Още един ден беше отметнат от работните, до почивните два дни оставаше само един. Лили доволно си мислеше какво ли ѝ е приготвил Пиер за вечеря и нямаше търпение да се прибере и отпусне в прегръдките на новия им дом. Под дърветата беше съвсем тъмно, но от четири месеца Лили минаваше по тоя маршрут н ...

На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки, ...

1. Вкусът на „Какво ще направиш?”
Силната миризма на антибактериален разтвор така се беше сраснала с въздуха, който вдишваше, че му се струваше невъзможно косъмчетата в носа му да са оцелели, след подобен род предозиране. Тялото му вече изпитваше непоносимост към този тежък, наситен дъх на медицинск ...

Положила на теб глава,
прегръщам мократа трева.
Листата треморно се люшкат
и галят сгърбения дъб.
На повея отронен дъх ...

И нервни тръпки побиват цялото тяло.
И страшни импулси тресат ме в мъгла.
Аз тичам над бездни - надничам в безкрая,
но тайни вековни не ще разплета.
Ще виждам в безкрайните бездни под мене ...

Божествена приказка за Началото...
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата Страст към красиви заблуди... ...

Защо ли казвам - вятър...?
За да знам -
на вятъра съм верен и мъглата.
В деня когато скитам лъкатушно сам,
защото е безветрена душата. ...

Когато утре падне мрак,
не ще ме видиш ти отново.
А тъй силно те желая, но
твърде грешни сме
за да отидем в рая.

ГЛАВА 8 от книгата на Будимир "Сънят на глупаците"
ВЕДИЧЕСКАТА ДРАКА (БИТКА)
Беше прекрасен слънчев летен ден. Ние с Добриня се бяхме уединили в едно ъгълче, където бяха гарирани военните автомобили. Тук можеше да се занимаваме с ръкопашен бой. Добриня бързо схващаше хватките, но независимо от това ...

Где си, ветре,
дето щеше
за колана си да ме вържеш;
да ме влачиш
по сипеи и голо върше; ...

За какво съм ти аз? - рече в здрача.
Виж в очите ми - само тъга!
Черни птици в небето ми грачат
и пропъждат далеч радостта.
За какво съм ти аз?... Модна дреха ...

На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, ч ...

Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ...

Да се изкачиш до върха и да погледнеш надолу незабравимо, е кратък начин за да го опишеш. Осъзнатите в тебе истини идват после.... Благодарностите също, но усещанията, които нахлуват - безценни.
Ето така се случва, когат немаш вера у тебе пък живота, силите, ти казват друго.
Не вярваш у сърцето а в ...

“Всички са еднакви...”- мислеше си Марина,докато се взираше с празен поглед във въртящия се вентилатор на тавана над леглото си. Закри лицето си с ръце - не искаше да гледа повтарящите се движения на перките,които само й напомняха за кръговрата от любовни разочарования,в който се намираше от известн ...

л ю б о в т а
световен
ред
е
и ...

Не искам да мълча!
Толкова дълго мълчах,
че оглушах.
До болка в тъмнината се взирах,
че ослепях. ...

Зелон беше потомствен неудачник - още дядо му бил един от първите, които не одобрили за междупланетно пътуване, а по онова време това било почти равносилно на смърт. Човекът просто бил с очила тип "лупи". Баща му пък изкарал толкова високи резултати на приемните изпити, че решили че е излъгал и прос ...

Автобиографично... 4
Аз нищо по-вълнуващо не зная
от синята примамност на Безкрая
и тайните зад хоризонта скрити,
където люби Вятърът вълните!... ...

Малко е тъжна и тази история:
път калдъръмен, над него – небе,
схлупени къщи, увиснал прозорец,
с шепите времето само гребе.
Някъде – спретната, малка градина, ...

- Хайде, обади му се. Нищо няма да ти стане. – посъветва я най-добрата и приятелка.
- Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.
- Не, разб ...

Кога я чакам, тя не пристига,
присънва ми се, че ми намига...
Затуй реших си да я поканя...
......
Търсих я, виках я, китка й китих, ...

Shots of the Henny, bottles of Patron
Blunts to your face, you don't wanna sing no more
Lost your C notes
Cabbed all day, took the bus back home
Evictions on your door ...

FINNEAS – Break My Heart Again
Hey you
I'm just now leaving
Can I come around later on this evening?
Or do you need time? ...

Darling, please take my hand
Please get up, rise to stand
I can't be the one to sing your song
'Cause I believe it's not your fault
Don't be scared, you are my rock ...

1.
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ...

Как си?
Добре съм.
Всеки път един и същ въпрос
И всеки път един и същ (лъжлив) отговор.
И всеки път с него се идва и буря. ...

Невежият човек е жалък, за жалост, той не заслужава съжаление... И да искам, и да мога - аз не мога да го съжаля, защото той ще ме разбере погрешно!

Разказ за вечната любов Марко да напише,
Мариана с порой от емоции лошотията да избрише,
Синчецът да грейне с многоцветната дъга,
Иржи да ни усмихне с някоя комшийска шега,
Младен да ни въздигне в космични висини, ...

Дори да падна на колене,
да шепна колко твоя съм още...
Да моля мъничко за време,
като скитница бездомна нощем...
Дори да чуеш,че те искам ...

Ще бъда кратък като живота и нетъждествен като смъртта, обещавам.
Ето какво се случи.
Ровех в мазето да търся нещо в него. Аз обичам да бъда там. Не е страшно, има лампа. Плъх. И паяжини. За причина не питайте – няма такава. Вероятно.
И ето ти – найлонова торба с прашни книги. Радост!
Повечето от тя ...

Не сте забравили Нилге, нали? Спомняте си сигурно, че тя имаше две сестрички близначки, които доскоро бяха почти бебета, но вече май са достатъчно пораснали за да ходят и да се опитват да говорят. Казваха се Ейла и Дайра и много обичаха да играят с по- голямата си сестра.
Един ден трите бяха на поля ...

Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...