(поема)
Аз малък бях, но в паметта ми
все още образът е жив:
-В нощта витаеха закани
над огънят ни треперлив ...

Той е тук. Дойде. Най-после!
- Тихо, тихо! – отговаряше панически изплашената ми половина, докато намествах чашите на таблата – в средата по-високите чаши, около тях по ниските, в другата ръка безалкохолните. Вървях бавно към беседката настройвайки се позитивно. Гледай да не се спънеш! – казваше дру ...

В болка силна ази тъжа,
че дух иска път да намери,
но вижда сал една лъжа
и от боязън ще трепери.
И няма връщане назад - ...

Студът отмина.
Идва сякаш лято,
по къщите остават
зимните палта,
шумят в небе крила ...

Имам правото да си направя грешките,
да си допия бавно дългата вина,
да бъда част от глупавите, смешните
и после даже да не помня за това.
Дори да ми оспорва някой правото, ...

Каза "Не" и си тръгна...
Аз останах смразен.
Любовта ми изтръгна
и я хвърли по мен.
А светът затрептя ...

вагон-ресторант
два пътя се пресичат
пред чаша вино
*
Чувствата ...

Чувствах близостта на душа
Въобразявах ли си ?
Най-вероятно – Да!
Продиктувано от празнота
Или изконния стремеж към любовта ...

Живей живота си така,
че всяка лоша дума да изтича,
през поглед влажен като на река,
с' сърцето във водата за да тичаш!
Събуждай се с усмивка на лице, ...

Пише стихове пищни
за любови предишни,
но дали е дашна
на любов сегашна?

"В името на любовта се вричам,
че теб аз вечно ще обичам
и за нищо на света
не бих допуснал сама да вървиш
в два през нощта ...

Животът ни мишена е - за сляп,
наизустени фрази тихо сричаме,
молитви - за насъщният ни хляб
и някак по наръчници обичаме.
С месии пренасели се света, ...

Колега, не спирай,
раздавай аса!
Парите прибирай,
но не и сега!
Дойдох да получа, ...

Да свети
Някой търсеше магазин за сърца?
И, разбра, и души , не продават,
дори да са плакали от много тъга
остават цели ...и продължават. ...

Ти си перфектната мелодия,
единствената хармония,
която искам да чуя
Ти си любимата ми и с теб до мен,
нямам от какво да се страхувам ...

Самотни погледи бързо се срещат
така самотата по малко усещат
Кратко мечтание, топли за час.
За сърцето изтинало малък аванс.
Копнее душата за красота. ...

Заради тебе всеки ден започвах отначало,
за да те срещна пак в някой миг красив...
С юмрук разбивах всяко криво огледало,
показващо, че липсвайки, живота ми ще е щастлив...
Без тебе страдах, боледувах и крещях, ...

Ти някакси ме губиш без да искам,
разсейвам се, като мъгла.
Като снежинка се стопявам
сред капчиците на дъжда.
А бях вълшебен, нежен лъч, ...

Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие.
Зависи ли от теб? (Да не боли.)
Разбира се. Но ти пък си прекрасна.
И сигурно от цялата ти хубост, ...

Аз съм българче и силна
алчност в мен се е вселила,
с хубости, блага обилна
мойта родина е била.
Аз съм българче. Обичам ...

Стоеше застинала на мястото си, а бунтът в гърдите й биеше тъпан. Пред нея се виеха две безкрайни редици еднакви врати с цвят на махагон, потъващи в белите стени на несвършващия искрящ коридор. От къде да започне? "Открий себе си"... Щеше й се да започне да ги отваря бързо една след друга докато не ...

Луната е лимонов резен,
а хълмът е парче от диня.
Звездите са кристална захар,
нощта е хрупкава и синя.
Очите ти са две къпинки, ...

It was a freezing winter on Sunday
When frost and ice reigned upon this world.
It was a morning, at the dawn of day
And a young family was blessed with a girl.
A son was wanted. Yet he didn't come. ...

Ruins long ago left behind
When first I saw them,
they reminded me of the forgotten past.
Deep in myself I knew it wouldn't last
because time forgives no one. ...

Избледняха спомените,
като цветовете на едно младежко лято
и очертанията на отлитащото ято.
Повехнаха мечтите,
като дърво, прекършено от вятъра ...

Днес беше тъжен ден – 1 февруари, Ден на загиналите от комунистическия режим.
На този ден преди 75 години народният съд осъжда на смърт 2730 души - сред тях трима регенти, трима министър-председатели, 33 министри, 67 народни представители, 47 генерали, всички областни и околийски управители и полице ...

В сборника „Вечери в Антимовския хан“ е поместен Йордан-Йовковият разказ „Другоселец“, в който се осъществява досег до централните проблематични звена, заложени в богатото творчество на писателя. Роденият в Жеравна класик на българската литература рисува цялостен и ярък портрет на човешкото добротво ...

Майките са за това.
Щом ви заболи глава
или жулните коляно,
бдят да е преодоляна
всяка болка, всеки страх. ...

Помните ли момичето
с очите на сърна и чаровната трапчинка,
което винаги ви гледаше като рицар-спасител
и се вкопчваше в бронята ви от
празни обещания? ...

Под кестена си казахме нещата
и после всеки тръгна сам нататък.
И всеки свойта болка сам прегърна.
И никой след това не се обърна.
И бяхме заедно, но разделени, ...

„...не сте виновни... моя е вината,
че злото и обидите прощавам...
да съм натрупала приличен бонус -
не съм... тъгата ми го знае... „
„Тъга“ от Katia Kremser ...

Малкият се загледа в момчетата на пейката, защото беше далеч, а имаше късогледство. Под предлог, че му пречат очилата, не обичаше да ги слага и напомнянето, което бе ужасно, го караше да избухва като вулкан вътре в себе си. Освен този не особено труден проблем за разрешаване, имаше и други подобни, ...

В очакване
Дъждът вали. Графичен пейзаж.
Задава се денят - наметнат в сиво.
Навън - градът като мираж.
Наоколо - мъртвило. ...

„Винаги“ е дума – инструмент,
с твърдостта на истинското вричане.
Не е ласка, нито комплимент.
Колко си отива със "Обичам те"!
„Винаги“ е дума на кадем, ...

/ в памет на баба ми Й.К. /
Птичката веднъж на рамото застава -
всичко в този миг на прах и пепел става!