Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 412 резултата
Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми - ...
  1033 
„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов.
Седях си кротко в битието,
Материята обвила ми сърцето.
Но, празен бях,
като неизползван ковашки мях. ...
  878 
Защо ми казваш думи тежки?
Познаваш ме, но не до там,
че да ме съдиш ти за грешки,
които си извършил сам.
Недей да режеш ми крилата ...
  617 
Ти ,тих си стон
в моята морава речна,
стоиш на моя небосклон
и с теб ще остареем вечни.
С усмивка гледаш ме, с тъга... ...
  1032 
Повтаря ми се нещо като сън,
гарниран всяка нощ с милувки.
И както хем заспал съм, хем не съм,
ме млясват няколко целувки...
И ненадейно в тази тишина, ...
  1144  12  23 
Искам да натроша чувствата в себе си. Да не се превръщам в малка капка сълза, за да не се изгубя по Пътя.
Отпечатъци от пръсти, останали на пясъка. Звезди и част от Луна.
Опустели спомени, захвърлени по плажа. Светлини, отразяващи нашите взаимни пламъци.
Искам да натроша чувствата в Сърцето си. Иска ...
  1729 
Дядо, дядо, я кажи,
моля те не ме лъжи,
с баба толкова сте чели,
облаците що са бели?
- Ще ти кажа чедо нещо, ...
  1382 
Минават дните, тъжни и студени
и хладен полъх ме обгръща цял.
Защо човеците са тъй несъвършени,
какъв е смисъла на туй, че си живял?
Защо ни Господ сътвори тъй груби ...
  831 
И как ли се озова тук? Някакво легло. Далечни думи, които чуваше в просъницата на времето и мъгла в очите му, слизаща от тавана, към който беше приковал погледа си. Някакви лястовички в левия край на прозореца, свили гнездо, с досадни екскременти, които една жена всяка сутрин чистеше намръщено, но т ...
  706 
Коняк. Изгаснала цигара.
И малка стая – в черен дим.
Позната песен на китара
ми връща мислите към теб.
Сега не искам да си истина, ...
  1004 
Истинска игра
Да приятелю, аз знам, ти помниш
колко пъти сме играели навън.
Ей на там, неспирни, изпълнени с живот.
Но виж сега ти старата площадка, ...
  740 
Великден
слънчев лъч се спира
над иконата
  511 
Хортензия се прибра по възможно най-тихия начин. Отключи вратата с бавно движение, събу обувките и тръгна на босо към хола. При това – на пръсти! То пък торбата със зеленчуците се скъса и краставиците и доматите се затъркаляха из коридора!
- Какъв е този шум? – чу се изстрадал глас от хола. – На мен ...
  1166 
Не те виня!
Падна есенна слана.
Попари всичко, любовта умря.
Сърцето някак, оживя!
В самотните студени нощи ...
  533 
И пак е пролет, тъй очаквана от всички.
На вън се чуват песнопойни птички.
Дърветата разцъфнали ухаят.
И те карат да се чувстваш в раят.
Душата ти криле изкарва. ...
  856 
Има ме тук, защото и тебе те има.
Жива съм, защото някому съм нужна.
Светът е устроен тъй, все да се търсят
мъж и жена - без танц животът е тъга.
Понякога се чудя защо това е така . ...
  720 
С мирис на вино, любов и шоколад
Беше вечер, която отиваше към това да бъде творческа. Отворих бутилка италианско вино и въпреки, че годината му беше 2017та ароматът, и вкусът му бяха опияняващи и гъделичкаха всички сетива. Отчупих си парченце млечен шоколад и усещанията ми се взривиха в най - разли ...
  655 
И заваляха мъртви пеперуди.
Небето стана черно като гроб.
Светът умря, не се събуди.
Смъртта ожъна сетен сноп.
Но ти остана. Глупава и вечна. ...
  823  20 
Килим от листа, килим от листа
и две сърца сред жълтите дървета.
Ах, как вали, вали любовта
и сипе се тя в душата на поета.
Килим от листа сред пъстра дъга, ...
  1176 
Ти си тръгваш, а пътят остава
и издига ръце през нощта –
а животът в зелена октава,
е засвирил шансон за света.
Засега съм дете на морето ...
  566 
Златна есен - медена песен си пее...
За богатството на таз земя българска,
за работните добросърдечни стопани,
за реколтата и пълни хамбари -
с круши, ябълки, пшеница и грозде... ...
  1176  11 
Научи ме да понасям със силата на разума
това, което не мога да излекувам.
Научи ме да понасям със силата на разума
това, което не мога да понеса.
Научи ме да живея, да минавам през света, ...
  710 
На уморените клепачи -
тегне сън...
А пък сърцето се стреми
Любов да търси...
И точно затова се случва, че навън - ...
  799 
Грамофонна игла татуира магии
По черните бразди
А плочата за болката мълчи
Стиска зъби и просъсква
Скоро музика ще пръска ...
  1282 
Аз съм човек, придържащ се към план-графика и съм доволна, когато всяка точка по него се изпълнява. Аз съм човек на навика и гордо го заявявам. Харесва ми рутината. Чувствам се сигурна в нея. Някои хора биха стигнали до отчаяние, ако всичко им се случва по план, но не и аз. Обичам да имам сигурност ...
  1097 
Хладен полъх и дъх на море
една топла ръка и трептящо сърце
изгрев посрещнат с развети коси
милувка на топлите нежни лъчи
стъпки от двама през пустия плаж ...
  805 
10.
Не може да се отрече, че – макар и късно – държавните и свтовни ръководители се опитаха да спрат назряващата катастрофа. Или поне да я поуспокоят...
Сключени бяха договори с международните консорциуми за създаване на нов тип земеделие и животновъдство. Изграждаха вертикални орнажерии – гигантски ...
  747  17 
Свиват се в непривичното
тъмните ириси.
Вместо ден, усмивка блести.
Осветява наличното.
И е бяла дланта на врага, ...
  482 
  1174 
  872 
Защо ме търсеше?
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти, ...
  714 
  925 
Откак се помня, пазя този навик –
съвет полезен, наследен от мама:
когато покрай Пешови минавам,
да хвърлям по едно око през джама –
ей тъй, да видя Пешо кви ги върши ...
  1198 
Малката принцеса Русалия Кристина Джорджиана, принцеса на есенните глухарчета, навърши шест месеца. Черешите узряха, глухарчетата цъфнаха и стана време да посети замъка на прабаба си, графиня Иванка. Всички много се радваха и бяха готови за височайшето посещение, нетърпеливо гледаха към улицата, къд ...
  691 
  3841 
( по Р. Бърнс, "Сбогуване с Елиза")
Марийке!... Хайде, прав ти път!...
Парцалките вземи!...
В мен вече мислите летят
към по-щастливи дни!... ...
  1379  16 
Обичам да те има!
С любов си ме дарила!!!
Свободна си, Любима!
Лети си лекокрила...
  553 
Сега съм цялата тъга...
Сега съм цялата сълзи...
А, бях любовна песен,
бях стих, който докосваше душата...
Със теб аз имах дом... ...
  412 
Малка уличка - слънчева, есенна,
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...
  569  18  28 
Мечтата ми е май чепата -
бодлива като розов храст!
От красотата й все патя,
ала не искам да я спра.
Жадувам всички сложни думи ...
  523 
Предложения
: ??:??