Любов и за жени, и за мъже...
Любов всевластна и безумна!
Любов и за куршум, и за въже,
любов на думи и бездумна.
Едни живеят само за любов ...

Мое сърце, ти остана завинаги пленено
от миговете щастие, мълнии във две очи,
сладости от устни бурно в огън споделени,
две ръце, в които от обич въздухът трепти...
Небето ни съпровожда в сияние синьо. ...

Как успях да видя Времето...
Бях взрян в примамната Далечност
замислен вечерта на кея –
на водорасли и на Вечност
морето лъхаше от нея... ...

Любовта е неограниченост,
няма нито начало, нито край.
Тя е реалната вечност
съвършено свободна , безкрай.
Любовта няма изисквания, ...

И лебедите днес са уморени,
но пак остават си така грациозни –
Актьори са във предрешени сцени,
и пленници на лунните сезони...
Перата им са снежни балерини ...

Живели някога в красивата Верона,
два рода знатни и благочестиви.
И двата верни на короната и трона,
но по характер доста пиперливи.
Враждували от хиляди години, ...

Слънцето прежуряше и всичко наоколо се беше изпокрило на сянка. На небето не се виждаше ни едно облаче. Светлин излезе от дюкяна и седна под лозницата да хапне обяда, който беше приготвила сестра му. В ковачницата по това лятно време ставаше ад. От огнището излизаше огнена жега, жаравата тлееше до я ...

Дали потънал в красотата на очите ти
ще се загубя някъде далеч от мен?
И сладостта да сбъдвам пак мечтите ти
ще бъде светлината в моят ден?
Дали погълнат в сивотата на досадата ...

21. Формулярът
Преди много години, в зората на двайсетия век, едно момиче на име Катина мечтаело да стане лекарка. Катина искала да замине за Франция и да следва медицина в Нанси. Сред будните младежи в онова време се говорело, че университетът в този град осигурява добро образование и там учат мног ...

Забрави ме, любов, забрави,
забрави ми лицето и името!
Лято, слънце, цветя и треви...
Късче лед и в сърцето ми зимата.
На последния тъжен разклон, ...

(Илинден)
Казах
няма в постеля
да пътувам за Ада
на моряци душите във себе си нося ...

– Добро утро! – каза Мария на току що влезлия в стаята Илиян. – Кафето е готово.
Той взе чашата и неволно докосна ръката й. Не се отдръпна и пръстите им се сляха с първата за деня усмивка. Младата жена отвори вратата на терасата и двамата влюбени излязоха да посрещнат своето утро. Илиян погледна към ...

От древни времена до наши дни
морето помни, тихичко припява
за онзи смел и страшен хан велик,
превзел в свирепа битка Анхиало.
Послушал на дедите мъдростта, ...

Политици, политикани и приближени още тръпнат – очакват се нови и нови назначения в държавната бюрокрация. По една причина – трябва да се задоволи квотния принцип. Нека се вайка финансовият министър за пробиви в бюджета, нека реват за помощ болни и умиращи хора, млади, стари и деца – нови и нови син ...

Имам един познат даскал – абсолютен реалистичен скептик. И ми казва веднъж: „Утре ще се срещнем в кафенето, ако не се видим на някой стълб“…
А негова колежка се възмутила от безотговорното му отношение към смъртта. Що казал, че не иска некролози, нито посетители. Човек се появява сам сред няколко, т ...

Срещнахме се преди време. Странно дори до днес не сме сигурни преди,точно колко. Бяхме в Америка. Мястото на неограничените възможности. Той си беше шматка още от тогава. Труден и интересен. Ако всички казват бяло, той щеше да ти каже зелено. Нещо странно имаше в него и различно. Забъркваше се в нещ ...

"Умираме" от кеф да се делиме,
на бедни, на богати, на красиви.
Макар че всеки е с лице и име,
с душа и със сърце – до болка живи.
Дебели сме, във норма или слаби, ...

Аз няма никога да те загубя!
И няма да те пусна никога!
От погледи по теб на всички люде,
е много вероятно да ревнувам...
Ръцете ти - от ласки похотливи. ...

По-добре да не виждам поета.
По-добре само думи да пия.
Тишината от смут е обзета
и е толкова странно, че тия
тръпки тайни и тихи причини ...

> Слънцето си го пазя
>
> да не ми го налазват
>
> облаци и акули. ...

Една много известна сентенция в Божието Слово, станала символ за отношението на Христос към онеправданите и съкрушените: „Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа“ Мат.12:20.
Тръстиката е едро, влаголюбиво растение. Използвало се е за нап ...

Затъмнение.
Осветлявам със любов!
Обичаме се...

Вълнува се като море
затичало се към брега си.
Препъва ветрове
и разпилява ги с дъха си.
Прибира светлата им скръб ...

One day
You will want
to know me better
I just hope
that day comes ...

Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.
Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин. ...

Имало едно време два големи града. Всъщност никой не може да каже със сигурност дали наистина са били големи и колко, защото били единствените градове на света. Помежду си били свързани с дълъг каменен път, който бил необичаен с три неща: Бил най-дългият (всъщност единственият) каменен път на света; ...

Тази нощ искам с теб да летя през вселената.
Тихи, гушнати нека поспрем
там, където утробата Майка
ражда душите на новия ден.
Да им пеем от двама ни не дописани песни, ...

Не ме докосвай!
Ще политна...
Как ли орлите летят?
Не ме докосвай!
Много скитах, ...

Нейното разширяващо се съзнание си обясняваше с невероятна лекота неща, които навремето бяха затруднили най-светлите умове на човечеството. Спомни си как в училище бяха учили за Йохан Кеплер - откривателят на основните три закона за движението на планетите около слънцето. Кеплер бе забелязал /първия ...

Зелени са очите ми, зелени.
Приличат ти на чист планински извор.
Погледнеш ли със страх във тях си тръгвай!
Защото да останеш се изисква дързост.
Душата ми прилича на гора. ...

Усмивката ти, тази светлина струяща,
проникващ лъч в стаената безбрежност.
Намирам я, сияе, грее,
от нея топла мекост се разнася
като от сърцевината на погача. ...

Не ми се спи. Не мога да заспя.
Сънят не искам с теб да ме разделя.
И нищо че те няма... ще шептя.
И с тишината тайни ще споделям.
Заклех я да мълчи. Тя обеща. ...