„Кога цъфтят налъмите?”
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” – ...

Обичам те такъв – и мълчалив, и кротък,
и като буря само с вятър, и без дъжд,
заливащ ме с милувки и от обич,
целуващ ме, сънлива...Просто мъж !
Обичам те такъв - понякога и по човешки, ...

Погледа ти в сняг превръща,
рукналия дъжд, в моите очи,
твоята усмивка хладна,
кулите в мечтите ми превръща,
в купчина руини ...

Белички цветчета, сълзите на момиче.
Деликатно цвете, с капчици роса.
Колко си красиво в дивата гора.
Моля те кажи ми, как те теб наричат.
Всички ме наричат момина сълза.

Стъпвам върху пролетното им килимче,
и предвиждам броя на цветовете
за да мога да се изненадам,
защото винаги са повече.
Наблюдавам ги внимателно, ...

Ще разбереш, че съм ти нужна,
чак когато, вечер трудно някак спиш.
Объркан от мислите в главата си,
как успя да ме отдалечиш.
Спокойно, това е краят на началото. ...

След дълъг ден, нощта прегръща
самотни и влюбени сърца...
в потайност чиста ги обгръща
дарява ги със любовта.
Самотникът сълза забърсва ...

"Цецо, шири се ти в палата,
няма сал да взимаш заплата.
Маскираме злото демек -
как да ни прости човек!?"

Пролет
Земята е бременна и гола
под бялото си одеало.
В утробата й семената,
ще възродят животът от начало. ...

1. Душата на поета е в скъсания джоб на панталона.
2. Добрe възпитаното дете има добри родители.
3. Единственият лек за разбито сърце е нова любов.
4. Смъртта е ново начало в друго измерение.
5. Не искай от скъперник, не давай на прахосник!

Насила не пиша за пролетта.
Дете не съм й и не ме заразява
мирисът на прясната трева
с конпеж по цъфтящата дъбрава.
Да я приветствам не умея. ...

Усмивка. Цвете.
Две души.
Ръка изтрива сълзите.
От тъжните очи.
Усмивка. Надежда. ...

Вероника е хубаво име
но аз ще ти из измисля ново
за да се отскубнеш
от илюзиите
на старото начало ...

В деня на Благовещение
внучка се роди...
Отвориха клепачи
две слънчеви очи.
Като езера сини... ...

В целофана на улични локви
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на мартенско синьо ...

От толкова любов по листите,
а всъщност, утопично невъзможна,
поетът измори се и му писна,
да бъде талантлив и да е сложен.
Денят се приближава като дъх, ...

Азара
С Бо се запознах в края на едно горещо лято, когато дописвах втората част на романа си в малката ни крайморска вила.
"Азара" бе моята първа книга и пожъна неочаквано голям успех. В рамките на няколко години бе преиздавана няколко пъти във все по-голям тираж, а междувременно се бях заела сериоз ...

Помниш ли,
в един от най-топлите юлски дни,
помниш ли прегръдката плаха,
топлината в дланта,
отразяващите прозорци и нашата тръпка, ...

Аз съм точно онази жена.
Която ти съвсем не щеш да сънуваш.
Която обръща наопаки света ти,
Която все още така те вълнува.
Че когато погледнеш в очите ми, ...

Не съм бил там, но така си го представям.

раздяла -
расте
празнота

(с) правотата на
силата - над силата
на правотата

Нощта мирише сладко.
Заспивай, човек,
утре духът ти ще бъде жаден
за букви зелени, за чучулиги
и капчуци. ...

Общовалидни компетентности и избор на професия 2 част
Четиво за родители, младежи и отговорни за живота си
Има практични неща, които засягат живота ни и всеки човек трябва да ги знае и умее. Това са компетентности, които са общовалидни и трябва да бъдат усвоени, усъвършенствани и развивани през цели ...

какъв е смисълът от прошка,
когато има за какво да се прости,
счупеното си остава счупено
независимо, че е сърце,
знам, ще кажеш, че съм крайна, ...

Нощта настъпва бавно в черно покривало,
и в мрак и сънища света залива.
Към хоризонта слънцето пълзи,
зад него то потъва мълчаливо.
Настъпва мрак, покой се спуска над земята, ...

Дребна историйка. Ама наистина дребна. И дребнава.
Отивам аз в един голям магазин.
С чантата на рамо – както винаги.
И, естествено, смятам да я оставя в багажната каса. После ще я пълня.
Да, обаче любимите ми номера – 4,7, 13, са заети. ...

някъде
между третата секунда
и вечността
ревът
на едно бебе ...

Ако очите са прозорец към душата, значи на много "души" им хлопа дограмата!
Жалко, че вятърните мелници на Дон Кихот не произвеждат ток, защото светът е пълен с Донкихотовци... електрическата енергия щеше да ни излиза без пари...
Неправителствена организация набира дарения за морски дарове!
Страх го ...