Дали от тихата влага в очите ти
в студената петъчна нощ
в този дъжд нежен се влюбих?
Ще те чакам притихнал в мечтите ти -
Свят толкоз добър... толкова лош! ...

Сърцето ми е само.
Само в тъмната кинозала.
Само по пътя за дома.
Само в купено на нощният влак
към града ...

По тротоара на живота...
вървим по стъпките на милиони!
Вървим, смирени в тъмнината,
забързани към своят дом.
А колко стъпки с мисли сме вървели! ...

Тя е
всяко разцъфнало
цвете,
росна капка
по заскрежената ...

„На Рая, дето всяко бреме снемат,
желайш ли славата да видиш сам,
ръце по-чисти тебе ще подемат...” - „Ад" - Данте
Не е за егоистични хора добротата,
трудът ще бъде хвърлен, ...

Есента е в делириум
отъркаляна гола в снега.
Опустошена.
Ще изпадне в амок.
Бели съновидения ...

Не ме търси, не ме откри
в смисъла на думите ми.
Не с очи, с душа прогледна
в отстоянието помежду им.
Успя, прозря с шесто чувство ...

Както краката си суркал
Пешо под моята стряха,
паднала тежка висулка,
треснала Пешо в главата
и му пробила без време ...

Промени се ти на време,
дрехите си изпери,
Исус ще дойде да ни вземе,
много скоро, разбери.
Молитва за спасение кажи, ...

Уморена съм.
С последни сили заспивам...
върху змийско гнездо.
С тъмнината се сливам...
студено е... ...

Тя пътуваше във влака. Главата й беше леко наклонена, а лицето изморено. Щеше да пътува дълго. Един безкраен път с неизвестен край.
Животът й до сега не беше лек. Израстна сирак, а след като почина съпругът й потъна в самота. Работата я погълна, но това беше временна утеха. Дните минаваха безлични и ...

Пореден ден от живота на Мими. Тя е вече добре, здрава е. Не е необходимо да ходи на лекар. И лекарствата, които взимаше, за да се лекува, вече не са й нужни. Но приказките, които Феята на сънищата й разказваше и липсваха. Искаше да слуша още и още. Искаше да пътува там някъде към планетата на сънищ ...

младост и бъдност
едно са - защото на
БОГ тържество са

няма любовта
заместник и е извор
на благодатта
.....................................
благодатта - ...

През девет планини със гръм пристигам,
внезапен, подивял и огнедишащ,
по теб – простряна като жадна книга
най-хубавия стих за да напиша.
С перо от нощни устни да извая ...

Ще си сложа тъмни очила
да излъжа някак си съдбата,
ще те видя по-красив, по-млад
и ще тръгнем двамата нататък!
И далеч от хорските очи ...

Не те обичам, остави ме!
Очите вече не са тъжни.
Каквото искам ще се сбъдне,
утре и на мен ще ми потръгне!
Но всъщност остани, почакай! ...

Начални бележки.
Пусках няколко за проба. Сега реших за празниците да пусна ЧАСТ от поредицата.
Дано ви усмихнат. И замислят...
/мислени мисли/
Идват ти понякога едни такива… Хем добре звучащи, хем смешни, хем някак си самостоятелни – няма къде да ги включиш… ...

Ина скочи и се втурна към мивката. Стомахът и за пореден път днес се сви на топка и всичко се изля навън. Зле и беше. Краката и се подкосяваха, а в главата и бушуваше лава. Отпусна се и седна на пода. Хвана с две ръце корема си и се сви като пашкул. Зарида първо тихичко, а после се разхлипа все по-с ...

Се враќам на почетокот
со корени во детството
и со тишина те будам
од соништа кои нема да се остварат.
Јас би те заборавила ...

Думите не стигат,
когато трябва да повярваш
на скромните дела.
Величието тук пръст има,
взима връх фалшивостта! ...

EЗИКЪТ МИ
ги обича.
Прави си с тях
каквото си иска.
Държи ги между ...

Разбирам. Празници. Доброто,
на показ е. И се раздава,
но там, отляво, под реброто,
сърце тупти. И наболява.
И чувам. Бие. Лудо. Бясно. ...

Грижа. Внимание. От това се нуждае крехката и чувствителна жена.
Дори не Любов.
Любовта все някога си отива. След Нея трябва да останат Нежността и Грижата. Да си нежен с някого е умение. Да бъдеш обсипван с нежност е богатство!
А всъщност нежността е Любов. Най-силната, истинската и чиста любов.
Аз ...

Мравунякът - човешкият ни род -
все някога от тежест ще се срути.
Земята майка следва своя ход...
За нея хората са „тутти фрути”.
Не помни тя такава суета ...

Защо да си играем,
щом в очи да си го кажем можем?
Нали сме смели, силни,
нали сме първи, и сме ний самите,
истински, първични, ...

Топлината на думите ти
е една малка звездичка
дълбоко в сърцето ми
и пита за теб.
Тъмнината на мислите, ...

Симпатия
Превод от японски!
Припев:
Позволи ми да видя продължението на този сън,
заличи спомените и раните, от които не мога да се освободя. ...

Превод от японски
Серенада
1.
Безсънните нощи продължават да ме преследват,
бих искал отново да те видя. ...

Истината на Фасула в полетът на Двулевката.
Нашите се разведоха като бях малък. После всеки от родителите ми се задоми втори път. А аз последователно живях известно време ту при единия ту при другия. И така стана, че съм роден в един град пък после се оказа - съм живял в два други. Може би и за това ...

Преди един месец, а може и повече... Всъщност, може и по-малко да е, не искам да издребнявам, измервайки времето. Неговата работа е да преминава. Може и да го меря, може и да не го поглеждам даже, то пак ще си премине неизмеримо.
Та да се върна към историята. Беше ме изгризало времето като ябълка и ...

Наближава полунощ. Излизам на терасата. Мъглата под нея прилича на бездънно бяло езеро. Уличните електрически лампи просветват, като златни рибки излезли на повърхността на езерото, за да изпълняват желания. Всички хора вече спят. Помислих си: "Сигурно тези златни рибки изпълняват желания само насън ...

В банков офис влиза леко почерпен клиент и държи писмо.
- Добър ден, господине, с какво можем да Ви помогнем?
- Получих това писмо, разбираш ли, нещо съм имал да Ви давам?
- Дайте да видя, така е, сметката Ви е на червено, уведомен сте да внесете дължимото, за да не се закрие служебно сметката.
- Ко ...

I
Луната със сиво лице,
в разкъсана облачна
риза,
по хълма полека ...

Къде съм? Какво съм? Защо съм?
Дали тук съм или в Безкрая?
Дали звуците чувам от Рая
или Адът леден опитвам да опозная?
Защо се съмнявам дали съм щастлива? ...

В мъгливото
утро стърже лопата.
Някой чисти сняг...

В средата на декември, улиците бяха пълни с весели хора. Магазините светеха привлекателно. Деца се радваха на изпълнените от родителите им желания. Всички бързаха в очакване на празничните дни. Вървха с пълни чанти и неволно блъскаха някой, който се луташе без път и посока. Извиняваха се или просто ...