Горещ летен ден. Задрямващи войници и офицери. Офицерите цяла нощ са били на работа - кой нощна охрана, кой бияч в заведение. Нали трябва да се и яде, освен да се брани родината? А войниците с мъка си мечтаят за това как ще отскочат до лавката и ще ударят по бира с голяма водка в нея...
А пред тях е ...

Необятни звездни пространства,
звезден прах, мечти и луна –
ме повеждат напред и нагоре
към всяка моя съкровена мечта.
Така ми се иска света да прегърна ...

Съдба и страх, с любов сърцето
и две очи със малко прах.
А птиците високо в небето,
крещят "ЛЮБОВ", изказват грях.
Делфините подскачат в морето ...

Лекът
Хваликръцков бе добре!
Животът му бе важен и отдаден на неоспорима мисия – бъдещето на държавата.
Утрин ставаше, обличаше скъпия си костюм, който не успявяше да прикрие изпъкналото му шкембе, и надяваше лъскави обуща. След като одобряваше респектиращия си вид, който го гледаше от огледалото в ...

Любов, любов...
Ти палиш небесата,
но не в реалния ни свят,
а този който е в душата,
където страстите горят, ...

Днес те питам, Море!
Защо при теб се завръщам?
Всяко лято като малко дете,
щом те видя пак те прегръщам.
Пак протягам свойте ръце. ...

Как обичам да вали!
Късно вечер в звездна хлад.
Трепетните ми мечти,
тогава пламенно летят.
Не угасват от водата, ...

Когато заспивам сама у дома
и ставам сутрин на същото място.
Когато държа телефона в ръка
и чакам някой да пише, но свястно.
Не "здр", "как си" без смисъл и ред, ...

Какво ли вижда слънчогледът
щом зяпа в слънчевия кръг?
Че всичко друго твърде бледо е
за този малък цветен стрък.
Къде се взира слънчогледът, ...

Загрях ума, до точка на кипене
и стъкленият похлупак се пръсна.
И падат греховете, на колене.
За смърт е рано, за молитви – късно.
До точка на пречупване огънах, ...

Какъв оптимизъм и сила за продължаване напред носят тези думи! Събуждат порив за активни дела, извършени от духа и тялото ни. Животът изисква човек да се движи напред, да бъде деен, да се извисява като победител във всяка житейска ситуация. В тези думи има борба, стремеж за победа и неотстъпчивост, ...

Никога повече не ще ти посветя стих
свиквай с тази мисъл, любима.
Не ще забравя това което ми причини,
за всичко това си има причина.
Сигурен съм, че пак ме четеш ...

Днес нямам вдъхновение,
но усещам, че трябва да пиша.
Пак съм тъжна
ала няма никой в нета.
В мислите си крача. ...

Остави ме да вървя в бяло,
недокосната
да се нося с повея на лято,
да пристъпя по зелените
треви, целунати от ...

Вечер не искам да заспивам,
на мисли страшни тогава съм в плен.
В тишината аз тайно загивам,
и отвътре всичко става на тлен.
Усещам аз страшно падение, ...

- Повече няма да пътувам с теб! – Калина сви юмрук на хълбока си - Няма влак чак до утре!
- И? Ще останем в апартамента на брат ми...
- На брат ти! – прехапа устни.
- Споко, той не е там. – Бети взе чантите и тръгна към такситата.
- Сигурна ли си? ...

В тунелчето
на майката е светло.
Звезда се ражда!...

Този дом е нахранен с мълчания.
Двете стаи са нашият стълб.
Ти прииждаш на топли дихания.
Аз увисвам. На тъничка стръв.
Май се молим за себе си. Грешници! ...

(По действителен случай)
В прохладната понеделник-сутрин тръгваме със сина ми Майки, хванати за ръце, на път за село. Той бърборещ весело, развълнуван от предстоящите две седмици при баба заедно с братовчедка си Алекс. Аз - избухваща в кашлица при всеки опит да си поема малко повече въздух.
- Майки, ...

Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...

От тази сутрин съм море.
Вълните ми за обич пеят.
Дано и фарът разбере,
какво ми шепне тихо кеят.
Знам, в бляскавата синева ...

Тъга, мълчание и тишина
кърви душата от самота
и няма радост, няма живот.
Мъката царува над радостта
и всичко трае само миг. ...

Гола пустиня е душата
ваша сър и от тя пустота
човека в мъки мре и за
божия закон нехае! Да сър,
слепец слепеца води ли ...

Научи ме дните да обличам
в буйни песни, в галещи лъчи,
бос в ливади до безспир да тичам,
да обяздвам морските вълни.
Научи ме щедро да мечтая ...

Закърпих в сърцето ти старата рана,
от нищото някак си ти ме спаси.
В мен любовта ти дълбоко остана,
обикнах те силно и моля, прости!
Прости, че страстно и днес те обичам, ...

Във всичките си стихове, в които „играя роли”, има частичка от мен... Осезаема, тръпнеща, истинска... Когато ме очертаваш с устни и твоята мисъл става мой стих, си връщам онзи шеметен фьон, с който летим през неизвестното... И всичките купести облаци отстъпват пред усещането за празничност и магия.. ...

Героят Списаревски
Добри летци са – толкова са много...
Изпълнили са цялото небе ...
Изтрелят си патроните и бягат...
Те не летят над своята земя! ...

1.Сънят ми чука на вратата,
дърпа ми клепачите надолу,
по-лека става ми душата,
сгрява се снагата като във прегръдка,
стисната сал леко от завивка. ...

Обещай ми!
Някъде там в моите сънища
Видях те да стоиш сама
И сякаш нямаше мост да там
И не виждах пътя до теб в нощта ...

Тръгна си в онази вечер.
Планирал беше всичко –
продължи без мен.
Останах сама на прага пред дома,
вървях с тихи стъпки през нощта. ...

Днес за мен беше специален ден,
защото ме приеха в училището,
което исках толкова много,
там ще започне новият ми живот.
Там е езикова гимназия, ...

Една сутрин се събудих и бях дете,
Баба вареше мляко за попара,
На двора кукуригаше петел.
А на мен още не ми се ставаше.
Една сутрин се събудих и печката гореше, ...

Flowers of the night,
they're coming uninvited.
The messenger of light
hunts them with exitement.
They're coming to my door, ...

Набързо свличаш плътската си риза –
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите ...

1
Беше ден като всеки друг. Излежавах се в огромното легло и нямах намерение да се изправям скоро. Исках да остана на топло под завивките през целия ден. Бях заключила вратата и прилежно бях прибрала ключа в чантата си. Телефона беше изключен и нямаше кой да ме безпокои. Макар че не исках и не можех ...

В клетката на доброто момиче бях като девица,
ала напуснах я вече, неизрекла дори „Съжалявам“.
Детето, което седеше си вкъщи, четеше – светица,
изгуби се някъде, търся следите му, но не прощавам
на себе си, че ми липсва. Искам го толкова силно, ...