поживях си малко и какво
научих се да карам колело
пораснах, станах голям
не ми стига една щафета салам
изучих се, правих бели ...

Поседяхме неколко дни брат, ама ние сме си щурави. Не ни свърташе на едно място. В туй село, не е като в града – пълна скука. Босът ни търсеше и трябваше да кротуваме. Да … ама не - фанахме се да къртим една баня, да свържем мивката с канала и да лепим плочки. Въртим си бизнес. С Дечо пак сме си в е ...

Помисли си сега...
"Как гаси се снега?"

Навярно някои ще ликуват
с тръби и викове победни.
Ще пращат огън във небето,
щом с чужд флаг мир наложат.
Историята праща своето „ура“ ...

Пред мен е Витоша – стройна, красива.
Пътувам и бегли спомени пролука търсят
и наедно с тях рисувам в облаците на простора.
Кога ще видя как заспиват птиците,
обгрижени от крехки гранки и присвити ...

Дори и навън не излизаме вече,
скрити във къщи, покрили очи,
навън си блести прекрасната вечер,
от толкоз безбойни, красиви звезди .
Почти като хора, дребни мъждукащи, ...

Път прокарах да стигнеш до мене
през вековна и страшна гора.
Да намеря покой и спасение
от стихиите тебе избрах!
Построих най-красивия замък, ...

На плажа всички заедно сме сега,
заедно с момчетата ми и тяхната сестра.
Мама и тате, усмивка грее на нашите лица,
усмихва ни се слънцето,дарява ни топлина!
Вървим по пясък заедно хванати за ръка, ...

Космически талант. Но скромна, земна,
в душата скрила нежност на момиче...
Макар че не успяхме да се срещнем,
аз вече те познавах и обичах...
Безкрайно те четях и препрочитах, ...

Те звънят в съня на кръвта,
когато сме заспали с невинна кротост.
Те кънтят в душите,
които в миг ги чуват и осмислят.
Паметта на миналото са – ...

Право ми каза някога мама,
гледай сърцето ти на момата.
Нейната хубост, тя отминава,
вехне лицето, душата остава.
Право ми каза, кой да я чуе, ...

- Стой… Къде тръгна? И какво толкова има по тая земя, че да я погледаш? Отгоре, отстрани, отдолу – все земя. Горички, ливадки, рекички, твари разни… Само гледаш и гледаш… Пък я се пресети, та донеси нещо тук. За обяд, да речем. Нещо тлъстичко, нещо вкусничко… А той само – гледал… Гледката нахранва л ...

Пак се поразходих из града. Интересни неща видях. Влязох в един магазин, погледнах щанда за сладкиши и се сетих как се нарича жена, която бие мъжа си. Защото предлагаха курабийки…
После… Тук ще сложа червена точка… Та минах покрай квартален пенсионерски клуб, приютил магазинче. На витрината едни до ...

Искам да държа ръката ти толкова здраво, че да си счупя китката.
Но едва се държа.
Преди да чуеш това, вече няма да съм тук,
И сега няма какво да се прави, освен да крещя по пияната луна.
Това не е честно! ...

Глава 26
След около час пътуване, Дими отби колата на една бензиностанция и спря. През този един час не си бяхме говорили, тъй като аз продължавах да се чувствам тъжна и объркана, а той не бе направил нищо, за да промени ситуацията. Дими разкопча колана си и слезе. Аз го последвах навън.
– Искаш ли ...

Любов, любов,
ти измамно отражение...
създадена да бъдеш наказание,
за тях, на чистите сърца...
О, опиянение, излишно е, ...

Отдавна се знае и не е хазарт,
че котки се любят и то е през Март.
Но вече настъпва и видим обрат:
светът ни потъва във пълен разврат.
Да го доказвам е вече излишно. ...

Морето безбрежено, огромно,
е множество капки нали,
а солените капчици можем,
ний да зовеме сълзи.
И кой го изплака морето, ...

Тази златна луна,
само как –
разпръсна мрака!
Усмихна се...
а нощта засия, ...

В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...

На дъното съм.
А върху гладката повърхност –
деца играят – мехурчета от кислород.
1994 г.

Тя е кучка. И е ангел шестокрил!
Кръв в дробовете.
И песен на сирена.
Тя е сгърчена на пода неизмит.
И е мълния на бляскавата сцена. ...

Как се живее в свят маскараден?
Маски... за пребиваване скрито,
образци от някъде окрадени,
но развявани на показ открито.
Как се живее в нощна пустиня? ...

Душите имат фини семенца,
които обичта в сълзи расажда.
Доброто крие своите лица,
ако е истинско. И не досажда.
Родено е от майка Тишина, ...

Вали и е свирепо, а аз гледам с празен поглед. Гледам и не виждам, защото не съм тук, а там далеч в спомена ми от онази майска нощ, в която седяхме един до друг на онзи диван, в онази хотелска стая. Говорехме и пиехме, а чашите преливаха от истини. Преполовихме бутилката с уиски, а ти тепърва започв ...

Ела да пием чай
и да си говорим.
За луната,
за звездите.
И през прозореца да гледаме ...

17. Болницата
Вече живея в болницата. Щом свършат учебните ми часове, отивам при мама. По пътя си купувам геврек или кифла. Свиждането е само два часа, от един до три, но доктор Симов говорил със старшата сестра и тя ми разреши да влизам по всяко време в отделението и да оставам до вечерта. „Тя е вн ...

И ако знаците все пак са прочетени…?
Безлунната звездна нощ, стенеща тъмнина
и риданието на кукумявка – предвещаваща смъртта,
воят на умряло на кучетата...
И това да ме имаш само в съня си… ...

Прозорче мъничко във скитащ полумесец,
оглежда се със лунността да види само теб.
Прегърнато от изтънелите завеси,
заспива в сънищата изтъкани от сатен.
Сънува как разхожда се в небето, ...

Как душата ми копнее,
струнен звън да се извива
от ръцете ти, небесна да се лее
музика звънлива.
И старата китара от стената, ...

Стоплѝ ми ръцете с ръцете си!
Плеснѝ като птица от Изтока!
Когато жарава нозете са –
какво ли остава за изхода?
Следите са лава. Отивай си… ...

Сълзи стичат се една след друга,
всяка своята история носи
и нима е толкоз грешна,
че бавно стича се по нечие лице.
Предаде я съдбата тъй сурова, ...