Тупти ли пак силно сърцето,
както когато бяхме двама?
Капят ли горчиви сълзи,
щом усетиш, че ме няма.
Слънцето пак ли изгрява ...

Не се облягай
на моята врата,
паянтова е, стара,
няма дори брава,
при мен влиза се ...

Жълта кошница;
необуздани сакъсчета,
погалени с роса.
хайку, 15.04.2019 г.

Ремиксът в Youtube: https://youtu.be/5iGIvuiagTI
Оригинал: https://www.youtube.com/watch?v=sv1SwCQTpPc&list=PLv42gh_FO6X-KccMijvhu4G9JcMZMPkOS&index=3
Песента е част от албума на Жлъч/Григовор/Гена - Прилив (2018)

Музика - Георги Германов
Текст и пеене: Надя Уорендър
Това е демо запис на една от репетициите ми по фолклорно пеене с моят учител - музикантът и певец Георги Германов.

Музика - Георги Германов
Текст и пеене: Надя Уорендър
Това е демо запис на една от репетициите ми по фолклорно пеене с моят учител - музикантът и певец Георги Германов.

Жената в мен остана мъничко момиче,
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня, ...

Тя не носи черни дрехи,
Косите не са й вързани на кок.
Пред очите няма тъмна мрежа
Не отправя погледа към Бог.
Душата й облечена е в черно, ...

Днес е време, когато се свършва земята.
Падат куполи, кули, звезди, Нотр Дам.
Овъгленият ден ветровете намята
и напред продължава, останал без храм.
Може би са въстанали малките ъгли, ...

Застрахователната кантора беше затворена. Неделният ден уморено протягаше първите си лъчи. Заблуден клиент се запъти към вратата, посегна към металната дръжка, после се сепна внезапно, сякаш някой му нашепна, че е почивен ден и се обърна, продължавайки пътя си. Калдъръмената уличка беше спретната, с ...

Дали съм още хубаво момиче,
очите ти ще кажат, знам,
но вярвай ми, безкрайно те обичам
във този тъй объркан труден свят.
Ръката ти държа сред звездни бури, ...

Когато вече няма да ме има,
денят ще влезе в стаята и – а!
Останало боклуче на килима,
по книгите останал звезден прах.
Картинката като сега я виждам, ...

От струнен блясък,
като вопъл скрит,
довява попътен вятър
от моя песенен вик.
И всеки ден повтарям, ...

Със Светлана се запознахме на тенискорта в Лимасол. Рускиня, наближаваща 60-те със завидна осанка и лице, сякаш не познало ни грижи, ни сълзи. Не споделяше много. То и не искаше питане – в марковите си екипировки грееше всеки път като пристигне с джипа си Порше кайен. Показа ми веднъж снимка на крас ...

Творение на Бог ли е човекът –
не му е време днес да спорим.
Приемам, че е тъй... Тогава нека
за стария Адам да поговорим.
От кал бил праотецът ни изваян ...

Ти може и да ме възненавидиш
за болката, която в теб посях,
а може да простиш, че толкоз свиден
си ми, а все ще плащаш моя грях.
Ще ми простиш навярно, че си мъдър ...

Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли? ...

Душата, вещ усукана,
в мечтите ни изсмукана,
изпрана, изцедена
на ъгъла в живота подредена,
стаена там опитва, ...

Едно време хората са се събирали, за да споделят живота си, сега се разделят, за да живеят живота си!
За да виждаш красотата не е важно къде гледаш, а как гледаш!
Животът е картина, по която един рисува, друг маже, а трети рисува с мазало!

Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. ...

Благодаря на Бог за Пролетта,
за свежестта на Младостта!
Една отронена сълза
цветята с Обич напои!
Благодаря на Бог за Лятото горещо, ...

Буренясва градината. Няма я мама
да се кланя на новото стебълце.
Да почиства излишното, да преценява
кое е наред да даде плодове.
Да се радва като за пръв път ...

Онзи лунен пастир – кочияшът на времето,
си запали цигара от нашият миг в утринта.
Бог си хвърляше зара със калъч във дилемите.
Птици виеха вятъра в пресни от обич гнезда.
Ти накъса цветя от душата ми - спомен за утре. ...

С тежка раница на гръб,
Ежко тръгна в планината.
Взе си круши за из път
да си хапва сред гората.
Много дълго той вървя ...

Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Пѝсарев бавно се размърда. Първото, което го ужаси беше, че всичките му крайници бяха завързани и така стегнати, че явно кръвта не достигаше до нито един пръст по ръцете и краката. По гърдите си усещаше засъхнало от ...

Книжка шарена, красива,
дядо днес ми подари
и с усмивката си мила,
ми прошепна - прочети!
Там написано е ясно ...

Хей, омбрè, накъде си поел?
Стара гара изпива лъчите...
Ти завари ли вкупом лъжите
под гърдите на тъмен тунел?
За трофей ли преплува морето? ...

Освободи, моята лудост!
Освободи, моята лудост!
Искам, да освободя
моята лудост!
1.Не се сдържам в себе си, ...

Устни - меки, тъй нежни, красиви
като пухкава снежна покривка,
очите ѝ - скреж: искрящи и сиви
открояват блестяща усмивка.
Като кичур коса с цвят на кестен ...

Тази нощ сън сънувах
и във него ти се появи.
Цяла сутрин се любувах,
че говорихме си до зори.
За тебе рядко рими пиша. ...

Не се ли молих, свято – съкровено,
не врекох ли душата си докрай?
Това, останалото в мен, е тленно,
за другото е нужен Ад и Рай.
Не си ме чул, безкрайните молитви ...

Вече съм голяма
мога да броя,
даже мога, мамо,
гладко да чета.
Букви да нареждам, ...

Прелиствам пак онази стара книга
която тихо баба ми четеше,
все същите герои там откривам,
но баба днес я няма! Просто... беше!
Басмената ми рокля в гардероба ...