И с цялото си Аз да ме погълнеш.
Да ме изпиеш.
Да потъна.
Да ме няма.
Да бъда нищо… Части да съм. Пъзел. ...

Щастлива Коледа и Нова Година,
слънце и усмивки нека има,
бяла обич да звъни в душата,
волен полет да радва крилата.
Да сбъдне всеки своята мечта, ...

Винаги съм вярвал във доброто
човешкото, истинско добро.
Онуй което дарява радост на сърцето,
премахва лигавото зло.
Поетът стиховете пише, не за туй ...

Аз искам да крещя!
Да събера гласа на цялата планета.
В тоя глас да въплътя
и болката, и оня взрив в сърцето ти,
от който се страхуваш да си ти, ...

В света лукав, препълнен с лицемерие,
пропит от мъст, лъжа и егоизъм,
където властва (май) високомерното,
във който е на мода (все) цинизмът,
а алчността се пада оправдаема, ...

Не ме интересуват хорските насоки,
сочат пръст, диктуват ти посоки...
Мислят възрастта за опит,
а в делата са небивал хобит.
Крият мисли в пущинака, ...

Какво ще оставиш кажи след себе си?
Живял ли си или просто съществувал?
Човече ти вървиш по земята а оставяш ли следи?
Стига си се оплаквал и оправдавал, помисли!
Създаде ли семейство, отгледа ли деца, ...

Пропука се...
Строшена цялост в безвремие на тих кошмар.
А нищото - раздира с болка душа, присвила се от страх.
Ридание изхвърлено с прибоя - напира с глух замах.
И нейде - в слегнат от надежди мрак оттеква тъп шамар. ...

Ден в небето
де дете се рей
в мъгла на
безгрижна
младост и игра. ...

Sanremo 2019
------------------------------------------------------------------------------------
Паола Турчи - Последното препятствие
Санремо 2019
-------------------------------------------------------------------------------------------- ...

ГЛАВА 4
ЛАДА
Лада стана, отиде зад палатката и изнесе две празни туби за вода. С привидно учудване на лицето си, тя каза:
- О! И водата ни се е свършила!
- Трябва да отидем за вода, - заключи Влада. ...

С нетърпение чакаше този момент, да сложи последния подпис, и да се прибере в хотела да се наспи, след като две вечери спа по 3-4 часа, за да приключи по-рано с одита и се прибере рано в София на следващия ден. Нямаше намерение скапана и недоспала, и то по тъмно, да шофира. Така щеше петъка да си по ...

Помня - помня полето!
С огромни зелени треви,
ветреца, реката, небето,
гората, Балкана блести!
А аз - прекосявам баири ...

Безветрие...И жега...Страшна жега...
А то, изпънало снагата гордо.
Усмихнато. С главица толкоз нежна.
И търсещо оглежда все нагоре.
А щастието в него ще се пръсне, ...

В сърце на цяло село,
От сите моми по мегдана
Едно момиче бе успело
Баш любимка да им стане.
Казваше се тя Елица. ...

По стихотворението
" Над предразсъдъците"
на Цветомира Боюклиева - (ЦвететоБ)
Дали човекът ражда се по кройка
или какъв да бъде сам избира? ...

(Продължение от 7 декември 2019)
IV. Дойде при мен
За мен тогава бе недостижима,
на другите сама им се предлагаш.
А исках ти да си моя любима ...

Искам да ме желаеш!
Когато останем сами,
ще ти покажа жарките си, неудържимите страни...
Мястото, напитките, времето не са от значение...
Пареща, гореща и много, много веща... ...

всестранно нека
личността — развита — за
на Бог възхита
всестранно нека
личността — развита — тъй ...

Утро е!
Влиза с взлом под завесата,
крие в дланите шиша за лед
и разделя телата ни.
Залепи ме отново ...

Както си вървеше спокойно по тротоара, Никола изведнъж присви замислено вежди. Закова се на място и се обърна. Току-що бе подминал един антикварен магазин. Зачуди се какво го бе накарало да спре. Приближи се до витрината и се загледа в изложените вещи. В левия край имаше парцалена кукла. Осъзна, че ...

Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ...

"Сега си дълготраен, като дъжд",
ръждясал спомен с болката живее,
огрее ли Луната, изведнъж,
в сърцето арфа сребърна ще пее.
Насън изкупвал нечия вина, ...

Рожденният ти ден е, а тебе пак те няма -
И спомени в очите ни ридаят.
Отиде си тъй млада и отвори ни в сърцата рана,
остава ни надеждата, че смъртта не може да е краят.
Там някъде си в свят изпълнен с красота, ...

Без бряг е времето. Времето - върховна, неконтрулируема стихия, носеща със себе си непоправимите грешки на своя период, на нарушените обещания, на предателството, на безкрупулното човешко отношение. Метафоричните думи на Хамлет са израз на болката, която изпитва младия принц виждайки пукнатините не ...

Това, което у хората наричаме въображаемо, при компютрите е виртуално. За да ползваме компютрите пълноценно превключваме многократно техните програми, от една към друга, но понякога компютърът се поврежда, обърква програмите и не ни върши работа. Тогава обикновено казваме: "Този компютър, пак се поб ...

Забулих се с воала на нощта.
Дори звезда в косите ми не грее.
Безсилието вие срещу кървава луна,
на Вярата преспивна песен пее.
Черна дупка ме поглъща ...

Неделя е, снегът не се топи,
защото сняг, така и още няма,
наивните "бамбукови" мечти
са още с пъстра, есенна премяна.
Студено е, но някак поносим ...

С китарата припяваш си по слух,
бунтуваш се и тясно ти е в Рая.
Събуждаш даже Бога полуглух.
В"...небето с диаманти" и безкрая.
В нозете ти се вие Млечен път. ...

Тя носи гените на трудолюбието и на добротата, които е втъкала успешно в стана на съвремието и изплита живота си ден след ден. Нейната красота се е съхранила през вековете и с гордост се нарича българка.
Колко сила е нужна да бъде в рамките на един ден и дете с децата, и майка, и съпруга, и служител ...

Несподеленост
блъска ме в гърдите,
мечтата ми по теб души,
дори в съня ми
през сълзите ...