Той мълчи с мълчаливи очи.
И небето мълчи, с мълчаливи звезди...
Мълчаливата нощ се отби
над смълчаните тъжни гори...
Той мълчи в мълчаливите дни, ...

Напука се на пейката гръбнакът,
кутията на пощата - с отворена уста,
върбата в двора плаче все и чака,
часовникът замлъкна от тъга.
На масата, албум със снимки стари, ...

На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена – тъмносиньо манто, черен панталон – дрехите ѝ бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьо-зелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим ...

Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше мног ...

На ръба на нищото имаш право да се питаш
колко са били истински
всички емоции
и да сравняваш череши и вишни,
мен и онази, заради която си скочил. ...

Светът е странно разлюлян –
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?
С пореден мощен земетръс, ...

Габрово, недей да спиш!
Ставай, гости посрещни!
Знам не даваш ти бакшиш...
Откровенци мъдри са дошли.
Те на теб, ще ти дадат, ...

Понякога живея себе си.
Аз ли съм или не съм?
Въпрос от невъзможен ребус:
живот наяве или сън?
Уж познавам се отблизо, ...

Мое нежно момиче,
моя сладка съдба,
нещо все ме привлича
все към теб и летя,
и докосвам те с устни, ...

Най-силната магия е на Еньовден,
когато стихнат звуците до шепот,
а птиците все още спят в гнездата си,
в потаен мрак излизат с песен самодиви
и танцуват шеметно, с разпуснати коси. ...

Денят отново е със мокра риза
и черешите изпили са дъжда,
и синевата от небето слиза
да разкаже приказка за любовта.
А синьото така да ме привлича, ...

***
Край мен щом минат всички автобуси
и видя, че те няма ни в един,
да скрия искам цялата покруса
в разцъфналите храсти със жасмин, ...

Не се лекуват болка и тъга.
Присъдата е просто да приемеш.
Сълзите грозен дъжд са. По тъма̀.
От камък по̀ са тежки. И от времето.
Тогава става тихо. Безутешно. ...

Дъждовната капка
се Откъсва
от облака - майка
Полита
стремглаво надолу ...

Като меч. Без калъфа оголен.
Като буря. Разляла морето.
Като залък останал безсолен -
недоквасена болка в сърцето...
Двайсет грама пречистена пролет - ...

Думите са ми силата.
Твоите са слабостта ми.

Да те имам най-силно, когато не те искам
и да те нямам също толкова, когато те желая най-много.
Да съм способна да обърна целия свят, когато го искаш подреден
и да подредя живота ти, когато си решила, че ти трябва разхвърлян.
Да намеря константа във временното ...

На парчета ти разби ме
И надеждата сломи ме.
Вярно, виновна съм си аз
Щом на теб повярвах в онзи час.
Не отричам, че боли ме ...

На петдесет, аз все още имам мечти.
Все още обичам.
И като момиче се чувствам почти.
След любовта все още тичам.
Все още има в мене живот. ...

Молитва
- ...Моля ти се, Боже, моля ти се! Нека отслабна, а? Поне с десетина кила...То, вярно, че сферата е висша форма в природата, ама аз съм прекалено идеална... Моля ти се, Боже... Пък, ако не можеш... Ти си знаеш защо... Ако не можеш да ме направиш пак слаба – нека приятелките ми станат също де ...

Събота. Ранна сутрин. Няма още 6,30 часа. Но съм се събудил и ставам. Тихичко, защото жена ми спи. И, ако се събуди… Единственият начин да се спре световна война е някой идиот да я почне, когато жена ми спи… Така ще го смота – и войната веднага ще спре, и повече оня няма да посмее дори да помисли за ...

Предавал ли ви е до днес приятел -
ще знаете дали боли и колко!...
Аз онзи ден попаднах на предател,
душата ми сега крещи от болка...
Във късна доба - времето на Юда, ...

Ооо...Париж...Париж... Добре организирана...лудница...
След дълго лутане по покритите с паве еднопосочни улички, семейството откри дома на своя съгражданин, живеещ от доста време тук, в Париж. Иван- все пак една отворена врата! Иван- една надежда...сънародник!
Двамата мъже, Явор и Иван, останаха в к ...

Гълъбче пъстро до мен долетя,
право в очи ме погледна,
после си песен звънка запя,
ангелска, сякаш неземна.
Гука ми, гука, пърха с крилца, ...

Ще те намеря ли в пространството,
в което заедно живеем?
Ще те открия ли във времето,
което двамата копнеем?
Или ще бъдеш ти, звезда в небето, ...

До отпразнуването на седемнайсетия си рожден ден, Роза, беше използвала всички възможни методи, за да избели кожата си. Тя беше малката, красива мулатка – дете на заможни родители – българка и нигериец, и като единствената цветнокожа в градчето, в училище ѝ се налагаше да изтърпява безброй несправед ...

Ех, лято, лято. Прекрасно лято!
На слънцето със жарката целувка.
С небето ясно, с облаци от мляко,
осеяно със хиляди звезди.
Ех, лято, лято. Колко си уютно! ...

Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока.
Пътуването - гратис, без билет, ...

Дали ти оставаше време да гледаш моретод от златния пясък, до солената глъч приютен
или си решил да избягаш от него в неподозирано
светъл,
доотприщил кепенците и протегнат към идното
ден? ...

Денят беше към своя край. Слънцето бавно залязваше като обжарваше тихото небе. Нито една птица не се виждаше по него. Наблизо балканът, покрит с февруарския сняг, сякаш се приготвяше за дрямка и за нощната виелица. Из него се чуваше младежки смях, който разсейваше тишината наоколо.
Група млади момче ...

Нощта протяга, плаща тъмен...
звезди изпраща да красят света.
Молитвите на влюбени записва,
и ги праща на любимите в съня.
Щурците песни пеят... за влюбените ...

В бурите дъждовни, Той опазва,
власинките на маковите дръжки.
Шишарковата семчица разказва
как борът зеленее в студ по мъжки.
Търкулва се роса по лист измачкан, ...

Загубих вяра във доброто,
че злото взима вече връх.
Загубих вяра и в хорото –
играчите са ни без дъх.
Загубих вече и надежда ...

Припомням си често стари заблуди...
В пореден танц животът ме люлее.
Детето в мен не спира да се чуди –
защо сълзите в тиха вяра сея?
Пак – загадка от чувства и фотони – ...

Докато ровеше в една фейсбук група, Дора попадна на странна, на пръв поглед, обява. Очите й се присвиха, болезнена мисъл прониза за миг съзнанието й. Тя въздъхна тежко.
Обявата гласеше: „Подарявам маркова зелена пантофка. Лява. Трийсет и шести номер.“ Бяха приложени снимки и телефонен номер.
Отдолу ...

Зная, че не трябва да те чакам.
Десетилетия вече отминаха.
Но жадна престана ли в мрака,
видение мое, да те виждам,
ще изгубя буквално сърцето си, ...

Да ти кажа всичко не успях.
Просто изпревари ме съдбата.
Все отлагах, чаках и мълчах.
Ала страдах вътре във душата.
Исках те до болка и със страст! ...

Болке моя, погледни ме.
Виж, любов се дави във тъга.
Моля те побързай, пояса хвърли ѝ,
смело я изкарай на брега.
Влей дихание с целувка. ...