Добре дошли във времето на новостите.
На хората нетърпеливи, дразнещо любезни,
където съпровод към миналото е потребен,
но този мост на път е да изчезне.
Добре дошли в света на прокълнатите, ...

ОБИЧАМ ТЕ ОТПРЕДИ МИЛИОН ГОДИНИ
Безумният ми летеж из времето и пространството ме умори. До смърт! Летя из безкрайния космос милиони човешки живота…
Родих се на чудовищно далечно разстояние – в друго време и пространство. Там, където започваха първите секунди след Сътворението…
Огнена лава заливаше ...

„От мммене ннняма“ -
хълца любовта - „тттъггга
нннеизззживввяна...“

Може да се пее с мелодията на "Питат ли ме де е зората..."
10.02.2018
Химн на "Откровения" /предложение/
Има ли такова място
на земята-де се знай ? ...

Заспала е отдавна есента.
Сънува романтичната си пъстрота.
Разлива се в съня ѝ песента.
В сърцето ѝ се ражда пролетна мечта.
Отново да играе с облаците нежни. ...

Може да го наречем групова тишина
Незапочната такава
Обаче
Ставаш
Решаваш че е време да се целунеш по бузата ...

Момиче, разплачи мечтите си,
люлей тъгата, трупана в сърцето.
Сълзите им са тежка истина,
сърцето им е честно.
Пороите напиват гроздето ...

В кафезите на дните календарни,
затворница-душа почти не дишаш.
И ръбестите стихове, бездарни,
те все бодат и карат те да пишеш.
И всички днес празнуват и пируват, ...

Посветено на Силвия!
Няма друго слънчогледче като теб!
В живота ми богини срещах и светици,
и рози, орхидеи, момини сълзици -
бодилче бях за тях, без аромат… в лилаво. ...

Липсите.
Лишенията.
Жаждата.
Гладът.
Не са наказания, ...

* * *
Предмисъл си ми ти, предутро
и дълъг, дълъг ден.
Следзалез си ми ти и вечер –
следтишина. ...

на Тасо Анастасов
Светът ми срути се.
Изчезвам. Смалих се.
И сякаш съм мъртва, мъртва сред живите.
И чувам гласa ти само на запис. ...

Зад нас е вече Старата година.
Да, Стара е, но нея си я знаем.
А ако Новата е някаква гадина?
Каквато и да е - ще я изтраем.
Тя, Старата, последна бе за някого. ...

На прага сме на Новата година,
а Старата не беше най-добра.
Все казвахме, че всичко ще отмине,
че някога ще дойде пролетта.
Във чакане дойдоха лято, есен ...

След като цял месец пиеше по схема еликсира на младостта, Квазимодо прибегна до фотошопа!
В сайт за запознанства:
- А пиеш ли?
- Зависи.
- Как така "зависи"? ...

И все едно е,
че по улици пусти,
бродя отново сама...
И все едно е,
че вятърът гони, ...

Светът е полудял по лесна слава,
по евтини жени и скъпо вино.
Сред хаос лют без нежност оцелява –
забързан е, себичен е, раним е.
Разрошеният делник галопира, ...

Една вечер Г-н Атанасов (за по-кратко А.), съвсем случайно и без умисъл си отскубна лицето, заедно с бялата маска, която бе негов постоянен реквизит при различните роли, които играеше в местния театър. Това се случи в края на ноември, когато дъждът ставаше особено студен и неприятен.
След края на пр ...

Ах, гледам го с опиянение,
и подкосиха ми се в миг краката,
останах аз в недоумение,
изпитах нещо във душата.
Привличане, мъжественост, сила, ...

Двамата войника, които не заминаха на занятието, се въртяха през целия ден около верижния динозавър, но най-накрая надвечер успяха да го подкарат и приберат в гаража. Измиха се и отидоха на вечеря. В поделението бяха останали не повече от двайсетина войника, които осигуряваха караула. След вечерната ...

От утринната тишина
и спомените побелели
възниква образ на жена
в мислите ми оцелели.
Дочувам в двора глас... ...

не забравяй
да си тръгнеш от мен
там те чака жена ти
и дъхът ти
като вятър студен ...

Притихнала под мрачни дънери
С корони до луната стигащи
В Нощта пред празника е тихичко
Илинден бавно в нас пристигаше
На сутринта ще бързат всички ...

***
Има толкова
много думи
сред думите ни,
че ако махнем ...

Бавно стъпвах в снега и обзет от нега,
те видях да се качваш в трамвая.
Тихо седнах до теб и си купих билет -
с теб поисках да стигна до края!
Беше луд този миг... и прехапах език - ...

– Не те открих сред хилядите други.
– То след мой заметали вьюги.
– Не те намерих в знойната пустиня.
– То кровь моя тихонько стынет.
– Брегът ли името ти пак отрони? ...

Приличаше ни на врабец.
Забързан, с мрежа в ръка.
Бурканчета с мляко, хлебец -
кого ще храни толкова -
сама душа, сама овца, ...

Децата прескачат локвите,
големите крачат през тях;
децата се капят,
големите се оливат;
децата от живота се опиват, ...

Скучно ли ви е мадам
или има нещо друго?
От това, което знам,
ми изглеждате съпруга.
Нервно ли ви е мадам ...

Звезда блещука,
сияе мрака.
Времето чака.
Нощта съзира
как без да спира ...

Умрях! И какво? Прежали ли ме или ме забрави? Не ти ли липсвам? Не ме ли мислиш как съм, добре ли съм, къде съм, с кого съм, сама ли съм??? Явно не, намери си заместничка на мен и то коя. Най-подлата жена, която имах за приятелка. Ако сега се върна и имаш право да решиш една от двете да живее, коя щ ...

Тя не беше такава, каквато
я рисувах в мечтаните нощи.
Тя гореше за власт и за злато,
и живееше с мотото: „Още!“.
Тя целуваше, сякаш купува ...

Не искам да те питам вече нищо,
изчезнаха въпросите дори.
Разкъсан бент, безмилостно отприщен –
това съм аз, сред луднали води.
Със тях каквото беше, си замина – ...

Когато с този свят се разделя,
не искам ти за мене да тъгуваш!
Бъди с онази рокля на цветя,
с която сетих първи път да ме целуваш!
Не страдай, не тъжи, ще съм до теб, ...

Живеем в смутни времена и при всички положения това не е времето на „чистата и свята република”, за която Левски живя и умря. Всичко изглежда като един разграден двор, от който всеки нагло може да граби. Какво бих казала на Левски за съвременна България? Апостоле, ти живя достоен и изпълнен с рисков ...

Щом стигна отбивката за вилата, Орвил Клодел даде ляв мигач и зави. Беше погледнал преди няколко секунди към насрещното платно и не бе видял да се задава кола, така че ударът, който последва, го изненада, меко казано. Един облечен в черни дрехи човек прелетя над смачкания калник и със страховито топ ...

Сериал, даващ възможност за малко да не живеем тук…
Лице на парашутист, сетил се, че забравил парашута…
Полицаи-садисти разгонили митинг на мазохисти… Кеф и за двете групи…
Животът ни принуждава да сме доброволци на промяната…
Физиономия – да я намажеш на филия… ...

Рушиш и възкресяваш неуморно себе си.
Мълчиш и разговаряш пак със себе си.
Събуждаш и приспиваш нещо в себе си,
а то бълбука, дреме и шепти
изгарящо във теб - от само себе си.