странен септември по-скоро на август прилича.
С твоя дъх кадифен, нежно парещ по моята шия…
Закъснелия шепот, че винаги мен си обичал,
очевидно не можеше в чашата с вино да скриеш.
Тихо пееше в трели фонтанът сред смях на приятели. ...

принцеси на еднорози
принцове с цветя
разпънати усмивки
врява и игра
дрехи и прически ...

Обезличих се в постните ви рими,
преядох с хляб в торбичка без фасон.
За по-разкършен ритъм съм петимна,
за нещо по-така, в стил belle chanson*.
За нещо all-inclusive** и британско – ...

В завоите на дългата мъгла
се губят романтичните адреси,
годините от есени тежат,
забравяш кой си, как си и къде си.
И времето от хвърковат лирик ...

Самооценка
С много бури във живота се преборих,
бях повалян аз от ветрове
и безброй врати след мен затворих,
но надигах гордо рамене! ...

Щастливо мое море, щастливо пътуване,
пак се връщам при теб.
Пазиш ли спомена за нашето вчера
в моряшкия поздрав?
Приканващ е лунният изглед на стария кораб ...

На мен не ми се случиха дузина,
страхливи и неможещи лобови.
Тъй гладни, ожаднели, за да взимат,
душата ми, когато я разголя...
И колко насълзявах ги прозорците, ...

Една Жена със саксофон...
Бе в рокля огненочервена,
на звездното небе за фон
и свиреше на малка сцена:
Една жена на саксофон... ...

Жарки юлски дни.
Усещане за безкрайно лято!
Целува ме море със солени устни.
Щипе. Боли. И става все по-опасно!
Зелени дъхави треви. ...

В една от многото раздели...
Крещяха „будните закани“
отвън в нощта със жад за стръв...
А устните ни бяха рани –
до кръв прехапани... До кръв!... ...

В любовта трагедията често се ражда,
нерядко тя се къпе даже в кръв,
или пък ревност грозна я разяжда -
Понякога е само ловък блъф...
Тогава тя е друга, не онази, ...

Сульо и пульо, гърбав и сакат, бял и черен, пубер и пенсионер, ровят ли ровят из Фейсбук, сърфират ли сърфират из нет-а с Надеждата да си оцветят сивото ежедневие... без да им дреме за неизбежното катадневие от което се опитват да се отскубнат като муха, уловена от мухоловка!

Добра съм.
Като вещица,
която в огледалото единствена съзира
красотата си;
навлича черна торбеста пола, ...

И се престраших в поетичния скрин
да си направя мое чекмедженце...

– Престани да тъгуваш за мене!
Аз не съм се превърнал във мрак.
Бяха дните ми тук отброени
и отплавах към другия бряг.
– Но защо не те виждам, любими? ...

Червена розо,
любвенапоена и
сърцестаена!

Звездни времена —
от обич и любов, и
светлина — вълнѝ!...
Вечни времена —
от нега и възторг, и ...

Към децата
Какво мечтаеш в този час?
Защо не дойдеш ти при нас?
Ела, на нас се довери!
Очакват те безброй игри! ...

Той, животът, е път и посока!
Откъснѝ забранения плод!
Полетѝ над земите широки
и отдай се на този живот!
Целунѝ под луната момиче! ...

Мъгла се спусна над пътеката,
пронизаха те сноп лъчи.
Автор: Анна Ахматова
Превод: Иван Николов
Мъглата крие пътища незнайни, ...

И дръзки бяхме, безразсъдни, млади,
и всеки връх за нас бе достижим!
Със смях редяхме жертвените клади,
без страх, че върху тях ще изгорим!...
Сменявахме любови като дрехи! ...

Има пътеки светлооки, загърлени
с красиви, пъстри, ухаещи цветя,
дървета плодоносни, изпълнени
със сладостта на тази свята земя.
Но има и безкрайни, слепи пътеки, ...

Беше възпълен и тромав мъж над петдесетте. Вървеше бавно, защото имаше проблем със сърцето. Говореше властно и тежко – навик от шефските постове, които беше заемал. Не обичаше да го пренебрегват, прекъсват или да му противоречат. Беше мъжът в семейството с главно М.
- Казвай каквото имаш да казваш н ...

Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича ...

Вековен Габър с корените си пробожда
земята древна на народ велик,
а коренът му като трон оформен.
Приседнах там глава облегнах
на столетника прастар и вслушах се ...

Вече наближава зимата.
Чувам крясъка на гаргите,
разкъсващи на две душата,
оглушаваща от тишината ми...
Вече наближава зимата. ...

Небето пророни уплашени птици.
Приседна на ниското в струйки мъгла.
Продъни гласа си. Очите си слиса.
Запъна се малко. И заваля.
И избледняха площади, пресечки. ...

ГОЛОДОВКА ( глава 10 )
Оккупационный режим, пытавшийся палкой привить оседлому бессарабскому населению, навыки жить, не имея Родины, - укатил в запад, перестал существовать, скрылся с желанием утягивать бесконечную выгоду от тайны новой войны.
Вернувшиеся советские служаки, как то упрекнули Бессараб ...

Оцветих тавана с пролетни мисли,
нарисувах стените с моята гръд!
Докоснах небето с устни лъчисти
и бързо то сля се моята плът!
Станах безбрежност, мисъл крилата, ...

Защо отново идваш тука ти?
Защо жарта разравяш във душата?
Та мен сърцето още ме боли!
Нима това е твоята отплата?
Живеех аз за теб, за твоя смях. ...

- Къде ще ходим тая нощ?- попита Милян- Дано да можеш да измислиш нещо, че не ми се разхожда безцелно из гората и в полето!
- Измислил съм нещо... Днес случайно подслушах разговора на търговеца от голямата къща с градината на покрива и жена му. Много лошо са пострадали! Синът им, без да знае нищо, п ...