Когато съм тъжна, тогава пера -
зацапани дрехи, чорапи и думи.
Просторът на слънце ми лъсва от дупки,
та чак от съседите хваща ме срам....
И щом съм несигурна, почвам за шия. ...

Баху-Меседу Расулова, Дагестан
–Задължен съм ти за тази вила! Ако не беше ти да ми помогнеш за отпускането на кредита... – облегнат на креслото, Ибрахим разпери ръце.
–Какви ги говориш, Ибрахим?! Защо са приятелите ако не си помагат! Ти не можеш да си представиш колко съм ти благодарен за вносните г ...

Баху-Меседу Расулова, Дагестан
1.
Късна есен. Птиците в ята летяха на юг. В опашката на едно от тях старателно махаше с крилца още неукрепнало птиче. То за първи път се отправяше към непознатите топли страни. Уморено от дългото летене, то започна да изостава. С крясък питаше майка си защо не могат д ...

Един път, след наряд, бях заспал през деня в казармата. Събудих се от силна нужда да отида до тоалетната. Станах и, полу-събуден, почти без да гледам, тръгнах към тоалетната в края на дългия коридор, но на вратата видях лист хартия с надпис: "Не работи". Наложи се да изляза навън. Беше пролет, месец ...

Пълни егоисти! Всичките! Само за себе си мислят, само за себе си работят, само за себе си се грижат! И не се сещат за него…
Егоисти…
Като почнеш от наборите и жена му. Измряха… Почти не останаха негови връстници. А сред останалите – приятели няма. То… Не, че преди имаше, ама сега хептен. Няма с кого ...

Компромиси в класическия стих
Казват, че на война, в любовта и в поезията всичко е позволено. А в любовната поезия би трябвало за правила и дума да не може да става. Да, има нещо такова. В поезията се правят компромиси и с правописа, и с правилата, касаещи стихосложението. Но натрупването им натежав ...

Денят изглежда обещава да бъде особен и мога точно да ви обясня защо. Тази девойка ме стреля с поглед. В обедната почивка аз усвоявам малкото ресторантче в пресечката зад пазарния площад и няколко приятели от нашата кантора ми помaгат в това мероприятие. Сервитьорката, въоръжена с меню, се приближав ...

Понякога ние хората, се държим с Любовта като стока. В началото, тя държи висока цена, понеже е адски търсена. Когато се сдобием с нея, търсим, да закупим всичките ѝ копия и модели и гордо я излагаме на витрината. С течение на времето, правим отбивка от цената, с надеждата някой да я купи. Следва но ...

Прощавайте, Пирин и Рила,
Балкана, Странджа и Родопа!
Прощавай, ти, родино мила,
че дадохме ви на Европа!
Тя как коварно ни засмука, ...

Когато ти със сребърник последен
платиш за първи ред сред сеирджии,
дали си Юдата на правоверни
или си техен клоун в панаира?
Над бездна, ако някой те застави, ...

Сама съм във пустинните нощи
край мен вее вятър леденостуден.
Сама съм, до тук са моите мощи
щом на гордостта съм в плен.
В мене нещо се счупи отдавна, ...

Звън на камбана... Нечия топла ръка
е дръпнала с причина въжето,
но ние забързани напред, така
и не разбираме зова, посланието.
Може да е празник или раждане, ...

Рик беше смело куче
сред селската охрана,
когато злополучно
се срещна със Лисана!
Както се оглеждаше ...

Лятна любов със Смъртта
Част 1
Карам си колелото по велоалеята. Явява се успоредна от дясната страна на улица която по-принцип не е много оживена. Паралелно с мен с тежкарска скорост се движи някакво наточено BMW - кабрио. Че и с три мацки в него. Две от пред и една на задната седалка. Няма как да н ...

ТОШКА КУНЕВСЕ
Незнающему человеку рассказывать об этой республике ни к чему, запутается, увязнет в болото. Лучше хоженому довериться, у него можно текущее выведать, весь мир наполнен слухами. Тошку Кунева в школе за хорошую учёбу наградили книжкой стихов Янис Райниса, с тех пор он знает Латвию со ст ...

Сънят
Когато беше млад, той беше човек на подземния свят. Беше извършил най-тежките престъпления. Бягаше непрекъснато от закона.
Сега той беше човек на възраст. И макар да осъзнаваше, че това, което беше извършил не са постъпки на разумен човек, не съжаляваше за миналото си.
Той се бе скрил в една с ...

Мъжът, на който се обади Антоан причака Боб на паркинга на ниво В. Преди два часа изпрати едно хлапе да счупи камерата и сега всичко беше наред. Той тихо се промъкна зад Боб и даже не го изчака да си отвори колата. Халоса го с един здрав удар и Боб се свлече. Мъжът го издърпа, залепи му устата с тик ...

Мама лежи и гледа тавана. Не говори, само лежи и гледа тавана. Питам я къде е татко, а тя ме придърпва към себе си и ме целува и прегръща, все едно съм бебе. Не ми отговаря, само ме целува и прегръща, а очите й са едни такива … тежки и празни, сякаш не виждат нищо. От вчера е такава, странна. Всичко ...

Бялата жилетка / по действителен случай/ Втора част
Беше лятото на 1979 година. С малкия ни син, Максим на 4 години, бяхме в началото на август в нашето село.В двора ни растат много дървета. През август берем сливи.Когато си тръгвахме за Шумен, набрахме в едно кашонче от тях и се приготвихме за тръг ...

Един ден те срещнах
и те попитах къде отиваш.
На ухото ти тихо прошепнах,
Как устни хубаво присвиваш!
Ти само моя си, само моя! ...

To write is just a joke (or so I've heard)
You scribble for nothing all day.
For whom? To this day I have learned
that readers are hard to attain.
You may have the wit, the verse ...

Вечер...4
Духал толкова отдавна –
вече Вятърът ще спре...
Огнен лъч ще мине бавно –
над смълчаното море... ...

Не пътеки – мостове градих,
от копнежи, блянове, мечти.
Почти завършени ги разруших,
из основи рухнаха почти.
Прахоляк от руините прехвръква, ...

Укротих се след чувства пенливи,
пълноводни, и буйни, и пролетни;
след измамни, за кратко щастливи,
отлетели младежки любови...
Укротих се след летни надежди, ...

***
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ...

Носиш изгрев със себе си,
с всичките му надежди,
както морето носи съдба
и създава чрез нея копнежи.
В светлината прелива от сол ...

от на сърцето
гледна точка — мир и обич —
без отсрочка

ГОСПОД МЕ ОБИЧА
Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва... ...

Когато някой умре, се превръща в светлина – там, откъдето...

на Емо
Приюти ме, Тъга, приюти!
Нека в твоите скути да седна.
Виж, сълзата ми още блести...
Ти познаваш я... не е последна. ...

Не гоня вече вятъра лудешки,
не чакам чудеса под дъжд и в сняг.
Не ме отчайват власт и чужди грешки,
не ме примамва илюзорен бряг.
Аз вярвам в теб и ти си моя знак ...

Лили с едната ръка жадно вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе.
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх,
по-силен от аромата на кафето...
Пиер взе ключа, повъртя го, потърка го с пръсти, като съсредото ...

Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб!
Богородица в своята слънчева кухничка шета.
Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб
и повдига ръцете ѝ, дето замесват небето.
Аз със сянката влизам на своите днешни беди, ...

Намерих те едва, когато
съвсем не ставах за обичане.
И сбрал душата си във птиче ято,
в ръка – с перо за тъжни стихове...
Тогава исках да летя, безцелно ...