Ти ли бъркаш из мислите ми
оставени встрани за после?
Редът ми създава усещане
за извити ръце и не си го причинявам.
Няма нужда да сменяш роклята ...

Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ...

кокиче, минзухар, слънчеви лъчи
бавно разтапят снежните следи
синьото сияние предвества радостта
ето я задава се пролетта
но най -напред ще мине Тя ...

думите
не
искат
да
им ...

Мълчание, не се прави, че не чуваш!
Напълни чашите! Весело да звъннат!
С мен и с душата ми сега бодуваш.
Да пием вино тежко, устни да не зъзнат!
Всеки миг е нов, но по старому го живеем. ...

Едно от любимите ми произведения от далечната вече 2015. Надявам се времетраенето не ви изтощи, а напротив, да се отдадете напълно на възходящата преднамерена градация!
Приятно слушане!

Настъпи лятото, проливните дъждове престанаха, денят се удължи а Виктория изпитваше истинска радост от факта, че най-после се бе осмелила да се премести в красивото и живописно градче, намиращо се само на няколко километра от големият, претъпкан и неприветлив град. Беше редактор в едно малко издател ...

Via "purple".

Пия си чая пред кафенето. И погледът ми танцува из площада. Минават хора – млади, стари, деца...
А нещо розово все се набива в очи.
Впервам поглед.
Възрастна, дребна женица е заела няколко квадрата пред паметника на Кирил и Методий.
Няколко квадрата – защото не стои на едно място. Играе нещо. Заглеж ...

Китарата е мое амплоа и аз я вадя всяка пролет.
С нея сглобявам думите в куплет и разказвам за
вчера, днес и утре.
А припевът, припевът е тишина -
от цъфтежа на мушкато в очите, под старата веранда, ...

Дълги са мечтите на очите.
Вятърът отвя ненужна плява.
Искам още дълго да те имам.
Сенките ни само остаряват.
Колкото са дните преброени... ...

Очите ми са влажни, а съм куче.
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.
Сърце, човеко, имам под ребрата, ...

От
времето
преди
Прèнепорочното Зачатие
до ...

Усещал ли си да те милва с длан
човекът, който вече си е тръгнал?
И цяла нощ будувал ли си сам,
в очакване, че утрото е мъдро?
Нима след всеки пищен карнавал ...

Радвайте се на живота!
За злобарят не мислете!
Усмивката си носете
напук на враговете!
Че злобарят мир не знае, ...

Любовта е
желанието ми
да си винаги щастлива
Любовта
е въздухът, ...

На залеза на пътя в здрача,
в праха от хиляди души,
видях разпятие да се гради
от моя път, мечтите мой,
усмивки, плач и неизживяни дни! ...

Полъхва повей. Дъх на цветове,
по черни клони се разпуква.
Протича гъста лепкава сълза,
разлиства се зелената украса -
напръскани от четка багрила. ...

Годината е 1985. На власт в Русия /тогавашният СССР/ е вече Михаил Горбачов. Човек издигнат политически още от Андропов и подготвян за поста генерален секретар на КПСС. Може би следва да се напише отделен материал за подвига, който извърши този мъж, когото ми се ще да нарека - Белязания от боговете ...

Знаеш обичта ми е така гореща...
Помниш ли я още първата ни среща?
Вечер бе обвила стихналата гара...
С твоята усмивка ти ми вдъхна вяра.
И от първи поглед лудо в теб се влюбих... ...

***
Даника сякаш се събираше отново. Блуждаеше, но плътността на нейната аурата се сгъстяваше. Нещо силно и ярко пукаше в нея, създаваше заряд и вихрушки, чиито златен поток я изпълваше с неподозирана сила.Това не беше нейно, но не беше и чуждо - някаква празнота се беше запълнила и споила дълбоко с ...

Кусур на всеки можеш да намериш лесно,
дори и на светец да ти изглежда.
Косата че на ляво сресва, не на дЕсно,
сред грешниците място му отрежда!...
Случайно ако клетникът косица няма - ...

Друг был за границей и попросил меня поехать на его дачу, отремонтировать две - три водосточные трубы. Стоя верхом на конце алюминиевой лестницы, мне было видно, что в этот день я единственное живое существо во всей дачной зоне. И так как у меня нет своей дачи, а иногда мечтаю о такой, завинчивая ме ...

Седя пред кафенето, пия си чая, зяпам и мисля...
Обмислям идеи за нещо смешно, нещо ведро, нещо весело...
Стига с тая политика, стига с тоя реализъм, стига с мрачните виждания...
Да се развеселят хората.
И го умея – може да се види. А и в някои медии /в събота пак пуснаха един разказ/... ...