Ако можеха само за малко ръцете човешки
както някога, здраво, игла и конец да държат,
щяха толкова много измислени наши болежки
да се свършват с коравия възел на жива душа.
Щяхме просто и сръчно да кърпим разбитите друми ...

Мълчиш. Мълча. От щекотливи теми,
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива. ...

На демоните клетките се счупиха -
свободни са - цял космос да превземат,
а те мълчат, слухтят и гледат глупаво,
изправени пред стряскаща дилема.
Навътре ли, навън ли, към реалното, ...

ПРИКАЗКА ЗА ЖЕНАТА- РАК РУСЛАНА
Ако отидете някога на брега на една могъща и пълноводна река в Сибир, ще видите странен паметник. Представлява огромен рак с глава на жена, а два от краката му са човешки. В камъка има издълбани странни руни, които учените още не са разчели. Но ако попитате местните, ...

Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда, ...

Полицейският автомобил спря точно пред колонката за въздух. От шофьорското място изскочи млад полицай с руло тоалетна хартия в ръка и на бегом влезе в бензиностанцията.
- Казвах ли ти, че бозата е резняк и че ще те прокара? – подвикна ехидно колегата му, много едър полицай на средна възраст, от паса ...

Има дни. Има също и Дни!
С тези, първите, всеки е свикнал;
машинално и ние горим -
на часовника с бавния ритъм -
секунда, минута и час... ...

Разделиха снега за бедни и за богати.
Бог, като го праща, сигурен съм, не го дели.
Белотата за всички е еднакво изпратена.
Върху нея обаче, всяка следа си личи.
Белотата за честните е състояние, ...

Не ме ревнувай! Чувството е вятър,
потъва из разгърдени полета,
където пият слънце райски макове,
мечтаейки за сенки на дървета.
Не ме ревнувай! Никой не познава ...

За няколко дни природата си направи поредната шега. От юг подухна белия вятър, слънцето се събуди и набързо захапа натрупалия сняг. Два дена бяха нужни за да приключи това угощение и преспите да останат бегъл спомен.
След като свързочният батальон се върна от занятие, живота в поделението продължи н ...

В Созопол, там където слънцето изгрява...
и първите лъчи сърцето галят.
В Созопол, там където морето винаги е синьо...
и бризът вечно млад остава.
В Созопол, където любовта роди се... ...

Обичаш ли да пътуваш?
Да изчезваш в линиите отпред.
На природата да се любуваш,
да забравяш света черноглед.
Моментът, в който се успокояваш, ...

днес денят имаше някаква мистична пълнота която
не бях усещал преди
сякаш всичко следваше план
всяка секунда беше предопределена
всеки момент по график ...

Желани, или нежелани, идваме на този свят,
глътка въздух вдишваме, от Бога подарена,
дишаме живот на светлина и мрак богат,
докато отново Бог реши обратно да я вземе.
Между тези два бряга се нижат годините. ...

Старата къща се мръщеше по своему на кроежите на заможните платци. Дърветата, красиви в своята мощ, храстите, елегантни в пъстрата си премяна, се осъждаха на смърт. На мястото на двора и старата постройка предстоеше строеж на триетажна кооперация. Тревогата като хамелион се препичаше на слънце. Круш ...

Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.
Бих искал да ти бъда всичко, ...

Там, зад мъглите, до поточе пенливо,
в което се взират нощем звездите,
малката къща, боядисана в сиво,
пази грижливо на детството дните.
Асмата на двора все още е жива, ...

Вазата в средата и
е пълна
с букети плахост
и съмнения.
Далечно помежду ни ...

Ти казваш ми, че си предадена.
От кой и от кого тъй страдаш?
Нима когато се отдаваш
на истината, чакаш награди?!
Наградите са винаги еднакви. ...

Бледо разсъмване.
Празно легло.
"Вчера" топи се
под алчния лъх
на пламъка. ...

с немимолетна
стихогрейка зимата
се понаметна

В дискотека: „Малката, хайде да правим секс?“ – „У нас или у вас?“ – „Оооо, я остави, ти много си сложна“…
Разликата между катаджия и проститутка е, че проститутката връща ресто…
Момчета, ако не ви харесва каквото правите сами – сърдете се на себе си…
На дискотека с презерватив в джоба? Напразно - и ...

Riko – Тревоги (2019)
Текст 1
Хиляди истини в думи неказани,
хиляди тайни във времето пазени.
Толкова улици тихо запазили, ...

Прегърнах ангел ! Беличко перо
отрони се от нежното крило,
в сърцето ми се вля сълзица чиста
на истинската обич, тъй лъчиста.
Прегърнах ангел, а душата ми запя, ...

Откакто съм роден
и научен да говоря,
не спирам всеки ден
със себе си да споря,
че бил съм Исмаил Али ...

Втора глава,
част първа
"Измити в невярност"
Утрото настъпи. Първите лъчи на слънцето се показаха през дърветата, огрявайки целият град.
Днешният ден бе специален. Градът щеше да пирува. Това бе така нареченият „Ден на блажените”, но не защото бяха такива. Всъщност, на този ден се разбираше чия душа ...

Най удобно си живее
този който няма срам,
мръсните си гащи вее
и лишен от капка свян
постоянно претендира ...

Близо час стоя под часовника на Областния съвет и си тръгна изпълнен с едно тягостно чувство, че никога повече няма да я види. Като последния глупак не се сети да я попита за адрес, телефон… къде работи или учи.
Видя я в далечината как се огледа на всички страни, вдигна глава към часовника на Търгов ...

За Новата година -
си тропнах сам хорце!
И с две бутилки вино
сервирах си - месце!
И седнах под елхата ...

Аз догоних и слънчев пегас,
и реших да отида в Бургас!
От годината Нова екстаз –
се разби насред пътен боа̀з.
До купето летеше хайла̀з, ...

Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? –
докато дойде следващата пролет,
започнат ли капчуците да плачат,
ще дойда със един славеев полет!
Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? – ...

Чичо Пешо
Парк „Ружа“, без съмнение любимо мое място, е храм на много детски мечти и надежди. Там без съмнение децата учат много важни уроци, играейки си на всевъзможни игри, като най-много разбира се играят футбол. А аз, покрай тях си спомням за щастливите мои детски дни и ако ми падне праскам силн ...

Пътуващ влак, с прогнило от годините купе...
Като вагон, душата в тялото си возя...
Пораснал възрастен, на коя от спирките у мен си тръгна онова дете?
И размишлявам праволинейно, вкаран в коловози...
Да! Линията на живота ми не е безкрайна... ...

> И въздъхна Бог:
>
> - Нищо човешко не ми е чуждо!
>
> И сътвори света за хората. ...

Бъди тих, през прозореца погледни -
луната изглежда спи зад
малки пухени облаци.
Чуваш ли, изглежда ще завали
над стъклените ни покриви. ...

Дали ще се сбъдне?
Нали си мечтая
в сакралната вечер
събирам звезди
те ме даряват ...

Петият сезон
Петият сезон това е Любовта,
най-красивият сезон на таз Земя!
Виждаме го в двете грейнали лица,
в две туптящи, пламенни сърца! ...

Минорно
Сега е тъмно и тунелено влажнее.
Зората е като далечен пътен знак,
сочи Залез где от синева слепее,
а след изхода е писта „Страх”. ...