Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 412 резултата
... по въгленчетата на Пленителят на умове.
Или: Флейтата на Сърцето.
Никога не съм била. И ме няма.
Тичинка съм. Прах. И върхът на чама.
И гръмката тишина. Дето сърцето ти бие. ...
  1131  11 
В небето се разлистват тъмни облаци.
Душа, разбунена от тежки съмнения,
изригва внезапно в черни изблици,
преминава тихо в светли затъмнения.
Земята ли оглежда греховете си там. ...
  294 
Че всяка смърт е залъгалка. Тъй болеше ме.
/и знам какво по-лошо има от умиране/.
В такива тишини света ми малък е,
защото всички много бързо си отивате.
И ставам мрачен после. ...
  459 
Седи си дявол и се чуди
каква злина да сътвори.
Дали човек да се загуби
или катастрофа със коли?
Трябва да е нещо страшно. ...
  754 
Избухнала в огнени багри,
пристига при нас есента
и с течно злато попарва
всички зелени места.
Гората започва да се съблича, ...
  1026 
Сина и Нати се запътиха към къщата на Аная. Нати бе видимо нервна. Беше изоставила дома си преди години. Престори се на умряла за семейството си и приписа всичко на внучката си. Ани заслужаваше най-доброто. Тя бе нейното слънчице. Нати виждаше у внучката си... себе си. Като малка и тя бе такава – лю ...
  706 
Когато обичам, обичам повече от себе си, когато мразя- мразя само мен си...
Кое убива повече, безразличието или липсата на обич?...
Той се прибра, седна шумно на стола и започна да се храни. Почти не я погледна.
Очите му следяха хапката, идваща като изцеление, едната, следващата. Тялото му, добре из ...
  936 
Времето седнало в двора на столче,
кърпи разшити надежди.
Спира, поглежда със задоволство
как ще изглежда одеждата.
Няма да е само бяла и черна - ...
  705  10 
Привлечена от някаква стихия
натъкнах се на сладък непознат.
Не смогнах от очите му да скрия
душата си. Бе просто опиат!
Усмивката му – топла и красива ...
  989  12  20 
Kажи ми, приятелю, това живот ли е
да бачкаш като роб,
да се мъчиш като идиот,
да не спираш да даваш, за тоя дето духа,
и Жалки приятели в гъза да ти го набутват? ...
  1097  15 
Ти, който ми бе обещан,
изсечен на моята длан,
желан и отречен,
близък, далечен,
благословен и обречен ...
  600 
Любов по време на пълнолуние
„Намирах се в някаква непрогледна дупка. Мракът обгръщаше цялото ми същество. Чудех се как попаднах в капана на собствената си съдба...
Единственото спасение от този така мрачен и скован от студ свят си ти, и любовта ни и светлината, и топлината, които ми даваш.
Надеждат ...
  741 
Жадно изпихме две питиета.
Бяхме двама в стария бар.
Изпушихме бързо поредна цигара.
Приятеля мой тихо ми каза:
Тази хармоника тука оставям ...
  972 
докато отивам на работа
всяка сутрин се разминавам
с една и съща жена
сигурно и аз ѝ нося късмет
от минал живот ...
  737 
9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Т ...
  836 
Хора слънца, със звездички вместо очи,
запалващи пожари и каращи всичко в теб
да гори...
Ще се размекваш ли пред тях?
Или направо ще се топиш? ...
  1264 
Аз съм цвете нежно и невинно,
и облак съм във розовия здрач.
Момиче съм – и плахо, и наивно,
по улиците като всички – минувач.
Понякога съм ледена кралица, ...
  900 
Октомври е странен, октомври е кратък,
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни. ...
  757 
Видях те с усмивка в летния ден
и музика тиха се чува в мен.
Докосна ме нежно с тези очи
да бъда с теб са бурни мечти.
Тук е морето и пясъка топъл ...
  811 
Напрежението в директорския кабинет се усещаше по косъмчетата на кожата. В стаята прави до вратата стояха жена на около тридесет и пет, а до нея възрастен мъж – слаб и прегърбен, с побелели коси, за когото годините вече нямаха никакво значение.
- Бозукова, какъв е проблема? – въпроса изстреля мустак ...
  620 
Все някой ден ще замълчи – ранена – птицата у мене,
която имаше очи и брод за моите Вселени.
Пленена – сякаш в пещера, която няма вход и изход –
аз – нито бяла, ни добра, и дума няма да извикам.
Ще слушам всички гласове, които вечер ми шушукат – ...
  881  11  17 
днес световен ден
е за психично здраве -
любвеозарен
днес всемирен ден
е за душевно здраве - ...
  335 
Не мога да предам това,
което в мен е!...
И няма как да срещна вечността,
без твоята, лъчиста красота!...
Не мога да живея в пълнота, ...
  465 
  1122 
  825 
  1418 
И пак онази мисъл...
Мисъл, а във нея ти
ти и онова отричане,
което търси своя детски смисъл,
търси смисъл и едно обичане, ...
  274 
В хамака на разбудените мисли
люлеят се разсънените есени слова.
Протягат длани към безоблачните листи
и листопадено окапват със залязващата синева.
А времето надбягва на часовника стрелките ...
  326 
Шум в стаята. Било е ехото на твоя дъх...
С размах на пеперудени криле раздвижва въздуха...
Усещам аромата на устните ти – невидима пътека,
която ме отвежда в нашия паралелен свят...
И ти ме чакаш там с онзи първи трепет... ...
  573 
Затворих вратата и дръпнах резето,
оставих навън всички чужди очи,
избрах телефона да дава заето
и музика тиха до мен да звучи.
Поех глътка въздух, забравих за всичко! ...
  874  12  18 
Жената е изящна роза,
с красота и нежност изпраща своя зов,
поемеш ли от нея ароматна доза
опиянявате със своята любов!
Жената силна, страстна, ...
  1325 
Когато затваряш вратата, внимавай!
с подноса със чашите!
Недей да разливаш
надежда за заедност. Плашиш ме.
Наивна съм, знаеш, а всяка жена ...
  445 
Росица-Умница, бебе на шест месеца, обиколи градината на баба си, носена на ръце от своята майка и макар и много малка, се радваше на всяко цвете и пеперудка, махаше с ръчички към прелитащите лястовички и постоянно се смееше. Но нищо не можеше да се сравни с възторга й, когато застана пред розовия х ...
  660 
Галят ме звездните лъчи,
добре се чувствам в съня
и сънувам твоите очи,
ала, уви, идва пак деня.
И пак далек си ти, ...
  463 
Целуни ме!
Обвий ме в нежните си прегръдки.
И не говори.
Така прекрасна си!
Като невинна сълза в дъгата, ...
  929 
Отиваш си? Аз си отивам.
Обръщаш се? Аз се обръщам.
Наказваш ме? Аз го избирам.
Къде си ти? Аз съм си вкъщи.
Не знаеше? Вече не чакам. ...
  812 
Режеше я като нож
тази болка във гърдите
и не мигваше по цяла нощ
на сина си снимките събираше
Чух я тихичко в нощта ...
  721 
Издавам книга. Тя - прекрасна!...
Бе, как наредих тез слова?
Ще стане хит - това е ясно!
И кво ще следва от това?...
За мене статии ще пишат, ...
  872  11  24 
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
/Част трета /
Изскърца пак кованата врата,
от конски тропот тръпнеше земята,
в посока Тилилейската гора, ...
  1188  21 
Вися,
като килотите на съседката от третия етаж
и съхна,
като почва,
през август ...
  1101 
Предложения
: ??:??