Исках да замина с този, онзи, последния влак,
но все нещо се случваше и обратно ме връщаше.
Минаха години. Сега няма гара. Вече няма как.
Само спомен и желания нелепо ме прегръщат.
Защо тръгвах? Никой не ме чакаше на онзи бряг. ...

Всичко се плаща
на тази земя,
който – когато,
Той знае това...
Бъдете си Хора, ...

Не спирам да жадувам,
с целувка да те събуждам.
Там край брега,
като вълна да преплувам.
И онази дива страст, ...

Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...

Погледът ти я изпива. Пиян си, но не от халбата с кристално студена бира, която обгръщат пръстите ти, сякаш галят заоблеността на женска гръд. Стъклото се е замъглило от горещината на кожата ти. Париш! Но нямаш очи…
Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и ...

Номерът на стаята?! Той е само един – три осмици, като преплетени в споделена прегръдка росни тела. Обичащи се, стичащи се и неподлежащи на песъчинките на времето.
Очите ти хвърлят лепкава, разнежваща лава. Погледът ти облива с фин шоколад. Сетивата ми стенат и скърцат в стремежа да се освободят от ...

Животе мой, благодаря за всичко...
За полетите звездни. За шамарите...
За щастието, че бях обичана;
за изгревите и за залезите...
Благодаря за щедростта понякога, ...

Нощите са Палечка, с неонови ризи.
Съвсем се протягат венчелистчета и
глухарчени парашути.
Паяк между Кивот и Содом оплита мрежи.
В пердето си сам, небесни оброци изрича. ...

Делихме с тебе малката квартира.
Делихме и добро, и зло.
На двадесет години, що ни спира?
И мислехме, живота е ведро.
Но не ведро, излезе океан! ...

Баба имаше една котана,
мързелана най-отбрана.
Сутрин рано до стобора,
миеше опашка за отмора,
нокти вечно да наточи ...

Според Блез Паскал, за вярващия е достатъчно да застане на колене и да се моли.
Достатъчно ли е наистина това?
Наскоро във Франция беше инициирана дискусия с подобна тема. И тъй като подсъзнателния отговор натрапчиво прозира, ако въобще някой, прочел заглавието, отдели секунда да си отговори, биха с ...

По стихове на Павел Матев.

18. Чарли
Слънцето след малко ще изгрее. Небето порозовя и скоро огненочервеният диск ще изплува бавно от морето. Седя на поляната пред моята къщица и чакам изгрева. Кучето ми Чарли седи до мене. Поглежда ме и разлюлява тревата с опашката си. Обича сутрин да посрещаме слънцето заедно. Няма хора наок ...

Петльо-перест перушан
от стобора днеска сам
глас във утрото изви:
„Кукуригу! Кой там спи?
Ставайте големи, малки – ...

между прозореца и луната
се полюшва
силует на брезова клонка
като кичур коса между очите
моите ...

непокътната
любов — сълза горчи
недопреглътната

Изразяваше мнение за всичко, имаше ясно изразена позиция. Умна , начетена, с няколко висши и владееше няколко езика. На вид изглеждаше приятно, дори на моменти хубава. Беше попаднала в страхотен колектив и се чувстваше добре. Офисът отговаряше на изискванията ѝ, работеше усърдно и скоро я повишиха. ...

Търсих те аз неуморно,
писах ти по цели дни и нощи.
Имала съм нужда от теб безспорно,
но чувствата лека по лека в мен загаси.
За вниманието ти жадувах, ...

Живота те дебне на всеки ъгъл,
разтърсва те, ако все пак си лъгaл,
ако сърцето ти е било невярно,
макар, че това е много коварно.
Трепка сърцето от заседнала любов, ...

Едно вълшебство нежно ме докосва
душата с обич светла се изпълва,
лице сияйно пак ме омагьосва
и празнотата тайнствено запълва!
Надеждата у мен възвръща ...

На плажа съм аз в детството си ранно,
строя си замъци и кулички от пясък.
Но тоз неканен хулиган от мен, прибоят,
със воден юмрук като желязо удряше ги ах,
мечтите мои детски правеше на прах. ...

Купуваш евтино мечтите,
търговец – ни добър, ни лош
и на промоция душите.
Обезценени. Три, за грош.
Търгуваш – полети, стремежи ...

Точно преди да побутне полуотворената врата на сестринската стая се спря и неволно заслуша в гласовете отвътре:
– И за какво ѝ са тези тестове и изследвания, д-р Кръстев нали е с вазектомия?
– Може да си е намерила най-накрая и тя някой и да е станала издънка!
Назад, назад няколко крачки, все така б ...

Лапни го, хапни го,
и ще го обикнеш.
Криво ще ти е без него,
само да му свикнеш...
Явно досега не си ...

Потъването на Титаник*
Денят е слънчев, обещава
вълшебства из Безкрайността...
Уверено Титаник плава −
обезумял от суета... ...

Бъдеще...
(фентъзи)
Получили Живот назаем
мечтаем си през Вековете,
все някога да разгадаем ...

Ти пътуваш. Ти си властна
в подножието на някой хълм...
Осветена от чувства прекрасни
пристъпяш тихо, мълчешком.
Но понякога си несподелена. ...

Когато влезеш в Катедрала...*
Когато влезеш в катедрала
и спреш до чудотворни мóщи,
поспри и помисли тогава
(преди да се прекръстиш още!) ...

"Двойно скочиха заплатите
за последните две години,
ама на министрите, депутатите.
Народе, лъжем те, зарежи ни*!"
*Тоест лъжата на Бойко в този случай е очевидна и плитка, защото няма как в бедна държава заплатите(тоест всички заплати) да се увеличат двойно само за две години и затова хората не тряб ...

Вече виждах, че Инес се оправя добре с любопитството на хората и хем ми стана смешно, хем ми стана срамно, че е доста устата…Трябва да поговоря с нея. Тръгнахме си, но обещахме, че ще наминем пак. Казах му да ми звънне ако има нужда от нещо.
Имахме седем дни преди операцията. Смятах да прекараме кол ...

Липите ми напомнят, че съм жив,
липите и тревата окосената.
Прегръдката на слънчев порив див,
прегръдката в шепите на зеленото.
И само туй, че лятото дойде, ...

Преди да задави юли
лятото с много троскот,
ръцете ми − сомнамбули
бяла риза ти носят.
Прах я в река единствена. ...

Сладни ми по устните сладка черница,
тъмнее над мене – пак ще вали.
Какво да направя, така е орисана –
от детството наше плод неделим.
Чудата по форма, почти съвършена – ...

Обожавам ваниленокарамелен сладолед с ядки и стафиди. Купувам си кутии по десет килограма, слагам ги във фризера и горещините
не са проблем. Онзи ден, извадих една, но ми се стори доста лека. Разтърсих я и нещо издрънча. Отворих я, а вътре имаше една
прекрасна кукличка с млечнобяло личице и разкошна ...