Изглеждаш притиснена и умислена,
навярно трябва просто да решиш,
да следваш неотклонно свойта истина,
дори и да рискуваш, да сгрешиш.
Понесла си тъга на рамената си ...

Неизпечен, почти суров

Гама от любов, искрени чувства, потопени в мен.
Ти бе огън, в който аз горя.
Докосна ме парещо.
Свежа съм за любов.
Крехка съм на чувства, но съм единствена за теб. ...

Пътувам аз наяве и насън
Към Шумен и Стара Загора.
Виждам море, планини и гори,
Отивам при любими хора.
Карантина или не, ...

Извън алегориите
или точно поради тях,
живеем в клишета и митове.
Стремим се нагоре,
към светлина, ...

Не излизам, по-далече от вратата не излизам,
по сто пъти ръцете си дезинфекцирам,
готвя се за този вирус катаклизъм,
запасен съм със храна.
Не излизам, във 8:00 сутринта си пускам телевизор. ...

Мисля, че най-достойно е всеки един човек на земното кълбо смело да бъде заразен с вируса КОВИД 19. Ако оцелее, да оцелее. Ако ли не - прав му път към небесата. Така се реализира и девизът:
"по-добре е ужасен край, отколкото мъки безкрай".
Ако всички, по заповед отгоре, бъдем заразени почти едноврем ...

Герасим произхождаше от добро, трудово семейство. Като всички добросъвестни плъхове, баща му и майка му си изкарваха прехраната с труд и постоянство.
Майката на Герасим имаше трудов договор с общинската фирма ‘Плъхски продоволствени стоки и комунално обслужване‘. Работеше от сутрин до вечер в мазета ...

Аз помня:
Картинката със бял гълъб в буквара,
приятелите верни от съседна къща.
Как с радост у дома се връщам.
На мама хрупкавите банички с извара, ...

Да отхвърлиш, всъщност е приемане!
На пръв поглед невъзможното
е само облик,
разтварящ очертанията си
в мига, в който нямаш нужда ...

Тримата братя и златната ябълка - част 5: Завръщане
текст: Любомир Николов

Житейски терзания 4
...
Поредният коронен ден...
Както се събудихме спокойно,
за секунди стана бойно - ...

Предизвиквам те – днес да обичаш,
като вярна прощална сълза,
сетен дъх, благодарен за всичко,
като старец поканил смъртта.
Предизвиквам те – днес благородно ...

Паячета бързоноги,
паяжина пак плетат,
знам, че се страхуваш, много,
няма да ти навредят.
Тук на столче, под лозата, ...

Хам-хум вдигна глава. Наоколо – бяла снежна покривка, тишина, бледо слънце над далечните борове.
И лека вихрушка нейде откъм изгрева.
Да! Идваха…
Лежащите край него хора също се надигнаха. Бяха събрани все жени, деца и старци. Тези, които не можеха да тичат бързо, нито ловко да избягват зъбите на ма ...

Чакаше го доста работа и извън кухнята, но най-напред искаше да си направи супичка. Така – по негова рецепта, в негов стил, за неговата душа.
А това изискваше малко работа и много мисъл…
Разбира се, една хубава супа трябва да е питателна и вкусна. За да е вкусна – не й трябва старо съдържание. Никак ...

Днес е петък. А лятото още го няма...
И луната е свила на покрива снежно гнездо.
Два капчука усърдно композират за зимата драма,
а пък вятър пред прага постлал си е меко легло.
Днес е петък. А слънцето хладно прегаря ...

За някои е дрямка. За други е нещо, без което може и загуба на време. За трети, като мен, следобедният сън е това, което ме кара да се чувствам добре и да се усмихвам повече. Той е кратък. Не повече от час, два. Възможен е във времето за почивка. Носи добро настроение и отмора. Също както представле ...

Расте, расте, расте, расте,
във нежните ръце
на демокрацията
членът на манипулацията,
на инфлацията, ...

Не пада звезда, звездопадът пропада,
сводът небесен - надвиснал покров,
поче́рнени дървета, изсъхнала тревата,
от отрова горчат и медът, и водата,
облаци оловни, кисел дъжд убива цветята, ...

Колко много искам да е сън
туй, което плъзна по Земята.
Пролет с плахи стъпки броди вън,
кой ще гледа как цъфтят цветята?!
Искам да е сън, кошмарен сън, ...

Епилог
Пролет пукна и отекна, а в балкана се носеше аромат на свежо. Всичко цъфтеше, дърветата се разлистваха, тревата беше росна и сочна. По селските пътища имаше голямо движение от рано. Кой отиваше да си оре нивата, кой на гости, кой да си търси късмета.
Райко водеше хайдушката чета и чакаше сигн ...

Каква ли блага вест да ви разкажа?
Едва ли сте останали без вести...
Пред собствената съвест сме на стража.
И мислите ни бягат все злочести.
Какво бе вчера... а какво е утре – ...

По време на пандемия
Не пестете добрите слова, приятели мои.
Нека точно под днешните небеса направим завоя.
Намерете я скритата добрина, приятели мои.
Забравете за миг завистта в черните ѝ покои. ...

Крилата ми не стават за пера за писане
невидим се събудих
само за да Ни рисувам
ако дори едно перо
можело е да послужи ...

Я, виж надолу, по-надолу в тъмното,
в заровената памет на пръстта...
Оказва се, че някъде по стръмното,
човекът се разминал със света.
И трябвало да стигне в най-дълбокото ...

„Релсите с чертички,
пуф-паф-пуф-паф! Трак!
С блокче, шест боички
тръгва моят влак!“
В синьото вагонче, ...

Бабо, ако можех да ти кажа...
Че спомням си онези дни,
и често, бабо, си поплаквам...
Защото ти при нас не си.
Спомням си те в сутрините тихи... ...

Тримата братя и златната ябълка - част 4: Юнакът
текст: Любомир Николов

Сърцето е запушено със тапа,
плачейки не може да тупти,
не знам, но любовта е сляпа,
и понякога наистина боли.
От името на цялата му същност, ...

Житейски терзания 3
...
"Останете вкъщи" -
мегафон отвън крещи,
чу се от тераската, нали ...

Не си играя със смъртта.
Приемам я съвсем сериозно.
Не преигравам със скръбта,
макар понякога да я взимам венозно.
Не си играя и с живота. ...

Тя
- виното в чашата
Тя
- никотина в цигарата
Тя ...

Алармата ме събужда точно в 6.. Господи, как мразя да ставам рано! Казвам си, че животът е гаден и с всички сили успявам да се надигна от леглото, за да се завлека до банята. Поглеждам отражението си в огледалото и с мъка забелязвам тъмните кръгове под очите си. Понякога имам чувството, че съм се аб ...

Залъгвах се,
че още съм ти нужна
извън матрицата на твоя сън.
Така и не преминах
сѝнора на слънцето, ...

През септември плажовете опустяват.
Като уморени птици
есенни сънища кацат потях.
Няма чадъри и хора,
няма горещ вятър, ...