Таралежо, защо си тук, на прозореца?
Наоколо са само пепел вятър и руини.
Запазена е само част от покрив, езерца
вода, тази стая, вратата и комина.
Тук даже паяците паяжини не плетат. ...

Има толкова неща,
които никой не знае
за мен.
Толкова ми е приятно,
когато съм навън и е студено, ...

Бъди до мен
Бъди до мен! Бъди до мен сега!
Утре ще е късно, разбери!
Аз няма да съм днешното „това“!
Няма да си днешната и ти! ...

Гледах залеза и си пушех цигарата, когато внезапно ми падна огънчето и ...
Изведнъж осъзнах, че Слънцето се е скрило в мрачни облаци,
Но и аз бях умопомрачена от вечния сблъсък на
Добрата ми природа и непоклатимата ми логика.
Три самолета разпръснати из небето в неправилна геометрична форма ...

Гореща тема! Националите паднали от Англия на футболен мач с шест на нула! Те победили без да се напъват! Ние пък сме си показали магариите и заради тях имало две прекъсвания! Заради това Борисов искал главата на Б. Михайлов. Балъков се оправдавал, че е от скоро...
Това е модел. Може да се намести в ...

Момчета български, как не ви е срам?
Как можахте да паднете дотам?
Дотам ли мафията ви докара?
Никой ли не може гол да вкара?
Зарад мутрите в спорта ...

Някога оттатък
дали ще се събудя
от земния си сън,
дали ще има ново чудо,
тъй, за кратко - ...

В кабинета на кмета на Църцорково Цеко Църцорков цареше гробовна тишина. Не че имаше смъртен случай! Боже опази! Подопечните му селяни се радваха на добро здраве и благодатно съществуване. Въпреки това, Цеко беше потънал в размисъл като как да повиши тяхното и най-вече собственото си благоденствие. ...

Събуждаш ли се сутрин рано
огрян от палав слънчев лъч?
Протегна ли се мързеливо?
За двама начерта ли път?
Рошав още по пижама ...

Когато беднякът от зло се навежда
и няма си Вяра, и няма Надежда,
докосвай огнището - там, под реброто -
а после му дай да се стопли с Доброто.
Че малкото огънче щом го запали, ...

Тя е усмихната и под ресниците,
лумват искри карамелени в миг,
в синьо небе, акварелено с птиците,
пее на някакъв странен език.
Тя е дете и я дърпа за плитките ...

3. Носталгия
Днес пристигаш, есен мила,
но защо не си щастлива?
С вятъра студен от Рила
слезе тъжна и мъглива. ...

След теб заключих се. Завинаги.
Домът. Душата си. Едно сърце.
Не искам никой в мене да се скита!
Да бъда крепост в нечии ръце...
И този път ще се загубя повече. ...

Не сънувам вече сънища.
Не са за мен.
Отдавна изтрих линията,
водеща към мен.
Не сънувам вече сънища – ...

О, дар презрян – тез устни с цвят малинен,
погубват в миг без време всеки мъж,
дори от допир плах поне веднъж...
Как гибел зла откриха в тях мнозина...
Но само ти с очи от мраз – лавина, ...

Понякога заради един човек се кълнеш, че ще си винаги негов и ще го обичаш до края...и след това,
но когато забележиш, че няма смисъл и се откажеш, тогава какво?
Излиза ли, че не си верен на любовта, че не го обичаш, че не изгаряш за него, а всъщност е точно обратното...
Когато видиш, че няма смисъл ...

Колко трудно е да бъдеш днес ти човек,
в свят, изпълнен със завист и злоба, нали!?
Да запазиш в теб ценностите от миналия век,
да остане детето в теб, или го няма вече, дали?
Колко трудно е да бъдеш човек сега, ...

Слънцето наднича страхливо...
Студен, суров,
изпълващ дробовете...
Въздух...
Ароматът на зима, ...

Възстанал срещу наложения ред,
във хаоса хармония откриваш,
не вярвайки в отплата и късмет,
не се боиш душата да изливаш,
за чужда болка да скърбиш не се свениш, ...

Писма ежедневно ти пиша...
но те не достигат до теб...
за тях ти си нямаш представа...
не знаеш за болката в мен...
Светът ни обаче е странен... ...

Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки.
Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих.
Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора. ...

Бодлива си, ах колко си бодлива!
Отъркам ли се в тебе ще кървя!
Но знам - отвътре си красива.
Превързах се. Спокойно! Ще търпя...
От тръните направих ти корона. ...

Гледат сеира,
как кмет се избира.
И не гласуват,
а после - псуват.
ПИ

Забрави ли? Часът е точно седем.
Отдавна кукуригаха петлите.
Луната се търкулна зад превала.
Дошло е времето ни да поседнем,
преди да сме затворили вратите ...

Песни, танци, веселба,
във Омайната гора.
Феи щастие бродират
и принцесите гримират.
Бал ще има на Доброто – ...

Прекалено е късно за смях.
Няма кой да се смее последен.
Ще забравя, че аз съм жена.
Ще запомня, че мога без тебе.
Прекалено е късно за стих. ...

Забравям ги, а трябваше да ги повториш, Ехо.
Не ми се ще да се превърна в детектив
във пясъка на паметта да диря злато.
По-ценен ми е оня миг, когато се въздигам,
после падам в прегръдката на битието ветровито. ...

Е, твой съм!... Да прощава Господ,
какво намислил е - не знам?...
Но дар от Него съм ти просто!
Любов неземна ще ти дам!...
Със панделка!... Подарък същи! ...

По пътя намерих малко перо,
от птица, навярно, която отлита.
Дали не срещна тука добро,
че тръгна така, без да ме пита.
Сърцето ми, в човека да вярва остави, ...

Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец. ...

Звъннах му... Събрах смелост и набрах номера му... Бях пила, на трезва глава нямах смелостта да го направя... Е, телефонът набираше... Сигнал свободно... Пиийп... Пийййп... Пийййп и в последният момент вдига... Божичко... Онемях! Не знаех какво да кажа, но и той мълчеше... Седяхме и мълчахме... Аз в ...

- Но как е възможно да си толкова безчувствена? – попита я с нескрита тъга Георги. – Аз ти казах, че те харесвам, а ти ми казваш, че ти е все тая…
- Георги, ще ти кажа само, че хората не винаги са това, което изглеждат.
- Нищо не разбирам.
- Някой ден може би ще ме разбереш…
- Поне ми кажи защо си т ...

She is different. She'd knit up her necklaces, shining with colours
and she'd stretch them to heaven like rainbow of brightness and air.
And to her every person and bird would enrich the town square.
She's not hungry, she'd breakfast with sun cake that morning uncovers.
She would frighten you, weari ...

Ще се сгуша в мелодия мека
и в усмивка на бръчица свита,
продължавай... свири ми полека...
те са слънчеви маргарити,
дето капят в сълзите случайни ...