Може сън да е било́!...
Във една гора измислена
и във нереален ден –
чудесата май наистина
случват се сега пред мен... ...

В съавторство с Anita765 (Ани Монева)
Ани
И както обикаляше из кръчмите,
в цигарен дим и алкохолни пáри,
Ромео вайкаше се колко мъчно е, ...

Да, плакал съм!... И днес на филми плача.
За срам не смятам мъжките сълзи!...
Да плачеш - свръхчувствителен си, значи -
докосват те човешките съдби!...
Детенце бях и срещнах скръб огромна, ...

за просветление
налага се учение
до умопомрачение

Градим живота си трудно ...
аз - земната, ти - от мечтите.
Делим си го до секунда ...
от основата до висините.
Трудни сме за партньори, ...

Нощен клуб, приглушени светлини, а краката и ръцете му трепереха. Трябваше да пее, но неясен тътен бучеше в главата му. Извади от джоба сгънат на четири станиол и смъкна от белия прах. Всичко се завъртя, скочи на сцената и изкреще едно -„Йо...” в микрофона, гръмна рапърски речитатив. Публиката побес ...

Изборът лесен веднага правете
и гласа си платен за глупака хвърлете
няма се плашите от върли закони
тука царува манталитет на Роми
Който даде предварително бира ...

Какво от това ако днеска...
сърцето ми спре да тупти...
и малко по-късно угаснат...
червените мои очи...
Ще има ли смисъл смъртта ми, ...

Там де Балканът велик,
окичен с битки, либето
хубаво събира своите
чудодейни билки.
Проливат кръв юнашка, мъжка ...

Уважаеми...
Уважаеми...
Съжалявам, но не мога да си спомня името ви. Дали защото съм го забравила, дали защото така и не го споделихте с мен, кой да знае. Сега как да започна писмото си?
Скъпи другарю, не знам дали ме помните, аз самата едвам успях да извадя крехките спомени за вас блуждаещи в глава ...

От храстите излезе човек. По-скоро – измъкна се приведен, внимателно се огледа, ослуша, застина за миг, чувайки далечното бръмчене на хеликоптера, после леко и тихо се запъти по пътеката.
На практика това не беше истинска пътека, а пролука между храстите, пробита от някой подивял домашен звяр или не ...

Във сайта можеш да си анонимен -
чудесно нещо!... Просто - красота!
Разкриваш смело своя свят интимен,
без да те плаши тази голота!
Живота си пред другите разлистваш, ...

А тя пък, Жулиета, се обеси!
Напук. За да избяга от сценария.
Отровата е само за пиеси,
в действителност ужасно ѝ нагарчаше.
И след като Ромео, по причини ...

Дъджорналисти - Моят твой пуловер
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Tommaso Paradiso
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Томазо Парадизо ...

Es war ein alter König,
Sein Herz war schwer, sein Haupt war grau;
Der arme alte König,
Er nahm eine junge Frau.
Es war ein schöner Page, ...

А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,
красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук, ...

Безсилна, пред теб и пред съдбата,
стоя с треперещи ръце.
Едва ли някога ще свикна да те няма,
и да не докосвам твоето лице.
Ще ми липсва меката ти кожа, ...

Несбъднах се, несбъднат ще остана.
Умира в клетките ми тишина.
Озъбена, неизцедена...
Просъскваща със морза на смъртта.
Траверсите на моя влак заекват ...

Собственикът на бижутерния магазин – самата захарна любезност.
И още как! Нали му поръчвам годежен пръстен, струващ колкото пет годишни заплати на член от Общинския съвет на нашето кметство.
Дълго и придирчиво разглеждам под лупа брилянти и сапфири, с които ще бъде инкрустиран пръстена. В многочисле ...

в миг отронен равен на живот
бодлите ни растат навътре
и понеже се римува със Кивот
отколешната истина за утре,
приличаш на завършен идиот, ...

Пролетта на Вивалди е сезонът след зима,
който идва внезапно и сърцето ти взима.
Искам пролет такава с вишни винаги млади!
Всяка зима очаквам, пролетта на Вивалди...
Пожълтяват листата на узрялата дюля, ...

На Господ
Благодаря Ти, че Я има, Господи!
Благодаря Ти, че Я има!
Да стопи във душата ми дългата зима
и сърцето от камък ...

Вечер...4
Ненапити извори шуртят,
ручеи заливат тишината –
южни ветрове във танц въртят:
– мислите, щурците, самотата... ...

Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!... ...

Много радости донесе,
ти през младите години,
на вълните ме пренесе
към едемските градини...
На крилете на мечтите ...

Във твоето лято аз влизам със хлад.
Нежно изтръпнала,
деликатно те мразя.
Седиш до мене – горещ.
Приятно отпусната – обичам те. ...

Онова лято беше тягостно... Беше се провлачило, тежко и омотано в неразбории. Всъщност дори не си спомням какво беше времето тогава... Бях затрупана с работа, която не можах да откажа, отделно бях се натоварила сама с още, не ми спореше, дните ми бяха затлачени от притеснения и умора, упреквах се за ...

Живея близо до работата си, затова и сутрин винаги тичам. Уж съм „на пеша разстояние”, а всеки път се разминавам на косъм от закъснението. Тази сутрин пак така. След няколко тоста, чай и набързо изгладена ученическа униформа е ред на Вики. Не разбирам защо играчката й е в мивката, а коша за боклук, ...

Четири принцеси аз си имам.
Четири бабини слънца.
Всичките ми дни огряват
с много топлина и светлина.
Първата е пламъче игриво /Пламена/. ...

Лицата ни са просто маски –
шлифовани, изящно-бели.
Усмивките изваяни са сластно.
Косите вплетени с дантели.
Приличаме на гейши под дъжда – ...

Ще си направим
ново време,
което ще е само
за Теб и Мен.
И от любовта ни ...

Отново е октомври - водопад от злато,
реки от жълто-червеникави листа.
Слънчеви лъчи огряват всяко птиче ято,
а аз губя се във красотата на деня.
Пак е октомври. Но слънцето го няма... ...

Всичкото ти искам.
Профила ти в контражур.
Тъмно синьото във погледа.
Къдриците.
Осанката от кадифе. ...

Мислех да пиша за есента и земята, но Хари Спасов ме провокира. Благодаря за това!
Ще започна от недоверието, от съмненията, насадени и пуснали дълбоки корени у нас, за произхода и миналото ни. Да повярваме в това, което ни казват фолкорът ни, старите ръкописи на древни историци, на това, което пиша ...