Забравих как се пише за раздялата,
защото плачат липсите изстинали.
Забравих даже да затопля стаята,
но Вие, струва ми се, не сте и идвали.
А ние никога не сме се срещали. ...

Доктор Щрък бе много стар,
от града омръзнало му беше.
И дочу от младия хлебар,
дето хляб в пещта печеше.
Зъболекар търсят във гората, ...

Любима моя книжке, държа те с две ръце
и всеки ден от теб разлиства, с обич моето
сърце. Чета за приказни герои, за кралства
и дворци и там някой, някъде се бори, с добро,
доброто да дари. Как да кажа колко те обичам, ...

Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към подиума със съда и подсъдимия, нито встрани към охранителите, нито назад, където семействата ни бяха се струпали в грамадната кошара за публика.
Само ръката ми стърчеше нагоре. Не сама, разбира се. В коле ...

Спомням си го това магазинче за сладолед... Беше на върха на хълма - такава една малка постройка – малко странна. Покривът ѝ боядисан в синьо над входа започваше отвисоко а се спускаше към задния край. Отдалече приличаше малко на глава с нахлупен отгоре каскет, така че козирката да стърчи безгрижно ...

Изхвърлете балтóните!
Якетата изхвърлете!
Изхвърлете запалките!
Цигарите - смърделите!
Джапанките - изтритите ...

Днес ми е топло и светло.
Днес ми е чуден денят.
Снощи сънувах баща си.
Снощи той беше до мен.
Снощи бе светло и топло. ...

Ейприл беше най - жизнерадостната душа в това селце. Първа и единствена изтичваше, когато слънчевите лъчи огряваха хижите. Тичаше с пълна сила към Изгрева и викаше: " Слънце, слънце! Обичам те!". С виковете си събуждаше всичките жители, които никак не бяха доволни от това. След това Ейприл се спуска ...

Всяка буря във утрото носи покой,
a сълзите отмиват тъгата.
Сред отломки на болка и мътен порой,
се усмихва забравено лято.
Слънце грейва във тъмното, сиво небе. ...

Правдата и Кривдата от деца били големи приятелки. Винаги ходели навсякъде заедно, дори в училище седели на един чин. Делили радости и тревоги през ученическите години, но тяхната дружба свършила на абитуриентския бал. Той бил последното стъпало по стълбата на тяхната взаимност. След него всяка поел ...

И този
ден
бавно
гасне,
като ...

Посвещавам го на моята Майка и моята Баба ,
благодаря ви от сърце!!!
Пораснах мамо, вече съм голяма,
книги отдавна почнах да чета .
Дано да бъда гордостта ти най-голяма, ...

Равномерно неприлично,
сбоклучено привично
падам като фас на паважа
Много важно!
Инфарктно идилично, ...

Рано ранила мома Росица,
рано по ранина,
слънце още не ранило,
мома Росица нозе умила
в росна тревица, ...

Страхът ми,
с форма на кравай,
е в онзи долен ъгъл на леглото,
където тайно свива се една любов,
трепереща, ...

По всичко вече си личи,
че нейде младостта замина.
Омрежи моите очи
дъждовна ситна паяжина.
Започнах да се будя в три ...

Тишината разстила се бавно,
и чирика за смисъл, добро...
И какво от това, че е хладно,
на ръба на живота? Ведно
ще отпием ли рими красиви ...

Животът не е филм, нито приказка,
винаги с красив, величествен край.
Животът е сцена ежечасна, истинска,
в която с нас се развихрят Ад, и Рай.
В центъра на вихъра разбираме, ...

Хубава
като картина
като горски миг в дъжда през юни,
ах никога
не ще им стига ...

Светлината е музика
и аз съм частица от нея.
Малка частица
от необятната шир.
Всяка сутрин ...

2. Народният съд
Не видях как арестуваха баща ми. Една сутрин, в началото на декември 1944 година, Фахри се втурнал задъхан в аптеката.
– Госпожо, днес ще арестуват господин Каранов.
– Какво говориш, Фахри? Как така ще го арестуват! За какво?!
– Ще го арестуват, госпожо. Братовчедка ми Мелек е чиста ...

По-добре безделник да съм аз
и да нямам даже залък хляб;
по-добре, отколкото без глас
на капиталисти да съм раб.
По-добре без работа „добра“, ...

ЖИВОТЪТ Е БОЖИ ДАР
За първи път посетих Сърбия през 2008 година на Международните литературни срещи „Руднична врела” в Горна Милановиц заедно с поетесата Мая Михова от с. Кресна, обл. Благоевградска.
През 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година бях гост на Международните литературни срещи „Гарави ...

Прихлупва облаче света
и в бялото се гмурва птица.
Размахва вятърът крила
след слънцето – залязваща жълтица.
Пищи, високо в падащия здрач ...

Времето лети и годините бързо отминават,
но спомените остават. Все по път се виждам да вървя
и все не стигам крайната си точка.
В чужди къщи спя и никога повече не усетих покоя.
Пресъхналите устни шептят без пощада. ...

Посредствените хора са дребнави,
отровени от злоба, завистливи,
умиращи от чужд успех и слава
и от провалите на другите щастливи.
Посредствените хора не разбират: ...

Двама за кметското място се борят,
Народът не знае, хората яростно спорят.
Единият обикаля тук и там,
да се моли на шефовете не го е срам,
дано дадат те някоя пара, ...

Утро е!
Изгрев!
Писък на чайки!
Шепот на вълни!
Пясъчни камъчета! ...

опасно е и —
величаят ли те — да
те закопаят

...Санитарните улици
с шарени къщи,
Хензели, Гретели,
с румени бузи –
едни и същи, ...

Зàпада не го
блазни славата и е
чист антислав(а)ист,
а Изтокът гледа го,
от него по-напорист...

От шепота на лудата трева
дойде онази приказка за време,
в което дните нямат имена
и пулсът на сърцето ми е верен.
И идва миг, когато в тежестта ...

Бих искал да напиша за черешите.
За росните треви и за цветята.
За толкова, очакваната среща,
в най-синьото на синьото ни лято...
За нежност ми се пише. За романтика. ...

Събуждат ме трепети,
мисли след мисли вървят си...
Не мога да бъда затворен във стая.
Не искам да бъда затворен във Ада.
Небето е синьо и нищо не чака, и сякаш е някак заспало, или пък с едното око недовижда. ...

Човек когато носи спомени от разказите на други хора, които са ти дали живот и с родителска грижа са те закриляли, тук през общите земни дни - и вече са на небето, ти се молиш на него! И това е една звездна надежда на която се уповаваш до оня тих миг, щом с признателна обич ги потърсиш в небитието.. ...

Отдавна с жена ми сме заедно двама
във смерч и цунами, и в малката драма.
На национално ниво и на местно,
живеем банално и в грижи съвместно.
В голямата радост и в дребни капризи, ...

И тази зима, сред гората,
до един изсъхнал пън,
Ежко, легна под земята
да си спинка зимен сън!
Почна сладко да сънува ...