Моя късна Есен, колко си добра!
Връщаш в мен – Детето, в Златни времена...
Вглеждам се в портрета на една Земя
и тупти сърцето с нежност и тъга!
Колко труд и хубост си вградила ти ...

Мама Меца рано стана
и кожуха си разтресе,
щото още от зарана
на Плюшко мед да донесе.
А пък стария Мецан ...

Печката бумтѝ.
Баба приготвя кáша.
Есен на сéло.

Обмислям идея за временно бягство –
за бягство от хора, от гняв и от страх.
С вълшебния код за душевно богатство
да стихна незрима във лунния зрак.
Да взема единствено своите мисли ...

Моя лекокрила златна есен,
в шепите ми детски се събираш.
Ти летиш! От клони лист понесен...
Тихичко в сърцето ми се спираш.
Моя преживяна златна есен, ...

Гася я тази страст.
Мирише гадно, на раздяла.
(Поне в един от нас
тя твърде дълго е горяла.)
Готова си, нали?! ...

7.
Сред многото торби, кутии, дори сандъци, в колибата имаше и тенекиена кутийка с патрони. Йоан внимателно ги преброи – ще има за две зареждания на пистолета. И даже останаха, за да добави в пълнителя след стрелбата на мъртвия пазач.
Пренесоха внимателно всичко – помогнаха си със старата кола без в ...

Изпълнен съм със рани тежки.
Дали се виждат в мен? – Не знам.
Аз разгадах души човешки
и не изпитвам вече свян.
Почувствах толкова омраза, ...

На Е.С.
Заведи ме на едно вълшебно място –
при море и пясък, с гларусова песен...
Да забравим, че животът ни е есенен!
Щом сме заедно, отново ще е лято!... ...

Аз, въпреки теб, не спирам да се боря. Вярата, че мога, ме храни. Когато се натъжавам, гледам в една точка. Трудно е. Бих казал и непоносимо.
Чувството е странно...
Здравей!
Отново ти пиша от онези емоционални писма, след прочита на които от очите на един по-чувствителен човек биха закапали сълзи. И ...

Добър вечер! Пак съм аз!
Няма да те притеснявам.
Само да попитам как си,
после бързо ще затварям.
Мина месец, похвали се, ...

Реших да се разхождам с файтон. По работа разбира се. Видя ми се идеята чудесна. Какво по-хубаво от това да внеса в работата си нещо необичайно, но полезно. Минах покрай бедните квартали и "видях" желание за живот -за жалост на всяка цена. Бавно-бавно се изтеглих и отидох в квартала на богатите - ви ...

Питат ме защо Ти вярвам
и за всичко обвиняват Теб.
Казват, че си безразличен,
че сърцето Ти е лед.
Или Ти не съществуваш, ...

Свободна ли е пейката, момиче… може ли да поседна?... Благодаря…
Наистина е хубаво тука. За първи път идвам. Хем да видя какво все го хвалят тоя Бачковски манастир, хем мурсалски чай искам да си купя… Мноого е хубаво. Все ми е било чудно – как все на такива местенца, сякаш паднали от Рая ги правят т ...

Той цял живот е вадил от жарава кестени
и с мрак покривал се е ден след ден.
От белезите му следите още пресни
го връзваха на спомените в плен.
Съдбата му без жал бездомен го изхвърли, ...

Аз съм едно непосредствено малко боклуче.
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно! ...

Чети ме,
разлей се в морето ми.
Аз имам обич в сърцето си.
Бъди звук от пианото бяло,
напии се ...

Имало едно време една спътница, която ден и нощ изгрявала за да свети над влюбена душа, която се изкачвала по стълбицата на любовта. Но аз съм ранима и тъжна, защото моят спътник е някъде там, за мен е като звездна искра, която може би тъжи за любовта. Чакам да заспя с мечти в океан от искри, твоя я ...

Всемирът, надиплен с човешки съдби,
се спуска над нас - и носи утеха.
Във края на пътя всички злини
свличат си злостната дреха.
В ехтежа на вчерашни спомени, пак ...

октомври е месец на мечтите
обагрен в различни цветове
от синьо на метличина
до златно на мъничко дете
цветовете на дъгата ...

Във повечето утрини съм тъжен.
Че в нощите съм страшно непрегърнат.
В деня държа се някак мъжки,
По малки часове? Не питай! Дълги са...
Тогава я усещам тази липса. ...

Остарявате двамата. Остарявате кротко.
Като корени вплетени в общо начало.
И подпирате обща съдба и походка.
Като пъзел сте – части от общото цяло.
Прогърмяват годините – бързи експреси. ...

Поредния лист от календара
го откъснах, мой живот.
Вечер правя си гаргара
и целия съм плувнал в пот.
Торбички имам под очите, ...

Едно сърце - за мъки и печал.
За радост и любов несъкрушима.
И всеки нещо в него е посял.
И плод
според разсада си ще взима. ...

Прегърна ме днес за последно...
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...

> Умират думите и губят смисъл,
> и гният като есенни листа,
> дали си казал нещо или си написал,
> щом в тях изтлява после мисълта...
> ...

Глава XXXII
Беше тихо. Нощта мълчеше. Само капчиците ситен дъжд от време на време барабаниха по покрива.. Полунощ минаваше, но тишината продължаваше... а сякаш удължаваше очакването на нещо предстоящо- неясно какво, неясно защо, неясно... дали изобщо нещо ще се случи.
Тя отвори очи. Стана. Отиде до ...

Колко шансове пропускахме за срещи?
Колко време вървим един без друг.
А може би в мене щеше да откриеш нещо,
Което да осмисли света ти.
Този свят – далечен и недостижим. ...

Обичам те още от първия ден!
Обичам те дори повече от мен!
Обичам те щом погледнеш ме нежно!
Обичам те щом докоснем се "небрежно"!
Обичам те и нека всички знаят! ...

Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки ...

Попитах морето - къде и как е любовта ми?
То каза ми:
На безлюден остров зад незрими води
умира твоята Любов любима
и няма сила, с която ти би ...

Какво изцъкрено небе
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.
Каква велика синева, ...

Жълти листа разпилени,
мокри алеи след дъжд,
сякаш са късно знамение,
че есен дойде изведнъж.
Ябълки златни се ронят, ...

Лунапоп - Остани с мен
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini & Alessandro De Simone (Lillo)
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини & Але ...

Лунапоп - Нищо повече
--------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini
--------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини ...

Усмивка - сякаш струна водна
трепери и намига на звездите.
Земята полудява от доволство,
чаровно се завърта и въздиша.
Пародия и плач притичват бързо ...

Автор: Генка Богданова
Сън сънува баба Дана:-
депутатка е избрана,
бодро в Парламента влиза
с ръчно везаната риза - ...

6.
Главата му се издигаше само на сантиметри над сухата буца пръст. Отдалеч сигурно приличаше на някаква неравна изпъкналост – толкова се сливаше с околната среда. Но пък нямаше кой да забележи, че все пак на тази изпъкналост се е закачил сноп кафеникава, мръсно-кална коса.
Охрана на лагера пред тях ...