Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 247 резултата
360
383
1
Обречена да е сама душата
като безпътна скита във нощта.
По улиците броди в тъмнината
да търси нейде малко топлина.
Витрините, студени и красиви ...
като безпътна скита във нощта.
По улиците броди в тъмнината
да търси нейде малко топлина.
Витрините, студени и красиви ...
978
1
Няма да се смея, няма да плача,
кротко и тихо ще си мълча,
свита приседнала на ъгъла в здрача,
само ще слушам и ще попивам гласа.
Ти говори, изливай във строфи ...
кротко и тихо ще си мълча,
свита приседнала на ъгъла в здрача,
само ще слушам и ще попивам гласа.
Ти говори, изливай във строфи ...
474
3
7
Снежна нощ, тиха, спокойна,
без начало и без край,
отне безкомпромисно меча на вóйна
и сам го остави в замръзнал рай.
И тръгна той да търси дворец ...
без начало и без край,
отне безкомпромисно меча на вóйна
и сам го остави в замръзнал рай.
И тръгна той да търси дворец ...
843
1
Да търсиш себе си в хиляди неща. В неизказаните думи, в неизживените моменти, в скритите усмивки и непроляти сълзи. Да търсиш себе си е трудна задача. Но да имаш силата да го направиш е още по-трудна. Да погледнеш в себе си, да отвориш вратата със страховете си и да ги ,,погледнеш" смело. Да спреш, ...
1585
2
1
Моите приятели – белите стени,
Понякога ми дават лоши съвети.
Понякога гледам крушката как виси
И си мисля, че това ми харесва.
Таванът е надвиснал над мен. ...
Понякога ми дават лоши съвети.
Понякога гледам крушката как виси
И си мисля, че това ми харесва.
Таванът е надвиснал над мен. ...
527
– Двайсет и трето място – изръмжа шофьорът и ме изгледа свирепо.
Реших, че щом го казва, съм длъжен да си седна на мястото, макар че автобусът беше полупразен. Помислих си: полупразен или полупълен? Не е все едно. Показва характера на човека. И аз сега какъв съм – оптимист или песимист? И защо ми ръ ...
Реших, че щом го казва, съм длъжен да си седна на мястото, макар че автобусът беше полупразен. Помислих си: полупразен или полупълен? Не е все едно. Показва характера на човека. И аз сега какъв съм – оптимист или песимист? И защо ми ръ ...
1547
3
16
Ще си остана същата.
И по-добра, по примирена…,
И ще обичам, но, свободно, от душа!
В сърцето, любовта към теб ще дреме,
а по следите, вълчите, ти намери пътеката ...
И по-добра, по примирена…,
И ще обичам, но, свободно, от душа!
В сърцето, любовта към теб ще дреме,
а по следите, вълчите, ти намери пътеката ...
1049
3
12
Всяка сряда ходя да вечерям при майка. Тя винаги ме посреща с думите: "Приготвям се за теб, сякаш Господ ще ми дойде на гости." За нея най-важното е децата да са живи и здрави и нахранени. Сядаме на масата, говорим си, спомняме си хубави мигове от миналото, пием, пеем и понякога се караме.
– Ти нищо ...
– Ти нищо ...
1307
7
25
Отесняха зимните ни сънища
и нощта над тях разпери длани.
В спомени, обрасли с тъмни трънища,
глуха любовта ни ще остане.
Куп икони със очи избодени ...
и нощта над тях разпери длани.
В спомени, обрасли с тъмни трънища,
глуха любовта ни ще остане.
Куп икони със очи избодени ...
390
2
4
Толкова мразим се, че се обичаме,
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното. ...
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното. ...
525
13
16
1570
3
1008
3
3
1458
6
12
972
8
8
1454
2
4
1425
4
4
1356
1
6
В памет на моя скъп приятел Лъчо (Лъчезар Мартинов)
Приятелю скъп, животът отписва...
Все някога идва му краят
на стария - жив маскарад.
Едни се насочват към рая. ...
Приятелю скъп, животът отписва...
Все някога идва му краят
на стария - жив маскарад.
Едни се насочват към рая. ...
1393
22
12
В чудновата страна живеем, икономически паянтова, но за сметка на това стабилна откъм обичаи и празници, изобилстваща от кръчми, от хора очукани от градушката на беднотията, със странни нрави, за чиито проявления най-често сме свикнали да чуваме в кръчмата, на спирката, по телевизора, или кой знае к ...
690
10
19
546
2
2
Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде е волно и широко, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние сме щастливи, смятайки, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъ ...
2051
3
4
294
1
Глава 22
Мъжът се свлече на земята, без дори да успее да реагира и в следващата секунда ръката ми, почти автоматично, се мръдна на десет градуса вдясно и показалецът ми натисна спусъка за втори път. Сърцето ми изкрещя от ужас, но по необясним начин нито усетих упор от оръжието, нито пък ръката ми тр ...
Мъжът се свлече на земята, без дори да успее да реагира и в следващата секунда ръката ми, почти автоматично, се мръдна на десет градуса вдясно и показалецът ми натисна спусъка за втори път. Сърцето ми изкрещя от ужас, но по необясним начин нито усетих упор от оръжието, нито пък ръката ми тр ...
861
1
2
Веднъж сънувах странен сън
Валеше слънчев дъжд навън
А хората без капка страх
Се къпеха в дъжда със смях.
Обичаха се хората навън ...
Валеше слънчев дъжд навън
А хората без капка страх
Се къпеха в дъжда със смях.
Обичаха се хората навън ...
732
1
Искам да зърна очите ти,
да съм твоя радост!
Да прегърна мечтите ти
и да съм щастлива в твоята младост!
Младост, пея, вярвам в любовта, ...
да съм твоя радост!
Да прегърна мечтите ти
и да съм щастлива в твоята младост!
Младост, пея, вярвам в любовта, ...
626
2
1
Ще си остана аз, онази същата –
с развети лунно отразяващи коси.
И с перлената кожа и с очите лъскащи,
И с устните трептящи в нощ студена,
дори и черно-блатна, и безлунна ...
с развети лунно отразяващи коси.
И с перлената кожа и с очите лъскащи,
И с устните трептящи в нощ студена,
дори и черно-блатна, и безлунна ...
1279
7
15
Мълчи ми се!
И тихо ще
потегля...
В океан се къпе душата ми,
мечтае за покой, ...
И тихо ще
потегля...
В океан се къпе душата ми,
мечтае за покой, ...
1264
2
2
Жената с много имена минава
като вихрушка през града
Извива тяло и глава поклаща,
след нея падат царства и сърца.
Тя може да е млада или зряла, ...
като вихрушка през града
Извива тяло и глава поклаща,
след нея падат царства и сърца.
Тя може да е млада или зряла, ...
1575
3
5
480
2
5
Къде си Сняг?
Остана ли поне за малко на върха
от теб – храна студена за поточета пенливи?
На този бряг за да докоснеш вечността,
от теб да пият корените жадни ...
Остана ли поне за малко на върха
от теб – храна студена за поточета пенливи?
На този бряг за да докоснеш вечността,
от теб да пият корените жадни ...
1095
2
1
По пътя към крайната спирка на града, от където трябваше да хване последния за деня автобус, оставаха 10, 15 минути път. Бяха напълно достатъчни, за да се вкоченят тънките му, пожълтели ръце.
Снегът се стелеше на парцали и бавно, като бяло одеяло, покриваше всичко живо. Сипеше се по светещите реклам ...
Снегът се стелеше на парцали и бавно, като бяло одеяло, покриваше всичко живо. Сипеше се по светещите реклам ...
562
Пауново око!
Когато близък си отиде,
се превръща във звезда.
Тъгата като рало ще премине,
оставяйки в душата ни бразда... ...
Когато близък си отиде,
се превръща във звезда.
Тъгата като рало ще премине,
оставяйки в душата ни бразда... ...
873
2
Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...
1698
7
11
Мълчи сега, не дишай, не ме буди от сън.
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...
1795
12
20
287
Събират се вълци, вият от глад,
в преспите снежни правят си път.
В лютата зима, в ледений хлад
те идат, понесли на звяра зовът.
Очите им светят в тъмната нощ, ...
в преспите снежни правят си път.
В лютата зима, в ледений хлад
те идат, понесли на звяра зовът.
Очите им светят в тъмната нощ, ...
426
3
3
Чувствам се сам...
Впрягам се... Затварям се...
Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.
В тъмнината бродя. Сам.
Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство. ...
Впрягам се... Затварям се...
Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.
В тъмнината бродя. Сам.
Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство. ...
688
2
"Вървял един добър човек и видял един горящ храст и змия, която се опитва да се измъкне от пламъците. Човекът си проврял ръката и хванал змията за да я спаси, но тя го ухапала. Пуснал я на земята да си ходи и продължил по пътя си и срещнал втори човек, който наблюдавал с недоумение това и той го поп ...
784
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
