Целувка – холограма.
Очите ти на свещи
изглеждат по-горещи,
но денем пламък няма.
Герой си от дорама, ...

Искам да ти кажа само:
- Стига черно мислене!
Позволи ми красотата на живота да ти покажа. За това че не подозираме как всичко около нас сияе когато сме заедно, позволи ми да ти разкажа.
- Диалектиката определя човека!
- "Искаш, но не можеш да обичаш или обратното"? От липсата на логика в държанието ...

Дупе, дупе, дупе, Дупница,
вино, вино, вино, руйно, руйно.
Идват пак туристите на глутница,
питат, питат де е село Долно Уйно*.
Всичко е в голямата реклама, ама, ...

Не те събужадам, преди да е съмнало.
Не те отричам, току-що напъпила.
Нагоре съм...Нагоре съм по стръмното...
Не те оставям, още ненастъпила...
Хлапето съм с разрошени коси ...

Раз, фва, три... Народа наш се умори!
Да бъде лъган, той не ще...
Напусна нашето море, дори от баните
избяга, сякаш гонят го с тояги.
Казват,н или сме богати... ...

От любовта най-много боли. Тя създава пукнатини върху душата ни, сърцето ни, устните ни. Желанието за любов е толкова объркващо и способно да ни лиши от разсъдък, че бихме могли сами да се запокитим в най-адовите дълбини. Любовта е глупост и същевременно най-великото нещо на света. Никой не се пази ...

Защо пак плачеш във нощта?
Нима не си разбрала? Няма смисъл!
Забравена е твоята следа,
и след нея никой повече не тича!
Защо пак стенеш във нощта? ...

Пърхаше пеперудата –
бяха крилцата й като платна.
Първо я взех за цвете в градината.
С крайчеца на окото си зърнах пулса й –
береше душа. Миг преди да оплоди ...

Аз знам, че пак ще дойде зима –
сезонът, който ни разделя.
Едва-едва забележима
тънее юлската постеля.
И в лятото – нехайно още, ...

Да се помолят прашните ъгли
на озарена залезна безбрежност!
Зрънцата от ръкойката смели́
и нахрани живота си с копнежност!
Да се излее ситен мек дъждец, ...

Цигарен дим рисува херувим.
Зависимост, горчива. И раздяла.
И молим Бога, пак да полетим,
в изпепелена, черна катедрала.
Иконите са станали на прах, ...

Когато някога мигът назрее,
когато тръгна към звездите горе,
аз няма да заплача... Аз ще пея!
И нека с песен ме запомнят хората...
Ще пея за приятелите верни, ...

Катедралата*
- Кой драсна клечката?... Не зная...
... Но Катедралата горя!...
Сега какво?!... Дойде ли Края?...
Далѝ Историята спря?... ...

Всички травми идат от момента,
когато си се валял в пелените
и на целия живот (като на лента)
протичали са покрай тебе дните.
Има една нищо и никва дума във езика, ...

Никой не обгръща необятното.
Козма Прутков
В най-хубавото лято
премерих необята.
Като перце на Феникс ...

това е моята песен
пълна с шарени листа
с шепота на вечер
с дивата луна
в първия куплет се пее ...

/Приказката е написана по картината Вълшебната планина на palenka /Пепи/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/vylshebnata-planina
Живеело едно малко плъхче в полето със своето семейство. Родителите му го пазели и не му давали да излиза на открито. Понеже било любопитно плъхчето не ги слушало. Вечер тай ...

В дишането между две цигари
те открих и те загубих.
Дим рисува падналия ангел,
който от небето се страхува.

Звездите обичам
защото си в тях
в олтар се обричам
с душа те видях
решетките чупя ...

Синьо небе, синьо море.
Корабче бяло
в душата ми плува.
Само вода е,
къде да се спре? ...

Рисувам с пръсти в пясъка сърце,
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг – ...

И Обичта, и
Любовта — закрила са
от Бог и сила!...

Под робството на
синята кръв — червена
шурти ли, шурти...

Че изневяра
наранява, Бòже, уж
не осъзнава...

Остани при мен
да помечтая още малко
като във филм
макар и с друг герой
Не искам! ...

Презрението е тиха мълчаливост.
То е зефир-нежен, който отминава.
След него летен аромат остава
в душата, надарена с милост.
То не търси жадно отмъщение. ...

Зрънца от думи щедро разпиляла,
посипани със топъл летен смях,
внезапно се почувствах обедняла,
крилата ми присвити - без размах.
И в угарта на земната ми нива, ...

" А чиляк защо живей?
За една чест и за едно красно име..."
Рачко Пръдлето , "Под игото".
"Ти що не си смениш фамилията, дума,
ми тя е, да прощаваш... малко смешна?" ...

Да си вземем довиждане, с теб, мое лято,
виждам, че бързаш да тръгнеш от тук.
Събрало си птици в голямото ято,
и заедно с тях отиваш на юг.
Не искаш да бъдеш дълго с мен, ...