Отдавна с жена ми сме заедно двама
във смерч и цунами, и в малката драма.
На национално ниво и на местно,
живеем банално и в грижи съвместно.
В голямата радост и в дребни капризи, ...

И тази зима, сред гората,
до един изсъхнал пън,
Ежко, легна под земята
да си спинка зимен сън!
Почна сладко да сънува ...

Затварям прозореца на монитора и издишам силно, после затварям и лаптопа. Знам, че Мейс не е разбрал нищо, защото говорихме на български, но от интонацията на мама може би е доловил, че е притеснена. Той ме зяпа с отворена уста, явно разговорът ми е задържал интереса му.
– Това е твоят език, значи. ...

Малко цвете, нежно цвете
паднало е на земята...
взех внимателно в ръцете –
вехнат вече му листата.
Някой мѝнал, някой бързал ...

Здравей, момчето ми! Eдва пробудено,
ти ме разтърси и дори ме съживи!
Съвсем очаквано и непринудено
светът, във който бях, се скри…
и ми прости! ...

І Жива съм! Без надежда не се живее!
ІІ Пребродих всичко Дори излишното.
ІІІ Време е.
И спрях уморена до косите ти. А студено ме гледаха очите... Празни бяха! Няма Любов! Стихия... Как да спра продължаващата агония?! И те попитах за чувствата. Секунда. Две. Минута. А имало друга. Така си и мислех. Н ...

Каква жена!... Пожар бе, бате!...
На ръст пък дребничка!... И с очила.
Ми тя в оркестъра ме прати!
Не бива на "Пигал" да е била!
Бе, все си мислех, че ме бива ...

Живеейки във кожата на вълци,
оглозгали до кокала душата,
забиват кръвожадно острите си
зъби, изтръгват вярата в сърцата.
Така въздигат егото смолисто. ...

Дори неясни да са стъпките ти следвам те,
през времена без слънце, бури и мъгли.
Следата губи се понякога във туй преследване,
по ръб на пропасти, стена от канари.
Следата губи се и избледняват стъпките, ...

Зелените очи на тревата ме гледат
Тревата плаче
Разплака я някой или нещо
Или това са капки от дъжда
От утринна роса ...

Ново начало -
всяко вдишване, всеки нов ден,
всяка бегла усмивка,
всяка казана дума в следващ момент.
Всяка раздяла. ...

След дъждове пречистен този свят
разтваря си зелените полета
и виждам птиците над тях кръжат,
и слънчеви лъчи в росата светят.
Изгрява сред тревите огнен мак, ...

Примка - времето си нося,
кръв ми капе от врата.
Очи празни - джоб на просяк,
лустро, чалга, суета.
Кичове и силикони, ...

За красота не ти е нужен грим,
бъди естествена и търпелива.
Не стайлингът те прави теб жена,
по-важно е да си щастлива.
Бъди жена, естествено красива, ...

В земята на съня е тихо,
погалено от устни и ръце...
И в мен парченце топло
най-нежни стихове тъче...
С разперени пространства ...

Весела глутница циганчета
в миг задуши автобуса.
Стреснати бабички стиснаха
чантите си. С погнуса
две префърцунени какички, ...

Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не еди ...

Защо е мрачно-тъжна пролетта?!
Защо ме гледа с поглед мълчалив?!
Защо е притъмняла в самота
и капе мокър ненаписаният стих?
Ръми дъждът и песента му наводнява ...

Живея. Дишам. Обичам.
Пиша. Рисувам. Творя.
Мечтая. Мисля. Изричам.
Пея. Танцувам. Летя.
Копнея. Вярвам. Омайвам. ...

Хубави, но малко бяха дните до края на учебната година. Ирина и Камен трудно заспиваха. Мислите винаги се връщаха към преживяното през деня. Преповтаряха се думи, изречения, картини, сълзи и усмивки. Бяха много щастливи. За пръв път имаше на кого да се доверят и той да ги разбере. Докога ли ще трае ...

Пореден полет, изпращане и сбогом,
поредни сълзи, изпълнени с тъга,
не ме оставяй отново сама
в тази бездна без лъч светлина,
сам самичка на студа. ...

Пресъхнах
като устни зажаднели
за капчица от твоята Любов!
Настръхнах
мислите ми полудели ...

В скалистия бряг на морето,
разбиват се сини вълни.
Превръщат се в бяла дантелена пяна,
а вечерният бриз тъй сладко шепти.
Гали косите вечерният бриз ...

Am leuchtenden Sommermorgen
Geh’ ich im Garten herum.
Es flüstern und sprechen die Blumen,
Ich aber wandle stumm.
Es flüstern und sprechen die Blumen, ...

Достигайки морето, Диди изхвърли сака и шапката си назад и нависоко през рамо, а после с елегантен плонж се изстреля в лазурната вода. Алфонсо, който почти я беше застигнал, също захвърли вещите си и плонжира след нея. Двамата се озоваха в дивните води на Шкорпиловския плаж. Загрели от ходенето, те ...

И тя била е нявга млада,
с походка дръзка, с ток висок.
И тя била е нявга млада,
с ефирна блузка, с коси на кок.
Мъжете гледали след нея, ...

И сто пъти да се родя отново,
и сто пъти да легна във пръстта,
от всички мои срещнати любови
аз сто пъти една ще избера...
Онази с теб аз сто пъти ще търся. ...

Красивото мълчание звучи
по-силно от износените думи.
Не казвай нищо, нека замълчи
трептящата възбуда помежду ни.
И нека със затворени очи ...

Дълго живях и много говорих!
За времето,
Бога,
любовта и природата,
За цените на тока и лъжите на хората, ...

Тезгях и книга върху него
с дебел от прах корица,
престъпвам и чета отгоре
"Живота на една женица".
Отгръщам страницата първа, ...

След мен ще имаш хиляди жени...
Ще изживееш хиляди любови.
Но празнотата в тебе ще тежи.
Ще ти горчи като отрова...
И знам, че всяка следваща жена ...

Когато никой в нищичко не вярва
и всеки мами и крои сплетни,
едничък само ти да не покварваш
светата вяра в бъдещите дни.
Едничък ти – преборил се със звяра, ...

Историята на една много стара
селска черква...*
Тя нямала съдбата на големите
световни и прочути катедрали,
но с Вярата зазидана в темелите ...

Отворих имейла, който беше от непознат за мен изпращач. Към него имаше и снимка.
Няма къде да се скриеш амиго. Светът е тесен. Дори и да върнеш парите с лихвите вече си мъртъв. Ина не беше много корава и бързо се предаде.
Приятел
Отворих снимката. Зловещо…. Виждаше се едно смляно от бой лице, а вмес ...

Дебели са тънките сметки,
космато и криво влакнó.
Набързо замислени плетки,
посято без корен дърво.
Трепери на птици крадецът, ...