искам вечно да гледам това лице
да му шепна във вечерния здрач
миглите да пърхат над чипото носле
звезден прах рисува със сенки върху нас
обичам те, да казвам посред нощ ...

Омръзна ми от ниски по̀лети,
и взорът ми по най-високото,
където Го̀спода го молех,
а грешно карах през просото...
Омръзнаха ми пеперудите. ...

Когато мъжът е влюбен
Свята е любовта за мъжа. Като икона, пред която само пред нея се прекланя и смирен, отправя молитва към сърцето на любимата жена. И генералът, печелил битки, попада в плен на любовта. И лекарят, лекувал хора, се разболява от обич. Дори строителят, свикнал да носи тежки камъни, ...

Пред очите ми клóни зелени
се усукват и вият снага.
Страст разпалва листа променени,
вятър властно ги води с ръка.
Двата такта са дяволски ритъм, ...

На люляците цветовете вехнеха,
отлитаха душите им в безкрайното.
И въпреки че безвъзвратно чезнеха,
във спомените дишаше омайното.
Но цветното от тях не си отиваше, ...

Злобата завладява човешката душа,
подтикната от омразата и ревността.
Разяжда хората от вътре тя така,
че стават лоши, няма я вече доброта.
Злобата е като капчица катран, ...

Продължение следва
Оригинален текст
ИСТОРИЯ
- Ратибор, - так какой истории верить? Получается, что нас учат не тому, что было на самом деле?
- Пойми, не было у древних русинов, живших ведами, истории, - ответил Ратибор, - конечно, знаменательные события происходили, но они тут же перекладывались в б ...

От графика съм малко закъснял
и чакам днес пред твойта гара.
Семафорът, съвсем почервенял,
„затворено” без уговорки дава...
Настойчиво подавам ти сигнал... ...

Аз Вярвам!
Аз Идвам!
Аз идвам
и вярвам!
Вярвам! ...

Люта чушка, дъжд вали...
моето сърце тупти
иска то да оцелее
и със тебе да се слее
да проникне на дълбоко ...

Александър: Мъжът се представи като Иво Илиев. Бях виждал снимката и името му по вестници и знаех, че е приближен на известен бизнесмен, един от най големите босове на подземния, престъпен свят. После посетителят съобщи с подчертана самоувереност, че именно въпросният бизнесмен го изпраща при мен.
М ...

Тъй далече си от мен сега
и нощите ми стават нереалност.
Душата ми- опушена луна,
а ежедневието ми е прощално!
Защо отиде в чуждата страна? ...

Billie Eilish - hostage
I wanna be alone
Alone with you - does that make sense?
I wanna steal your soul
And hide you in my treasure chest ...

Ja, du bist elend, und ich grolle nicht;
Mein Lieb, wir sollen beide elend seyn!
Bis uns der Tod das kranke Herze bricht,
Mein Lieb, wir sollen beide elend seyn.
Wohl seh ich Spott, der deinen Mund umschwebt, ...

День Победы, как он был от нас далек,
Как в костре потухшем таял уголек.
Были версты*, обгорелые, в пыли, -
Этот день мы приближали как могли.
Этот День Победы ...

Я.М.Р.
-Запретнете ръкава на удобна за вас, ръка!
-Ще направим вливане на контрастно вещество.
-Може да усетите лек дискомфорт и в случай, че нещо Ви притеснява -
натиснете бутона, който ще държите, докато трае изследването. ...

Аз, в Бога кръстен и ръкоположен от моят Старец за свещеник се отказах от светското си име Аврам Николов Атанасов от село Гомощник. Приех правото име Никанор и така, ще ме знаят децата ми и техните деца. И внуците ми и правнуците ми.
Седнах днес и написах в годината 1912 от Христа. За Титаник. За ед ...

Беше утро. Ден първи на нашата свята любов.
И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах.
Твоят профил изящен с дъха на тамян, в порив нов,
стана символ на булчинско бяло и златна надежда.
Вятър южен погали тревите с невидими пръсти... ...

Тъмната фуния пъплеше на север, полюшвайки се страховито в долната си част. Ветровете носеха предимно клони и дъски, но се виждаха и останки от селскостопанска техника. Бученето, което допреди минута бе глухо като от минаващ в далечината камион, стана някак настоятелно и се примеси с остро свистене. ...

Час... минута... миг от вечността...
Стон... въздишка... паднала сълза...
Жест и поглед... малък феномен...
Звук, момент – гръм сред слънчев ден.
Чувства, прах, забързан малък град, ...

Обичам те, а след това те пропъждам.
Минавам покрай теб като непозната.
Погледът ти не винаги издържам,
пронизва ме като погледа на съдбата.
Обичам те като лятото горещо, ...

Не мога да плача, но искам
Защото съм мъж
Сълзи по принцип не проливам,
освен по време на дъжд.
Не мога да викам, но искам ...

По кой критерий бедните са бедни,
щом даже на богатите не стига?
По кой закон, мечтите са последни
за сбъдване на пътника в талига?
Кой Господ утре ще ви пусне в рая? ...

Слънцето се скри
уплашено от облак черен
носеше се тежко
сянка от чудовищни тела
тишина измамна ...

I
- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде. Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен.
- Добре де, защо просто не я разкараш? Друга ще намериш – касиерки дал Господ!
- Виж сега, шапка ти ...

Съдбата ни изправя пред уроци,
е явно май сме слаби ученици.
Пресичаме бушуващи потоци
с подскоци – все големи сме умници.
Че сухи да сме, стъпваме по камъни, ...

В памет на баща ми
Как така животът се оставя
чрез един единствен дъх!
Твоята душа голяма как отлитна
във пространството без вик! ...

…защото, вместо да се крия от дъжда
под капките му нежни аз танцувам боса.
Очи затварям, а той вали, вали и ромоли
и отговори дава на моите въпроси.
…защото… Може би защото съм родена юли, ...

На черните очи ти да не вярваш,
те пазят тайни, крият свойта власт.
Товариш днес, утре разтоварваш
събраните бели от тази страст.
Кафявите очи са кадифе, ...

Самотните хора познавам
В очите те нямам сълзи
С чувствата много внимават
В душата им дръзки мечти.
Самотни, но винаги горди ...

Ако можех да строя от думите,
градил бих вероятно крепост,
в която да затворя лудите,
отдали някому сърцето си...
Така ще ги спася от мъките, ...

Поглежам през прозореца - и ето, планината я има.
Тъмнеещи блокове.
Тук-там усмихнали се прозорци.
Градска романтика...
Поглеждам и виждам зелени склонове, набръчкана кожа и влажни очи. ...

Две цигулки си говорят.
Във танц изящен се въртят.
Сякаш са отворили прозорец
за цветове и красота.
Слуша ги възтромав контрабас. ...

Няма къде да отида... Тревожно е.
Няма от къде да се върна... Сложно е.
Чувствата са объркани и овързани.
Всички крачки и думи са прибързани.
Белег от стъпки, ехо от вик, пепел ...

Едно време в Пасифика...
Великата Безкрайност ме подема
и учи ме над нея да летя...
Избирам: да живея във летене
и мъжка безразсъдност за съдба!... ...

За Времето...и Летоброенето...
(опит за обяснение на Необянимото)
Летоброенето, което сме измислили
е неуспешен опит Времето да впримчим,
а тайнствата му някак си за да изчистим: ...