Грешна си чужда а толкова моя
Мъка единствена болест проклета
Грешка нелепа убила героя
Нежност и жажда превзета
Искреност мисъл толкова мила ...

Сега си пътник в есента белязан
от сто жълтеещи през клоните посоки.
Вървиш невиждащо, с листа премазан,
към новия си дом лишен от покрив.
Вървиш в полета слепи от сланата, ...

5.
Всъщност, Йоан отдавна усещаше, че иде катастрофа. И то лесно предсказуема...
Като малък и той се интересуваше от динозаврите. Бяха му интересни тия огромни добичета, страшни, силни... Изчезнали изведнъж...
Метеорит ли, комета ли, изригвания на вулкани ли...
Просто измрели наведнъж. ...

Умират думите и губят смисъл,
и гният като есенни листа,
дали си казал нещо или си написал,
щом в тях изтлява после мисълта...
Родени недоносени и жалки, ...

О, хищнице на мъжките сърца,
пред разсъблечените ти колена как да сведа покорно глава и да се престоря, че планините никога не са пеели песни за „оня гибелен гняв на Ахила Пелеев“? Желаеш ли да бъда себе си, или е нужно да облека тайора на срамотата, да се въплътя в кожата на безскрупулния тип и да ...

Омръзна ми да обичам през стъклото
Неможещ да те прегърна
Аромата ти да усетя
Омръзна ми да стоя отвън в студа
Измръзнал за миничко любов ...

***
На състудентите ми от специалността „История“ на Великотърновския университет (1969-1973)
Отвсякъде! (Да, туй е алегория!)
пресечна точка Търновград бе станал
за всички нас, решили, че история ...

от позиция
на силата решава
се уви и днес

Едно разкъсано сърце не стига ли,
а може би те трябва да са две и три!
Едно разкъсано Небе не стига ли,
да си сред него рано, призори!
Една душа от две събрани, стига ли ...

На хиляди парченца се разби
в утрото, в сумрака хладен
огледалото на чистите мечти,
свидетел ням на белези и рани.
А мъката, която то видя, ...

Невидимите воини -
останали у нас.
се борят неуморно
за Вяра и за Власт!
В епичните им битки ...

ДВЕ СУХИ СЪЛЗИ
Търся те...
Музика ми сочи с песен позната пътя.
Лутам се в мъгла, леден дъжд и сълзи.
Хлъзгаво е... ...

Как те искам са̀мо да знаеш!..
В мене всичко трепери. Гори.
Станах слънчев, на пролет ухаещ.
На живот, на любов, на мечти...
Искам с ръцете по ...

Откакто теб те няма полудях.
(На себе си изобщо не приличам).
Живота ми е просто фалш,
от който нищо вече не извличам.
И щастието с тебе отлетя. ...

Майко ле, майко Българийо...
Защо ми плачеш, майчице?
Реките ли ти придойдоха,
горите ли ти подплиха...
Стадата ли ти изколиха ...

Днес ми подари на длан света,
за който винаги мечтаех.
Звездици пръснаха парчета смях
и още гатанки разкриха.
Животът с доверие ни слиса ...

В името на теб…
и грешните прогнози…
в името на тази,
която те използва…
да я обичаш, ...

Когато привечер залезите гледам,
когато над Балкана небето пак синей,
когато Дунава обагрен в пурпур
отмива горестта от моето сърце,
когато вълните на морето Черно ...

Есента е мрачна и студена
И все напомня ми тъжното минало.
Листата жълти, земята зелена,
Морето бурно пак се е надигнало.
Варна – далеч си ти от мене, ...

БЕЗ ТЕБЕ
Крача самичък по улица тясна,
в мене е тъмно – не вижда се плам,
спомен забравен в главата проблясна –
спомних си тебе и светлия храм, ...

Тя пристъпва в бялата си рокля,
ти я помниш с дънки на цветя,
косата й немирна, подредена,...
обгърната в бяла тишина...
Ти я помниш, същата, сияе, ...

С мъчително чувство затварям вратата.
Сърцето ранено боли ли, боли …
И сякаш с олово са пълни краката.
Душата безмълвно крещи ли, крещи …
Неистово трудна е тази раздяла. ...

тишината
на гората
завладява
а реката
по средата ...

И лятото ни все е куково,
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.
И есента седи на прага ни, ...

В жълта хартия загърнах гнева си,
в джоба го пуснах, дано издържи
черната кожа, дано не се скъса –
в жълта хартия гневът ми тежи.
После прегърнах пияните думи – ...

Раздяла, с добро
Все някога, ти ще дойдеш при мен,
с очи насълзени ще седнеш отсреща.
Ще кажеш, че това е последния ден
от нашата обич, била тъй гореща. ...

Толкова си близо,
а всъщност толкова далеч от мен.
Показваш близост,
загрижено си вперил ти очи в мен.
Поведението ти е неприсъщо. ...

Тереза Мей ли ще танцува? –
ох леле, да не дава Господ!
Тъй непохватно се преструва –
"ливада с неполиван троскот".
Брекзита нека си довърши – ...

Изгубена в гора
Сред диви хора.
Първичният инстинкт
В тях е той пропит.
Не виждат смисъл да се борят. ...

Всички сме актьори на сцената живот,
и всеки един от нас играе главна роля...
сюжета е различен и всеки сам е сценарист
и тъй вълшебно се разлистват дните...!
Измислям си приказни вълшебства ...

Там където е сърцето,
Там намира се домът,
и дори на битието,
другаде да е зовът.
Там дори усмивка малка, ...

Празно е
Духът не спира да гори забравен
в пустошта на безпределна нежност
изгнаник тих, самотник мразен
плаче в дебрите на тъмна вечност. ...

Не ми остана никакво съмнение:
живея между огъня и пепелището.
Големите искри са погребение
за кръста ми, от дяволи разнищен.
Прогонила съм суета и гордост. ...

И пусках в джоба
камъче от всяко място,
на което
сърцето ми
в щастлив покой замираше. ...

Казват ,че есента носи студ и тъга,
но на мен ми носи тишина и мир.
Не нахлува студа във мен сега.
Любовта обгръща ме като мек кашмир.
И докато буря вилнее, над Пирин трещи, гърми и вали, ...

Колко е лесно да се оплакваш или хвалиш за нещата, през които отминава живота ти, а е трудно да попиташ как е човека отсреща. Клиширано ли стана вече този начин на общуване, видейки, че някой е по-добронамерен спрямо някому и да го ползваш единствено и само за слушател. Не само да не го питаш как е, ...