Цветето на твоята душа е още с мен,
във мен... дълбоко в моята душа
и в цялото ми същество, от светлина!
Едно със твоята... искряща чистота,
изпълнено с безкрайна, близост, ...

Някога, в една богата къща, живеела красива девойка, усмихната и любезна с всички. Всеки ден тя минавала по главната улица на града и всички с радост я поздравявали, подарявали й плод или цвете, красиво украшение или просто въздушна целувка. Не се страхувала от никого и от нищо, волно тичала из поле ...

17.
Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
Скъпо плати за отпускането!
Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен... ...

Страха от страх е най-големия.
После се разклонява.
Като дърво.
Плодовете от дървото на страха са най-отровните.
С всеки изминал ден хората взехме, че започнахме да взимаме поне един плод от това дърво. ...

ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО
/съвременен прочит на Иван Вазов/
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как твойте политици говорят ни омайно!
Как залъка в устата всинца ни горчи ...

Под есенните звуци на пиано,
танцуват нежно златните листа.
В забавен кадър падат бавно
със кадифено сладка мекота.
Застилат наранената земя ...

Така се раждат плачещите стихове -
от болката в пресъхнали очи.
Когато във душата ми най-тихо е.
Когато даже вятърът мълчи.
Листата на Октомври нямат цвят. ...

Пожелавам ти...
Да е топло и тихо.
И да бъде декември.
Нежно утро.
Снежинки. ...

Концепцията за човешкото тяло, неговата преходност и преломност, връзката
между душата и тялото, биват обект на дискусии още от дълбока древност. Тя-
лото като проблем претърпява множество интерпретации. То често бива пре-
небрегвано, за сметка на душата, бива свързвано с животинското. Още Аристо-
т ...

1. Ударът бе жесток. Моторът излетя от пътя и мотористът падна тежко върху майката земя.Навън валеше, бе хлъзгаво и мокро. Притекоха се очевидци на помощ, а жената, управляваща колата заплака изведнъж.
Линейката дойде бързо. Сирените заглушиха воя на духа.После- остана надеждата и едно мъчително оча ...

За любовта ни...
Ако някога пак си помислиш
да заровиш в сълзи любовта ни,
си спомни за безсънните нощи,
пропилени в безмислени драми. ...

Има устни,
които те изпиват
с една целувка,
изтръгват езика ти,
поглъщат сърцето, ...

Нима живееш още тук -
наранена, но оцеляла?
Стъпките ти - беззвучен звук.
Усмивката ти - надежда бяла.
От погледа ти вече знам, ...

То, видя се. Ще се
напия.
Имам хиляда причини.
Ще се сбия после по мъжки.
Ей така, за адреналина. ...

Лоренцо Фрагола & Гадзел - Супер Мартина
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Federico Nardelli, Flavio Pardini & Lorenzo Fragola
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: ...

Аз съм безлична актриса
от безименен филм,
ролите ми сълзи са,
а изгарям - фитил.
Всяка дума извира ...

(Чух, щели да махат паметника на Ботев от Борисовата градина...)
Предишният народ бил прост.
Днеска мислим по-критично.
Ще сменят кръста на Христос.
Не бил скован демократично.

Тъжното щастие - разбрах, че го има.
Това е когато почистваш килима
и видиш на него следи от краченца
на две момиченца или момченца
или да настъпиш малка играчка ...

Изпрати ми малко мъгла,
да не виждам на грозното, грозното,
след очите си да вървя
докато са още сериозни.
Изпрати ми любящо гнездо, ...

Стоиш пред огледалото. Коси разресваш.
Очите ти са впити в образа отсреща.
Изучаваш се. Мълчиш. Дали ще се харесаш?
В сърцето ти припламват огньове горещи.
Погледът ти става, без вино, нежно пиян. ...

„Ще сложа котката да плаче!” –
от детството си помня тоз рефрен –
сърцето те боли, обаче,
да не покажеш, че си наранен!
Кога в душата ми нагарча, ...

Копнея да танцувам в хармонията и,
да пея в дъгите от стиховете и,
да пиша в дъждовете на мелодията и,
да заспивам, слушайки я в съня си
и да се събуждам вечно в утрото и... ...

Затвори очи.
Там си.
Там, където искаш да бъдеш.
На безопасно място.
Далеч от хората. ...

Обичах тихо и надничах отстрани
не се надявах с теб да сме сами
крадях усмивки и отвеждах ги във плен
не знаех сам какво си ти за мен
аз радвах ти се тайно ...

Спокойствие, тишина,
чувам как започва да вали,
и влиза лека светлина,
отразяваща зелените ми очи.
Аз, завита топло одеяло, ...

В тази небивала жега един младеж се чудеше къде да намери поне временно сянка, а и силна жажда го мъчеше. Пот се изливаше по цялото му лице, щипейки гладко избръснатото му лице.
Макар че времето вън беше отвратително горещо, голямо множество се беше насъбрало в кварталната кръчма. Място прословуто с ...

(3-6)
Неприветен пейзаж, озарен
от Звезди и Луна пременена;
в необятната нощна вселена
се разхождам без цел устремен. ...

15.
Йоан бавно се заизмъква към малкия поток, чийто шум се носеше нейде откъм изгрев слънце. Знаеше, че там непременно има място за водопой. Удобно за лов...
Разбира се, край водопоя ще има и хищници. Но големите котки сега засищаха глада си, а останалите зверове тръгваха по следите на храната си пр ...

Щом
бухал
бухне
в гората,
мен ...

Била ли си като коричка хляб
от сития подхвърлена,
но даваща надежда на гладуващия?
Била ли си капчица вода
в пороите изгубена, ...

Голямо, голямо е сърцето ми...
Но тесен на входа е отвора.
И малко осмеляват се,
да открехнат и надникнат зад портала.
Студено им е още в коридора, ...

Здравей, момче, останало във вчера!
Сънувах те нощеска и реших
да ти припомня старите недели.
Да ти напиша най-последния си стих.
Помниш ли онези дни безгрижни, ...

The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the moon of an unnamed, lifeless gas giant. Between the huge planet and the moon it orbited, April was almost perpetually cast in deep shadow, swallowed by the cold darkness of space. Every seven years or ...