Лежа гола на плажа
и съзерцавам медната кожа на залеза.
Два облака-дракони се сношават
като в картина на Блейк.
Между линията на ума и сърцето ...

Мисля, че те обичам и не знам какво да правя
Защото живеем с проблемите, през които и двамата трябва да минем
И без тях ще знаем ли някога?
Щях да бъда безразсъден човек без план, но тогава се влюбих
Мисля, че те обичам и ме разкъсва ...

Някога ще ми прошепнеш, колко ме обичаш.
Може би насън, но аз ще бъда там. Ще чуя...
Някога прегръщаше сърцето ми,
сякаш няма друго на света
и огънят в мен растеше, ...

Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев
20/01/2020
Free World Music Company
UK

Съдбата ни срещна случайно.
Сближи ни - почерпи с кафе.
Сърцата ни сплете омайно -
с целувки във цвят каркаде.
Стопи се на мед самотата. ...

Ще те науча да виждаш вятъра,
да го усещаш с върха на пръстите.
Да го подозираш в скърцането на пясъка
и да улавяш ехото му в шепите си.
Ще ти помогна да минаваш граници, ...

В живота срещаме хора, от които
не искаме да се откажем.
Няма значение дали е
редно, правилно или грешно.
Обичаме и най-тъмните им страни. ...

Ти, мое мъничко дете,
радостта в живота ми донесе.
В малките ти,пухкави ръце,
цялата Вселена ми поднесе.
В очите ти - дълбоки езера, ...

Тревясала е тясната пътечка,
полегнала е старата лоза,
червени рози подивели
опитват се сред бурен да цъфтят.
Врата, провиснала на стара панта ...

две щипки сол
събрана от ресниците
вода със гъстота на кръв
превратно изтълкувани
сигнали до мозъка ...

Най-хубаво е винаги началото –
дими в чашата ми мляко с мед.
Ръцете ми посягат за прегръдка,
трепти по устните ми нов куплет.
Когато чашата без звук се счупи ...

Навярно някога съм бил щастлив.
Не помня. Уж не се забравя, казват...
Вероятно затова останах жив,
или понеже тръгнах, безнаказано?...
Но сигурно, защото избледнях. ...

Баба лук садила
Посадила баба у градину лук,
та кага уготви да тура по струк.
Гозбата е блага с повече лучък.
Даже га е посно, компир и бобък. ...

Питаш ли ме...?
Боря се за оцеляване...
Пред маса пълна със тъга стоя...
От устните ми вопъл и ридание,
а иначе - тишина. ...

Светът е измама.
Осъзна ли това?
Оплачѝ се на мама.
Оставѝ ме да спя.
Ще боли да обичаш. ...

Спрях да чакам влаковете вече –
гара съм, но те не спират тук.
В старите си дрипи съм облечен –
чувства овехтели, бродещ звук.
Звук – далечно ехо на цигулка, ...

Любовта на лудост, която прилича...2
Любовта, на лудост която прилича
обхваната в Страст изначална,
на плажа гола, (ей там!), се припича:
невъзмутимо-- дръзка... Скандална... ...

Живот с пробойна в душата...
Безкрайни нощи...Лунни и безсънни!...
Те плискат малко тъжното си злато
когато в Океаните се стъмни
и Ветровете тук Нептун изпрати... ...

Глупостта ще идва с грубости и смях,
предателствата пак ще те застигат,
с лекота голяма те все извършват грях,
ласкателствата все ще ти намигат.
Простащина и завист с магнит ще те следят, ...

22.
И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:
- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!
Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.
- Хей, я ела ...

Косите ти мъгла са, моя ласкава богиньо,
ръцете ти - крила на сини птици.
Небето пие жадно от малиновото вино,
на устните ти. И гасиш звездици.
Красива си. И месецът засрамено се крие. ...

Тя се роди в небесния световъртеж.
Бавно се спусна люляна към земята.
Съдбовен, изгарящ душата копнеж,
да докосне усмивките на децата.
Играеше танците със сестрите си ...

Талантливите хора са светлина в мрака. Те привличат красиви нощни пеперуди,
но и безброй кръвосмучещи насекоми.

Амбра Анджолини - Понеделник... вторник...
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Assolo & S. Acqua
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Асоло & С. Акуа ...

Белчо
Заваля в началото на юни и спря малко преди средата на август. Земята се напои, а пролетта като че ли продължи и през лятото - всичко свежо, всичко зелено. Само на полето и в градините бурените затрудниха стопаните - реколтата явно нямаше да е такава, каквато се очакваше. Влагата беше голяма и ...

О, лес, отново аз стаявам дъх
не чувствам никак твоя хладен лъх...
У мен лъстта заема бавно връх,
но девство ме покрива с леден страх...
Щом с него легнем сред листа и мъх ...

Рано ранила Калина!
Рано! Прерано! На ранина!
Заплела плитки кат змийки,
Облела нова премяна,
също като нея засмяна. ...